На 4 юни обичаната изпълнителка Милица Божинова навършва 66 години. Честита да е! Песните, които е изпяла с „Тоника СВ”, са толкова много и тя признава, че не знае точната им бройка, но някой ден ще ги преброи. А участията й с групата, както и самостоятелните й изяви, не спират и сега. На 24 май е била част от концерта във Велики Преслав, на 1 и 2 юни е участвала по проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти” в „Античния театър” в Пловдив и на „Царица роза” в Казанлък. Междувременно е имала два концерта с „Тоника СВ” и предстоят нови изяви това лято. Както казва Милица: „Тоника” е две трети от живота ми и, слава богу, работим с групата, запазили сме си гласовете и щом се качим на сцената, спойката се получава!”
Любимата на поколения изпълнителка разказва как ще празнува, как ще прекара лятото и откога се е влюбила в многогласното пеене.
Милица, как ще празнуваш рождения си ден?
Със семейството и с най-близките приятели. Не обичам да разширявам кръга от гости на самия 4 юни, но впоследствие празнувам цял месец с различни приятели и колеги (смее се).
Кулинарка си, ти ли ще направиш тортата?
Ще приготвя всичко останало, но този път няма да правя тортата, а ще я купя. Признавам, че съм изморена от последните пътувания.
Какво е усещането ти на този личен празник?
Винаги ми е било радостно на рождения ден и сега се чувствам така, независимо от годините, от които не се притеснявам и никога не съм ги крила. Не намирам нищо хубаво в това да скриеш част от живота си.
Кой е най-запомнящият се рожден ден за теб?
През времето, в което пея, а сега стават 45 години, в 80 процента от случаите на рождения си ден винаги съм имала концерт и съм била на сцената. През последните няколко години, по обясними причини заради пандемията, не е било така. Но радостното е, че все още пълним с публика големите зали – знак, че тя има нужда от нашите песни, които се пеят от три поколения вече. И, разбира се, основната заслуга е на Стефан Диомов, който направи облика на „Тоника СВ” със своите песни. Вече 43 години пея с тази група.
Какво е отношението ти към подаръците?
Радвам се на абсолютно всичко, дори и да няма подарък! Най-големият подарък е отношението на близките и приятелите към мен. Благодарна съм, че ще ме уважат на този ден, че ще бъдем заедно! Спомням си, като споменах, че все съм била на концерти на рождения си ден, едно участие с Ансамбъла на ГУСВ в Петрич или Сандански, беше преди време. В онези години нямаше откъде да взема кой знае какво, за да почерпя и купих поне 10 килограма череши (смее се), е и малко алкохол за настроение! Тогава колегите ми подариха много интересни неща – симпатични малки чашки, много смешно бельо за онова време и една подкова от магаре (смее се)! И беше много весело...
Какво ти предстои в музикален план?
Скоро записахме две нови песни на Стефан Диомов – „Аделина” и „Ти и Аз”. Те са в типичния наш стил, което казвам с гордост, защото са малко групите запазили своя стил във времето, което пак е благодарение на творчеството на Диомов. В тях се пее за любов, то и за какво друго да е (смее се)? По проекта на Игор Марковски „Пеещи артисти” записах дует с Орлин Горанов – „Огън тих”, по музика на Момчил Колев и текст на Костадин Филипов. Записах и самостоятелна песен по този проект – „Пришествие”, която е по музика на Светослав Лобошки и текст – Косьо Филипов. Заедно с Орлин Горанов, Орлин Павлов, Маргарита Хранова и Жаклин Таракчи направихме нова версия на песента „Една българска роза”, която стана много красива. На концерта в Казанлък сега, на 2 юни, я изпяхме и с нас на сцената се качи и Найден Вълчев – автор на текста, който е на 96 години. Концертите по програмата на Игор Марковски продължават до края на годината из цялата страна, в София ще е на 23 ноември в НДК. Предстоят ми участия през лятото, като концертите с „Тоника СВ” започват на 2 август и ще са до края на септември.
Има ли песен, която е твоята песен?
Има и тя не е една... „Вечерен вятър” – песен на Стефан Диомов, най-много ме докосва и изразява като глас и емоция. Песента на Митко Щерев от филма „Скъпа моя, скъпи мой”, която пея с Илия Ангелов, не слиза от ефира и до днес, а е записана през 1986 г. Тя се превърна в евъргрийн.
Аз наричам Песен точно това, което може да се запее, всичко останало са еднодневки... А и никога в живота си не съм си отваряла само устата, в смисъл да пея на плейбек. Научени сме нашето поколение да пеем на живо. И сме натрупали много опит, огромна школа е участието ми в Ансамбъла на строителни войски, който работеше с оркестър от осем човека с диригент Недко Трошанов. Тогава репетирахме ежедневно, което беше закон за нас. Научена съм, щом стъпя на сцената, да се стегна и да пея, защото хората са дошли да се забавляват. Хубавото е, че радостта е взаимна между публиката и нас, изпълнителите. Въобще животът ми е музика – от 5-годишна пея, свиря и на пиано. Родителите ми са финансисти, но и двамата пееха в хор „Родна песен” с диригент Михаил Милков. Водеха ме на репетиции с тях и оттогава се влюбих в многогласното пеене. Със сигурност не е случайно, че продължих да пея с група.
Идва лято, какво ти носи този сезон?
Хората обикновено свързват лятото с море, но този сезон е прекрасен навсякъде – и в планината, и в града... На мен лятото ми дава една особена слънчева енергия и го чакам с нетърпение, и искам колкото може да е по-дълго. Особено сега, когато всичко е в пищна зеленина, това дава импулс за живот, пък и за любов – защо не (смее се)? Много смешни истории съм изживяла, но сега повече се радвам на по-дребните неща, които преди това съм отминавала. Радва ме слънчице, като се покаже, като видя красиво растение или спокойни хора, като чуя хубава песен... Но се радвам и на това, че се научих да си създавам работа, макар и да не е свързана конкретно с музиката. Обичам да се предизвиквам и да се опитвам да правя различни неща, дори мъжка работа (смее се). Не се чувствам неудобно от каквото и да е, любопитна съм!
А къде ще почиваш?
Аз не обичам да почивам. Дори да отида някъде на почивка, пак ще си намеря някаква работа. Бездействието не ми е присъщо, понеже съм зодия Близнаци, докато единият почива, другият работи (смее се)!
