"Оправна" e едно от многото качества на Марина Кискинова, в които обаче човек може да се убеди само, ако я познава. Пожелаваме ви да се запознаете, защото, освен очевидните преимущества, с които ще се сдобие животът ви – един красив човек повече, Марина умее да създава ябълков пай, който може да бъде описан най-точно с "Защо? Защо? Защо не се съгласих да го приема целия в кутия за вкъщи??"
Докато чакате живота да ви поднесе Марина и ябълковия й пай на живо, предлагаме ви ги в симпатичен дигитален формат, в допълнение с една куче-дама и истински истории за неизброими таланти.
Младата изпълнителка/актриса/водеща ни посрещна в дома си, за да си поговорим за предстоящите й музикални проекти, на които е посветила 99% от запълненото си с ангажименти ежедневие. Останалият 1% предполагаме, че е посветен на човека, подарил й красивия пръстен, който Марина носи на показалеца на лявата си ръка. Защо на показалеца? Може би, за да илюстрира с размахване на показалец обяснението "Не, не съм сгодена, този пръстен е по-скоро обещание!"
Да, съжаляваме влюбени в Марина фенове, но 23-годишната ви любимка вече се е обещала на някого. Добрата новина е, че това не й пречи да твори, напротив – помага й, и тя обещава нова музика съвсем скоро. Преди да ви зарадваме с бъдещите й творчески планове обаче, нека обясним настоящето й, което лирично е озвучено от акустичната версия на хита й с Били Хлапето – "Непознат".
Защо реши да направиш акустична версия на "Непознат"?
Стана съвсем случайно. Влязох в студиото и то си дойде от самосебе си. В началото го правехме за собствено удоволствие – за мен и за човека, който направи песента - Веселин Ценов, както и Косьо Ангелов, който свири на китарата. В един момент обаче си казахме, че това е много красиво и няма как да не го пуснем. Тогава се намеси Димитър Халачев от Flyarch студио, който го чу и каза, че има страхотна идея за видео.
Аз исках да заснемем само пеене, нищо друго. Дори в студиото можехме да го заснемем. След като той ми разказа колко е грандиозно като идея всъщност, на мен много ми хареса, но не знаех дали може да стане хубаво. Но стана много спокойно – и записа, и клипа се случиха спокойно. Аз толкова спокойно не съм записвала нищо досега.
В този стил, в това звучене ли се чувстваш по-удобно или когато създаваш музика, подобна на нещата, които си правила преди това – оригиналната версия на Непознат, парчето ти с Део?
Чувствам се най-добре точно, когато пея такива нежни и лични неща. Тях обаче мога да ги пускам малко по-рядко, защото хората не възприемат лесно тази музика. По-личното, по-емоционалното, по-чувственото и по-баладичното – това ме привлича повече.
Спомена, че вече работиш над нови проекти? Какви са те?
Да. В момента работя над един доста по-голям проект. Всъщност, много голям проект, който включва страшно много хора, огромен екип. Трябва да излезе в средата на април, а снимките са на 29 март. Парчето е доста агресивно, както предишните две.
Премиерата на песента ще бъде на "Златната игла" на 31 март. Мисля, че това е най-добрата песен, която съм правила досега. Текстът е мой.
След нея обаче подготвям едно друго, което е със звученето на акустичната версия на "Непознат". Няма да е акустична версия на моя песен, а съвсем ново парче и е лятно носталгично. И има много от Джъстин Тимбърлейк. Много се надявам да излезе в края на май - началото на юни. Аз така работя – подготвям нещата отрано, искам всичко да се изпипа. Акустичната версия реално си я работихме около 2 месеца и то, защото бяхме спокойни и работихме спокойно.
Подготвяш проектите си отрано - имаш план за април, след това за лятото – изглежда си доста ангажирана и това налага да си организирана, ако искаш нещата да се случват както ти искаш. Така ли е? Организирана ли си?
О, да. При мен няма как да се случват нещата с мисленето "Ами, ще направя песен и ще я пусна, когато си реша". Няма как да стане, защото най-вероятно ще мине много време и ще стане като с песента ми с Део, която беше единствената, която пуснах за въпросната година. От песента ми с Били се ентусиазирах да работя малко по-стегнато и по-организирано, с постоянно темпо и на 2-3 месеца да излиза нова песен. Всъщност, акустичната версия на Непознат не я броя за ново парче. Тя е нещо съвсем различно.
Всичките ти планове за бъдещото, за които говорим досега са свързани с музиката. Да разбирам ли, че в близкото бъдеще си се посветила основно на музиката?
Да. Но то върви и ръка за ръка с актьорството. Няма как да ги разделя.
Срещу името ти стоят професии като певица, актриса, водещ. Играеш в театъра, снимала си за телевизията, правиш музика. От всички тези титли, които си си заработила за тези 23 години, коя искаш да е основната, с която хората да те познават?
Основното винаги ще бъде пеенето. Аз се занимавам от 6-годишна, съдбата ми тръгна с това.
Ангел Заберски ме откри, когато бях на 6, дотогава не бях пяла нищо. Посещавах частна детска градина, от която един ден трябваше да участвам в тържество в центъра на Банкя. Трябваше да изпея "Баба ми е фаталната жена". Излязох на сцената без изобщо да ми пука, изпях си песента, въпреки че не можех да казвам Л, Р, С – нищо. Тогава Ангел Заберски ме е видял, издири родителите ми и каза, че това дете някога ще стане звезда. Родителите ми въобще не можеха да разберат за какво говори този човек – те са художници, в цялото ми семейство са само художници и дизайнери, какво пеене? Но той беше убеден, че това е съдбата ми.
Убеди ги да ме запишат на уроци и така моето детство започна да поприключва. Когато станах на 7, година след като бях започнала да се уча, започнах да ходя по конкурси и се занимавах само и единствено с това. Така мина по-голямата част от живота ми – по конкурси и със записи. Смених много преподаватели. И така, докато не станах на 16 и не започнах да правя по-сериозна музика. Влязох в музикалното училище, свирих на кларинет и пиано 7 години.
Значи в същността си си певица?
В същността си съм музикант. Това, което най-много знам и мога е музиката.
Актьорството тогава кога се появи?
Когато бях на 19-20 години. Завърших Музикалното с кларинет и си дадох почивка една година, в която пътувах до Англия, учих в Кембридж, ходих до Щатите – учих в Бъркли няколко месеца. Научих много и се върнах съвсем различна – започнах да пиша текстове и музика. Тогава трябваше да избера как да продължа напред с висшето си образование. Не исках в Консерваторията, защото от познати, които учат там, знам, че не се развиват и не научават кой знае колко повече. В един момент една моя преподавателка по пеене, която преподава в НАТФИЗ, предложи да кандидатствам там. Аз никога не съм се занимавала с актьорство и не бях сигурна. Но тя ми препоръча да отида на уроци при един преподавател и да реша. Тръгнах с огромни резерви на уроци. Не знам какво се случи, но след третия ми урок се влюбих в актьорството. Летях. По цял ден учех текстове, монолози. Работих така усърдно, както не съм работила за нищо друго досега. За 6-7 урока се подготвих и кандидатствах, и ме приеха. Приеха ме първа в класа на Стефан Данаилов. Аз дори не мечатаех, че ще ме приемат в неговия клас. Мислех, че нямам никакъв шанс.
Tвоята история сигурно ще звучи отчайващо за хора, които кандидатстват с години и не биват приети в НАТФИЗ?
Аз мислех, че същото нещо ще се случи с мен. Казах си, че ще се подготвя така, че аз да съм доволна и щастлива за себе си, но така се случи на изпита ми, че аз и до ден-днешен не мога да направя на сцената това, което направих тогава. Много добре се справих. Единственото нещо, което си признавам. По принцип съм много критична, когато изпея или изиграя нещо, винаги съм зле настроена към резултата.
Тогава бях с един много драматичен монолог, през цялото време ми се плачеше, дори сега ми се плаче, като се сетя. Не се разплаках, но емоцията излезе и много хора, които ме бяха слушали в залата, след време ми разказаха, че е било много силно. И моят спомен е за нещо, което е било ВЕДНЪЖ.
Станало е случайно, бързо те е пленило, но докъде искаш да стигнеш с актьорството?
Докъдето мога. Аз не си поставям граници. Хората, които си слагат някакъв таван, според мен, дори не стигат близо до него. Аз обичам да фантазирам, да мечтая, витая в облаците, но и обичам да си поставям високи цели. Дори и да са недостижими, в много случаи много се доближавам до тях.
Tи си млада, но не изглеждаш наивна и съм сигурна, че вече си наясно, че си си избрала професии, които в България трудно се случват и не се печели от тях. Какво те мотивира? Какво е нещото, което теб те блъска напред и те кара да продължаваш да работиш, въпреки че може и да не се получи лесно, може и да не се получи въобще?
Има хора в момента и в Натфиз, и в Музикалната академия, които или ще станат много добри, ще станат всичко, което искат да бъдат, или изобщо няма да се реализират, защото не го искат достатъчно силно. Тези, които искат силно и се борят непрекъснато за това нещо, те постигат големия успех. Аз цял живот съм се занимавала само с това – с изкуство, с музика. Не искам животът ми да продължи без това. Не мога да си го представя.
Когато бях на 16, майка ми ми каза "Седни и много добре си помисли дали ще се занимаваш с музика, защото няма да печелиш от това, а шансът да се реализираш навън е минимален." Тогава аз мислих много и реших да опитам да не се занимавам с музика поне седмица. Не издържах и три дни, бях супер депресирана и не можех да повярвам, че така ще продължи животът ми. Тогава разбрах, че това е нещото, което искам да правя и си заслужава всичко.
Като казваш, че си заслужава всичко, случвало ли ти се е вече това желание, амбицията да успееш, да ти е взело нещо, да те е ощетило с нещо?
Да, винаги взима и то много. След първата ми година в НАТФИЗ започнах да се снимам в една от главните роли в телевизионен сериал и там добих много опит – три месеца снимки всеки ден, разказа ми се играта, но и се влюбих повече в професията.
Взима много от здравето, а театърът взима много и от красотата. Всеки ден с тежък грим на прашна сцена, много хора, които си крещят, викат, нареждат – това ти къса нервите, бавно те съсипва, но го правиш и го правиш с желание.
