Винаги близо до хората репортерът за bTV Новините Мария Савкова е от журналистите с отношение към социалните теми, които вълнуват всеки човек. Ревнива за истината и за всяка гледна точка, тя не се страхува да зададе неудобните въпроси на правилните хора. Благодарение на силното си чувството за справедливост и морал, тя е достоен носител на наградите "Скритото добро" и награда "Заедно" на фондация "Работилница за граждански инициативи".
Мария Савкова завършва Софийски университет "Св. Климент Охридски" със специалност "Английска филология", а по-късно придобива и магистърска степен в специалност "Електронни медии" на Журналистическия факултет. Кариерата ѝ започва в стажантската програма на bTV, където работи и до днес.
Пътят, който Мария изминава до днес, е дълъг, но тя продължава да приема предизвикателствата с желание и готовност. Защото практиката ѝ доказва, че често с усилията на медиите се решават проблеми, които са съществували години наред, и справянето дори само на един дава смисъл на деня ѝ. Това е и причината Мария да обича да разказва за победата на доброто над злото, на справедливостта над безнаказаността, на морала над безпринципността.
Мария Савкова разказва за предизвикателствата на живота и професията на журналист в интервю за вестник "Всичко за семейството".
Като че ли според мен усмивката ти, а не микрофонът е твоето оръжие?
Благодаря от сърце за топлите думи! В обществото съществува мнение, че журналистите масово са нахални, че са безсърдечни и търсят сензация, независимо от емоционалното и психично състояние на участниците в репортажите. Не споделям този подход, а и bTV никога не го е поощрявала. Във всяка дейност от живота ми се старая първо да съм човек и да се отнасям към хората човешки. Това важи с най-голяма сила за работата ми като журналист, заради отговорността, която поемам всяка вечер. Вярвам, че журналистът може да бъде успешен, дори когато е усмихнат и когато подхожда към всяка тема с внимание, търпение и упоритост. Това не означава да подценява обстоятелствата или да загуби критичния си поглед. Радвам се, ако успявам да разбия стереотипа, че журналистите са студени и безчувствени хора.
Чувствала ли си се безпомощна при репортаж?
Никога. Ако някога се почувствам така, по-добре да си потърся друго поприще. Точно в тези моменти се чувствам най-способна и в свои води. Журналист съм, защото вярвам, че от работата ми има смисъл, че мога да повлияя дори съвсем малко за развитието на обществото ни. Дори когато правя репортаж за тежко болни, вярвам, че от екрана на bTV ще мога да допринеса за излекуването, че репортажът ще предизвика обществен натиск върху силните на деня, от които зависи решаването на проблема.
Чии критики слушаш?
Критиките на хората, които уважавам и които са авторитет за мен. Разбира се, вслушвам се в критиките на зрителите. Тяхната оценка е значима за мен, защото това е смисълът на нашата професия. Стремя се те да са доволни от поднесената информация, да я намират полезна и изчерпателна, да усетят, че съм от техния отбор и че се боря за тяхната кауза - на справедливостта и правдата. Вярвам, че медията трябва и да възпитава и да образова, да представяме теми, които не са чак толкова популярни, но важни. Изслушвам внимателно всички критики и накрая взимам решението сама, според собствената си преценка и принципи, изградени от опита ми до този момент.
Имаш ли своя лична цензура, какво не би питала?
Ако има нещо, за което не бих питала, то ще бъде единствено от морални и етични съображения и би било нещо, което няма пряка връзка с темата на репортажа. Не бих бъркала в рани и не бих връщала потърпевши към трагедия, ако изясняването на фактите не е от обществена полза. Всъщност в Етичния кодекс на българските медии е записано, че журналистите няма да засилват мъката на хората, изпаднали в беда, ще съобщават такава информация със съчувствие и сдържаност. Към тези стандарти се опитвам да се придържам и аз.
Минала си по Ком-Емине, обикновено това води до промяна в хората.
Модерно е напоследък да казваме, че правим нещо, за да намерим себе си. Чувала съм го и от участници в похода на най-дългия маркиран туристически маршрут у нас от връх Ком до нос Емине от 650 км. Но аз преминах по гръбнака на страната заради приключението. Срещнах невероятни бойни другари, които се надявам да запазя за дълго. Най-важният ми урок е, че най-силният ми противник и конкурент съм аз самата. Не се състезавам с никой друг, освен със себе си.
Чисти ли са планините ни?
Запалените туристи имаме културата да пазим планините. Разбираме, че те са наши и няма кой да ги чисти. В планината няма сметоизвозване. Който хвърли опаковка от вафла, трябва да знае, че тя ще остане там стотици години. А ако не един, а 100 души хвърлят опаковка от вафла? Във високопланинските хижи, до които няма автомобилен път, дори не оставяме никакви отпадъци. Слагаме ги в раниците и ги връщаме обратно в града. Планините се замърсяват в по-достъпните участъци, които се посещават от хора с коли. Които не разбират защо трябва да пазят. Нямат необходимото уважение към околната среда, мислят си, че някой е длъжен да им чисти, защото си плащат данъци.
Кампания като "Да изчисти България" постига ли и възпитателни цели, освен че събира тонове боклуци?
Убедена съм, че е така! Спомнете си само как изглеждаше България преди 7-8 години - навсякъде около нас в градовете, по парковете и планините беше пълно с боклуци. Вярно е, че сме изчистили 82 тона боклуци от началото на кампанията досега. Но това не е най-важното. Мисля, че основната ни победа е, че всички ние започнахме да мислим повече за опазване на чистотата. Ако веднъж се наведеш да изчистиш чужд боклук, когато трябва да хвърлиш своя, със сигурност ще се замислиш дали да го направиш. Това е и една от основните цели на кампанията - да превърне безразборното изхвърляне на отпадъци в социално неприемливо поведение.
Четете цялото интервю от днес във вестник "Всичко за семейството".
