Хуманизмът във философията е вид тълкувание на действителността, според което човекът в същността си е от значение. В него се гледа позитивно на възможностите ни като част от един цял организъм, за чието функциониране помагаме. Да развиеш пълния си потенциал е нелеко начинание, за което може да бъде нужна чужда помощ.
Монетата има две страни. Ако понякога ни трябва малко побутване, за да започнем, то много рядко ще намерим някого, който да ни избута през целия път, а той никога не е просто движение по инерция. Рядко явление е дори да е равен.
С денивелацията трябва да се справяме ежедневно. Людмил Николов е от хората, които се справят с нея и в онзи преносен философски смисъл, и в буквалния. Защото много денивелация има в планината и сигурно е трудна за преодоляване, особено когато тичаш през и въпреки нея.
Людмил Николов е на 66 години, тежи 76 килограма - колкото километри пробяга и на ултрамаратона "Tryavna Ultra". Преди 9 години обаче той е бил с наднормено тегло и здравословни проблеми.С него се срещнахме, за да ни разкаже как се преодолява не само денивелацията по трасето, а и чисто човешката.
Вие бяхте обявен за един от героите на състезанието Tryavna Ultra. Разкажете ни малко повече за това как започнахте да тичате.
Людмил: Преди 9 години бях 128 килограма. Имах диабет, високо кръвно налягане и първоначално започнах с ходене и плуване. От три години тичам по 15 километра всяка сутрин. Започнах заедно със сина ми Игнат Николов, който е алпинист и също участва в Tryavna Ultra и финишира четвърти на дистанцията от 141 километра. Именно той ме запали по тичането. Всичко дължа на него. Много е трудно да тичаш с 128 килограма тежест. В началото започваш с по няколко метра, а след това задобряваш. Не се отказах само заради голямата си воля. Сега всяка сутрин ставам в 5 и отивам в парка. Не съм спазвал диети. В момента нямам нито диабет, нито холестерол, кръвното ми налягане е ниско, пулсът ми – също.
Как се тичат 76 километра на 66 години? Колко часа тичане е това?
С много тренировки и инат. Пробягах ги за 14 часа и 20 минути.
Как премина това време? Как се подготвихте за него?
С обичайните ми тренировки. По 15-20 км сутрин. Понякога тичам и по-дълги дистанции. На състезанието не съм почивал, освен на подкрепителните пунктове за по 2 минути. Не съм имал по-дълга почивка от това.
Коя част от трасето ви затрудни?
Никоя конкретно. Нямаше умора или желание за сън. Никога не съм имал желание да се откажа, волята ми е голяма.
Как се храните, за да можете да тичате толкова много километри? Какво променихте в храненето си като цяло след като свалихте тези килограми?
Всяка сутрин закусвам амарант или киноа. Преди състезанието също се хранех с това, а на подкрепителните пунктове ядох банани, диня и пих изотонични напитки. В момента се храня по три пъти на ден – закуска, обяд и вечеря. Избягвам пърженото. Не съм спазвал диета. Още не спазвам. Не ям сладко, но не заради диабета – не се ограничавам, просто не обичам. Пия по чаша вино всяка вечер, но не и друг алкохол.
Тичали ли сте класическа маратонска дистанция?
На състезание не, но в ежедневието си в парка съм. Тичам ги за около 4 часа. Но съм участвал в ултрамаратонски състезания - 10 за 3 години. Средното ми време за един километър е 6 минути.
С кое свое постижение се гордеете най-много?
Гордея се, че свалих всички тези килограми и от волята си. Защото беше много тежко. Килограмите тежат много. В началото синът ми ми каза, че ще успея да пробягам 10 километра за час. Аз не вярвах. Сега мога да тичам 100.
Какво е тичането за вас?
Удоволствие. Потребност.
Как се мотивирате?
Мотивирам се. Първоначално ме мотивираха наднормените килограми. А сега мотивация е фактът, че тичането е направило толкова много за мен и не искам да се отказвам. Ще тичам докато съм жив.
Мотивирайте и нас.
Движението е най-важното нещо. Не спазвайте диети, помага само спортът.
Какво смятате за човешките възможности?
Те са огромни. Никой не смяташе, че ще мога да се справя с това. Но аз успях.
Всеки ли може да бяга?
Абсолютно всеки. Стига да иска.
Кажете ни хитрина при тичането, която е помогнала на Вас.
Най-важното е да не се задъхваш. Не бива да тръгваш с бързо темпо. Постепенното навлизане в един ритъм помага много за издръжливостта, защото така не се задъхваш и не се изморяваш. Километрите растат именно така.
Пожелайте нещо на нашите читателки.
Да бъдат красиви. Да тичат и да се движат много.
