Тя е едно от най-красивите лица в българския ефир. Тя е и един от хората, които разказват истории. Приятелите й я определят като изключително добро същество. Но и без да го чуете от тях, не може да не сте забелязали излъчването - топъл и светъл вятър лъха от него. Тя е Лиляна Боянова - водещ на новини по bTV. Тя е лице и основен автор на рубриката на bTV Новините "Вярваме в доброто", за която е отличена за изключителен принос към телевизионното отразяване на социални теми. Тя е майка на Камен - най-важното човече в нейния живот.
Предлагаме ви част от разговора на Йоана Гъндовска от сп. "Жената днес" с Лиляна Боянова - едно откровено интервю, което водещата на bTV Новините даде по случай юбилейния брой на списанието.
Каква е жената днес - можете ли да я “нарисувате” с няколко думи? С какъв цвят я асоциирате?
Смятам, че жената днес трябва да е цветна. Това е по-важно от който и да е конкретен цвят. Често преминаваме през различни състояния, периоди от живота си. И всяка от нас има своя собствена палитра. Сивотата може да убие всичко и всеки. Но дори черното, например, може да изразява емоция или да бъде признак на стил.
Важно е да умеем да рисуваме сами живота си, използвайки цялата палитра.
Днес живеем динамично и като че ли не ни остава толкова време да “рисуваме”, да се обръщаме към собственото си “Аз”. Но жената, която умее да съчетава цветовете, да управлява палитрата в себе си, е тази, която може да вдъхнови дори далтонист.
Коя героиня от литературата, приказките (митовете) или историята се доближава най-много до вашата представа за жената днес?
Интересни са героините в “Парфюмът” на Патрик Зюскинд. От майката на Грьонуй, до жертвите на извратеното му съзнание - виждаме различни превъплъщения на жената. Има я като майка, като обект на желание, като вдъхновение… Там не откриваме само идеали, не откриваме жени емблеми. Но по особено интересен начин описаните в романа дами разкриват различни черти на жената.
Днес маниерите, отношенията, границите са други. Ролята и възприемането на жените в обществото - също. Но в основата си - никоя от нас не е драматично различна от дамите по онова време.
И все пак, ако смятаме, че една жена трябва да е силна, непримирима, принципна; да се развива, да е щастлива и на работа, и вкъщи - то добър пример е Вероника Герен. За съжаление, тя плати твърде висока цена за всичко, но животът и работата й ще продължат да вдъхновяват редица дами, особено в нашата професия.
Бих посочила и още един впечатляващ женски образ, който ме вдъхновява много - това е личността на съдия Рут Бадер Гинзбург от Върховния съд на САЩ, която за съжаление почина наскоро. Тя е едва втората жена, заемала позиция в най-висшата американска съдебна инстанция. Един от най-авторитетните юристи зад океана, човек с ярка гражданска позиция - заклета защитничка на правата на жените и на последно място, дама с изключителен личен стил. Лично за мен - събирателен образ на едни от най-стойностните черти у жената днес.
Днес по-щастливо ли е да си жена, ако се сравните с майка си и баба си? Как се промениха жените през последните 75 години според вас?
Щастието е вътрешно усещане и то е неподвластно на времето. Вярвам, че баба ми, майка ми и аз сме се чувствали по един и същи начин, когато даваме живот. Всяка от нас има своите малки или по-големи житейски победи.
Що се отнася до промяната - жената днес е, може би, една идея по-свободна. Смятам, че имаме и повече възможности да изразяваме себе си, да мечтаем по-смело и да сбъдваме. Отпадат някои клишета и табута, появяват се нови. Самият факт, че преди 75 години жените – водещи на новини са били по-скоро част от научната фантастика, а днес можем да информираме света за всичко важно и актуално всеки ден, да взимаме решения, които пренаписват човешката история, и да вдъхновяваме с женска сила във всичките ни роли, говори, че за три-четвърти век светът и начинът ни на живот могат да се променят до неузнаваемост и вярвам – към добро.
Днес е по-лесно да си жена и на чисто битово ниво. Но всички тези предимства са предпоставка, а не гаранция за щастие.
Какъв е първият ви (или най-силният ви) “женски” спомен?
Най-силният ми “женски” спомен е свързан с майчинството. Синът ми Камен е най-голямата победа, най-важното постижение, най-голямата награда. Детето всъщност е това, което превръща момичето в жена и дава нов и истински смисъл на всичко.
Достатъчни ли са 75 години, за да пораснем? Как си се представяте вие самата на 75?
Вярвам, че не годините определят опита. Има хора, които съзряват рано. Има и такива, които водят динамичен, наситен със събития и отговорности живот. Има и такива, които никога не са живели пълноценно…
75 години са гаранция - за опит, за познания, които животът така или иначе ти дава, ако не ги извоюваш по-рано. В този смисъл - да, достатъчни са.
А аз ще се радвам, ако на 75 живея достойно, в мир със себе си и заобиколена от любими хора. На тази възраст външният вид вероятно няма да е толкова важен, но няма да съм разочарована, ако изглеждам като София Лорен (усмихва се).
Какво изгубихме по пътя за себедоказване и равноправие и кои са днешните ни най-големи предизвикателства?
Изгубихме ценно време, което да изживеем. И пак - всичко опира до целите, които си поставяме и до личното възприятие.
За някои себедоказването е наркотик и те никога няма да са доволни. А равноправието има различни измерения. Поколения жени преди нас са се борили за равноправие в обществото. Днес обаче имаме феминизирани професии, а битката е срещу “стъкления таван”.
Затова смятам, че предизвикателствата са свързани с границите. Днес трябва да ги предефинираме така, че да не се налага да продължаваме битките на жените преди нас. Но и да можем да се радваме на живота така, както са го правили в едни не толкова динамични и интересни времена…
От коя традиционна добродетел жената днес не бива да се отказва и защо?
Както казах и преди - достойнството. То е най-добрият житейски компас.
Цялото интервю с водещата на bTV Новините четете в новия брой на сп. “Жената днес“.
