Тя е на 25 години. От Молдова. Майка й е рускиня, баща й е българин, но предците им са се преместили преди поколения в Кишинев, така че тя няма роднини тук. Това обаче не я спира преди пет години, когато е само на 20, да си стегне багажа и дойде в България, за да се бори за мечтата си. А тя е простичка - да пее. И то не друго, а български народни песни – „няма друга музика, която да чувствам толкова близо до мен, толкова силно”, казва тя. С времето мечтата й добива по-конкретни очертания и сега е устремена към първия си албум, в който иска да смеси драматизма на родния фолклор с електронна музика. Името й е Иустина Люленова. И засега смята да остане тук.
Защо България?
Заради музиката, заради пеенето. Завърших българско училище в Молдова, има само едно и е много малко – със стотина ученици. Но имахме извънкласни занимания и пеех в „Български славейчета от Молдова”. Тодор Бакалов, който е българин и е професор по музика, дойде да ни преподава заради някакви междудържавни спогодби - той ме разкри като глас и много ме вдъхнови! След това бях сигурна, че това е, което искам – да се занимавам с народни песни.
Каква е идеята ти?
В българската народна музика има нещо много чисто, дълбоко, нещо, което може и отдавна да е забравено и да се смята за олдскул, но аз имам желание... не да го реставрирам - нищо не искам да променям, то си е каквото е, но да го припомня леко - да взема най-красивите мелодии, песни, и да ги свържа с електронната музика, която много обичам в момента. Знам, че въобще не съм първата с тази идея, но искам дебютният ми албум да съчетава на пръв поглед несъвместими неща. Естествено, няма да си позволя да направя нещо, което звучи кофти. И знам, че никой няма да го направи по начина, по който го виждам и усещам аз.
Защо мислиш, че хората имат нужда от подобно напомняне?
Не знам дали те имат нужда, но аз имам. Даже е много вероятно да нямат, но според мен е важно да правиш това, което ти харесваш, което теб те радва. Да си сигурен, че крайният продукт ще си струва.
Не те ли пали фолклорната музика на Молдова?
Ами... (смее се), не. Там всичко е много елементарно – бързите парчета са еднакво бързи, бавните – еднакво бавни… Българският фолклор е съвсем друго нещо – странно е, но всички в чужбина много повече го оценяват, отколкото тук.
Ти можеш ли да правиш музика?
От мен пеенето и композицията на парчето, но електронната част е в полето на диджея. Вече съм си набелязала човек, с когото искам да работя - той е доста опитен. В момента чака да запиша и да му пратя вокалите. Доста е зает, но се надявам да се получи. Мисля до края на февруари да станат записите. Общо взето много съм се развихрила (смее се), ще видим докъде ще стигна, макар че знам – нищо няма да ме спре. Човек си слага собствени граници, казва си мога до тук, повече няма накъде, а аз гледам да не се ограничавам по този начин. 
По принцип се издържам сама (работи като Support Specialist в американска фирма – IT "неща", бел.авт.), а за да направиш албум ти трябват доста пари. Цялата идея със сайта и с финансирането на проекта тръгна от мой познат, който ми каза за него. Всъщност този сайт е точно за такива неща – имаш идея, обясняваш я и платформата ти помага да достигнеше повече хора, които евентуално да се запалят по твоята кауза и ако имат желание, да я подпомогнат с финансиране.
Ще проработи ли?
Не знам, но като цяло мисля, че всяка крачка, всяко действие имат значение. Да изчисляваш дали има смисъл, дали няма…. По-добре е да действаш и да видиш какво ще стане. Благодарение на това видео ми писаха българи, които не познавам – посъветваха ме да заснема видео и за „За България” (подобна платформа, но родна – бел. авт.) и си казах „супер, уау, защо не, ще пробвам и там”. Направих клипчето и на български... Всъщност целта на всичко това е да ме опознаят повече хора и по този начин да намеря онези, които ще се изкефят на идеята ми и с които може би ще работим заедно.
Междувременно научавам, че Иустина усилено работи върху вокалите, пее всеки ден и ходи няколко пъти седмично на музикален педагог, защото иска да запише поне 10-15 парчета – “не целите, само най-хубавото от тях. Знаеш как е с електронните парчета – луупва се, миксира се, реже се…”. Едновременно с това работи с диджеите от “Future Sounds оf Sofia” и “ще има колаборация със сигурност, в момента сме още в началото, но се събираме, пеем, мислим, имаме много идеи. От скоро съм в екипа, но те всички са страхотни.” Що се отнася до хората тук и в Молдова - “там хората са много различни. Може би са просто по-айляк, нали има такава пловдивска дума (смее се). Те знаят, че държавата е бедна и че нямаш много възможности, но просто не го приемат толкова драматично и са може би по...-искрени, българите понякога завиждат много силно, така, яко ти завиждат, ама за нищо. Но и хубавите страни на българите не са малко – много сте предани, топли хора сте, общо взето добре се чувствам тук. И Молдова, и България са ми еднакви – усещам се вкъщи. А и тук, както и там, имам много приятели, които страшно ме подкрепят.”
Иначе има сестра, която живее в Испания, а също и брат, който е в Англия. Защо не отиде при тях? “Усещам, че трябва да издам първия си албум тук. Това е. Вярвам в много неща, но най-вече, че когато човек си има своя път, просто трябва да го следва, без да си задава излишни въпроси. Със сигурност има много места, които са по-готини или по-благотворни за сбъдването на мечтата ми - Англия например - цялата хубава музика идва от там, обаче аз чувствам, че сега, все още искам да съм тук. Много слушам вътрешния си глас, силно му се доверявам. Винаги можеш да зарежеш нещо, да си кажеш, че няма смисъл, но на този етап не го искам. Също така знам, че няма да е за дълго, може би ще остана още една-две години, но дотогава - тук съм."
И ако се чудите – да, цялото интервю се случи на чист български език.
