Тя се казва Каролина Калибацева, на 31 е, щастливо обвързана и има 3-годишна дъщеричка на име Келара. Двете й най-големи страсти в живота започват с една и съща буквичка – Б – бягане и бижутерство. Завършила е изобразително изкуство с профил живопис, след което специализира при майстор бижутер, който я учи на основните техники в занаята. С нея си говорихме за професията на бижутера, за това как на 11-ия ден след раждането Каролина излиза да бяга и защо на 31 се чувства много по-яко, отколкото на 21.
Това не е ли по-скоро мъжка професия – изработването на бижута от благородни метали?
Много по-често мъже се занимават с това, но има и жени – и в България, и в чужбина. Това много си личи дори и в готовия продукт. Мъжете имат един по-специфичен, геометричен и груб стил.
Повечето неща ги изработваш по поръчка.
Да. Предпочитам нещата, които изработвам да са персонални и да бъдат създадени за определен човек, а не аз да го направя и да чакам някой да си го припознае. Малко е като да си направиш татуировка - правиш си нещо персонално, искаш да го запазиш в красив и траен вид, не просто от суета, а за да бъде твоят лайтмотив.
А защо точно сребро си избрала?
Бижутата могат да бъдат и от злато, защото методът на изработка е сходен, но среброто като цяло много го харесвам като материал, защото е силно резониращ с човешкото тяло метал. Когато носим сребро и имаме някакви силни токсини в тялото си, било то породени от лекарства, от употреба на алкохол или някакъв вид натравяне на организма, това се отразява върху среброто – то потъмнява много по-бързо.
А защо си избрала името Carissima за своя бранд?
Карисима идва от моето има Кари и един приятел, който знаеше италиански, преди много години ми казваше Карисима, хареса ми и така си остана. В превод означава най-скъпа.
Преди малко спомена, че си на 31. Очевидно нямаш проблеми да обявяваш възрастта си.
Е, ако бях на 20, щеше да е доста по-приятно. Когато минеш 30, има един такъв момент, в който се замисляш.
А след 40 как мислиш, че ще е ?
Надявам се още повече да съм помъдряла до 40 и съвсем да не ме притеснява възрастта. А и сега се чувствам, изглеждам и се занимавам с много по-яки неща, отколкото когато бях на 21.
Какво смяташ за всички филтри, през които минават жените, преди да си публикуват снимка в социалните мрежи?
Аз като цяло винаги търся арт виждането във всяка снимка, която публикувам. Смятам, че това с филтрите е някакъв вид компенсиране на нещо, разкрасяване и дори вид грим. Предпочитам натурални снимки, ако може филтърът да е много лек, а не да не може да се разпознае кой е на снимката.
Разкажи за другата ти страст бягането.
Бягането е нещо, което започнах да практикувам активно преди 5-6 години. и преди съм бягала, но доста по-малко. Преди 5 години се запалих по планинското бягане и изобщо не предполагах, че тук в Sофия има толкова хора, които го правят. Всеки месец около столицата се провеждат състезания по трейл бягане в пресечена местност. Записах се на едно такова бягане и видях всъщност, че щурите глави са много.
Как започна всичко?
Всичко започна, когато преди години бях на студентски бригади в Щатите, където бягането е много популярно. Там си купих първите маратонки за бягане. После, когато си дойдох в България, нямаше много хора, които да тичат. Постоянно получавах клиширани коментари и въпроси като „Защо бягаш?“, „От кого бягаш?“, „Ти си толкова слаба, защо бягаш?“. Ами, не бягах, за да отслабна, а за да се чувствам добре. Бягането ме срещна и с мъжа ми, който също е бегач. Просто нещата в живота се случват, защото трябва да се случат.
Участвала ли си в състезания и маратони?
Участвала съм в Римския маратон, който тази година ще се проведе след месец и отново ще се включа.
А планинското бягане по какво се различава?
Участвала съм и в планински маратони. Те са доста по-тежки, защото освен същата тази дистанция от 42 км, имаш и денивелация, изкачвания и спускания. Аз лично харесвам много дисциплината скай рънинг, което е бягане по максимално стръмен терен. Планинското бягане наистина е много вдъхновяващо и зареждащо, аз лично много обичам гората, имам татуирана сърна и се олицетворявам с нея. Планинското бягане за мен е най-освобождаващото и не просто физическо усилие, а носещо духовна наслада преживяване. Естествено, когато се състезаваш, нямаш време да съзерцаваш гледки и не правиш снимки, ако наистина гониш челни места, но това все пак е свързано с чист въздух и бягане за здраве сред природата.
След като роди, бързо ли си върна формата?
Да, още на 11 ден след раждането излязох да бягам. Смятам, че спортът много ми помогна да родя лесно и бързо. Казваха ми, че съм слаба и имам тесен таз и че ще е трудно, но не беше така.
Как избра името на дъщеря си, защото звучи нетрадиционно?
Дъщеря ми се казва Келара, което звучи странно, но всъщност е чисто българско. Вдъхнови ме легендата за тракийката Кeлара, която лекувала с минерални води. Стана ми много интересно, а мъжът ми хареса името от раз.
Бижутата и бягането как се съвместяват?
Добре ги съвместявам, защото когато за дадения ден не съм правила нито едно от тях, те адски много ми липсват, силна част от мен са. Бижутерството е статично, сядам на бюрото и стоя приведена над нещо много фино и малко. В следващия момент отивам в парка и компенсирам, движа се, отпускам и отприщвам. Много идеи за бижута са ми идвали, бягайки. Двете неща страхотно ми хармонират, много са ми ценни и се допълват.
Трудно ли е за една жена в България да стартира и развива малък бизнес?
Ако нямаш някой, който да ти удари гръб по един или друг начин, си е трудно, да. Аз имах щастието да стартирам с оставените от баща ми инструменти, които всъщност са материалната база за едно бижутерско ателие.
За какво мечтаеш?
Мечтая си за малки неща. Мечтая си за едни смели състезания в бягането, скай рънинг в чужбина, мечтая си в някакъв момент за физическо ателие, което в момента се помещава у дома, някои чисто технически неща в бижутерията, които искам да науча.
