На 28 януари 1996 г. в Ню Йорк света напуска руският поет Йосиф Александрович Бродски, носител на Нобеловата награда за литература за 1987 г.
Бродски е роден на 24 май 1940 г. в семейство на еврейски фотограф, като в първите години от живота си преживява обсадата на Ленинград. На 15-годишна възраст напуска училище, като работи на различни места - включително болница, морга, фабрика, корабен котел...
Започва да пише поезия през 1957 г., но през 1964 г. е обвинен от съветските власти в тунеядство (безделничество) и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. Само четири стихотворения на Бродски са издадени в СССР, като повечето се появяват на Запад.
На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ, където преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет в Ню Йорк. През 1990 г. съветското гражданство на Бродски е възстановено.
Днес се навършват 23 години от смъртта на Йосиф Бродски, а ние го почитаме с вечните му мисли и цитати.
"Какво е затворът - дефицит на пространство, компенсирано с излишък от време."
"Може би вече няма да ни се удаде да спасим света, но отделния човек винаги можем."
"По своята безнадежност опитите да възкресиш миналото приличат на старанието да постигнеш смисъла на битието."
"Животът, такъв какъвто е, не е битка между доброто и лошото, а между лошото и по-лошото."
"Избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна."
"Човек е това, което чете."
"Не може да си добър и в живота, и в работата. Ако ще се преструваш в едно от двете, по-добре да е в живота."
"С една дума целта е вашето равновесие."
"Армията в крайна сметка прави граждани от вас; без нея все още имате шанс, колкото и малък, да останете човешко същество."
