Актьорът Петър Антонов ще задава лични, любопитни, щекотливи въпроси на различни известни персони в новия формат „Червеният стол”, дело на Яна Борисова, Димитър Коцев-Шошо, Милен Кукошаров и компания. Сефтето ще е на Николаос Цитиридис, който на 26 септември предстои да разкрие подробности за живота си. И понеже представлението ще е на живо, както и гост звездата ще е „атакувана” от въпроси, на които ще отговаря откровено, без недомлъвки и задръжки, зрителите трабва да са по-големи от 16 години. Повече подробности за предстоящия първи спектакъл разкрива актьорът Петър Антонов. Пред Ladyzone.bg актьорът от тв сериала „Мен не ме мислете” споделя истини и от своя живот – от старта в кариерата си в детско театрално студио „Щурче” във Варна, през обучението във ВИТИЗ, 11 години живот и работа в Италия и отново на екрана и на сцената в България.
Петър, как ви избраха да бъдете водещ на формата „Червеният стол”?
„Червеният стол” е създаден от Яна Борисова и от Димитър Коцев-Шошо или от екипа на „Stage Hearts” – група независими артисти. Яна Борисова ме покани да бъда водещ на този уникален сценичен формат, който е комбинация между театрално представление и токшоу с гост звезда и ще се случва на живо пред публика. Мястото е „София лайв клуб”, а на 26 септември предстои премиерата, като гост ще е телевизионният водещ Николаос Цитиридис. Всяко едно представление ще бъде създадено абсолютно самостоятелно – със собствен сценарий, драматургия, режисура и музика. Като съдържанието му ще бъде съобразено спрямо профила, професията и интересите на гост звездата, която ще е поканена. И в рамките на един час и половина аз и съответният гост ще осъществим разговор-спектакъл, в който ще са включени основните теми – за семейството, за влюбването, за правото ни на щастие, за зависимостите и за човешките дефекти. Ще има песни, танци, много видеа, както и изненади за госта... Музиката всеки път специално ще бъде направена от Милен Кукошаров и изпълнена наживо от него. И поради изключителната откровеност и органичност на формата, той се препоръчва за зрители на 16+ години.
Замислихте ли се преди да приемете поканата на Яна Борисова или веднага я приехте?
Ооо нямаше никакво замисляне от моя страна, защото това ще е пореден проект, който работим с Яна Борисова и съм изключително щастлив, и смятам за голям късмет, че съм поканен в екипа й! Наистина тя е изключителен драматург и артист, защото има много широк мироглед, което ми допада. „Място, наречено Другаде” е проект на Яна Борисова, в който играем с Боряна Братоева и тази година взе „Икар” и „Аскеер” за драматургичен текст. От този сезон представлението ще е на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев” в столицата, като първото е на 19 октомври.
„С гръб към залеза” е друга великолепна пиеса на Яна Борисова, в която съм в компанията на прекрасни актьори – Ива Тодорова, Алекс Сърчаджиева, Юлиан Вергов и Стефан Вълдобрев, като те двамата се редуват в зависимост от ангажиментите им. Предстои ни голямо турне в Германия и много се вълнувам, както и с началото на „Червения стол”.
Следващ формат на Яна Борисова, в който участвам, е „За любовта”. Той е с Цветана Манева и с още много, много талантливи артисти, което е в основата на нашето събиране в него. Защото всички ние сме хора, които обичаме професията си и сме максимално отдадени на нея.
Вие кога се влюбихте в театъра?
На 5-6-годишна възраст моята майка, светла й памет, ме заведе на конкурс в Детско театрално студио „Щурче” във Варна и това беше началото.
Мария Сапунджиева също е започнала кариерата си в „Щурче”, ако не греша?
Да, Мария Сапунджиева е била в това детско театрално студио, Лилия Маравиля, Мариус Куркински, Цветелин Павлов, Димо от P.I.F., светла му памет, Вежен Велчовски, Невена Бозукова... Много артисти излязохме от „Щурче” или от малки правим само театър и нищо друго не ни вълнува.
А какви са спомените ви от ученическия чин?
Нямам много вълнуващи спомени от ученическите години, а ако съм имал, съм ги забравил, за съжаление. Но всички бяхме добри ученици... Интересувах се само от изкуство, от театър и кино - това ме вълнуваше от малък и до днес, предполагам и до края.
Още при първото кандидатстване ли влязохте във ВИТИЗ?
Да и като ме приеха, мислех, че съм постигнал всичко в живота (шегува се), защото това беше и най-голямата ми мечта в ония времена. Слава Богу, попаднах в ръцете и в света на един изключителен педагог – проф. Снежина Танковска. За жалост вече няма такива личности и преподаватели в тази академия. И като всеки един студент с мечти и представи за живота, че всичко хубаво предстои, преживях много хубави моменти. ВИТИЗ беше, защото смятам, че сега нещата не стоят по този начин, една изключителна театрална и кино школа каквато смело мога да кажа, че на много малко места по света, можеш толкова всеобхватно и мащабно да бъдеш обучен. ВИТИЗ беше пространство, в което можеше да откриеш себе си, собствената си идентичност и да избереш посоката, в която да се развиваш като актьор.
Имахте ли и късмет по пътя ви като актьор, защото години сте бил в Италия, където сте снимал в киното?
Да, да, благодаря на онези горе, аз със сигурност съм късметлия! Въобще съм късметлия, че се занимавам с тази професия толкова време и продължава да ми бъде интересно и любопитно. Наистина отиването ми в Италия беше голям късмет, защото се явих на кастинг от разстояние, по снимки. Беше за малка роля в киното и ме одобриха. Като отидох там, режисьорът отново ме подложи на кастинг и ми даде втората главна роля във филма му, който се казва „Без път”.
И сте „знаел” перфектен италиански!
Не, не, не знаех нито дума, освен някоя и друга от италианските песни, и се наложи много сериозно да уча езика.
Как така се случи, че уж отидохте за малко, а останахте много?
В Италия работех с две агенции в киното. Снимал съм се там в 14 филма, дори в 15, като единият се снима в България. Играл съм с имена от италианското кино. С Микеле Плачидо не съм се снимал, но бях в агенцията му, което също беше огромен късмет, тъй като в нея се влиза със сериозен кастинг, който преминах. Играл съм във филм на режисьора Луиджи Перели, известен у нас със сериала „Октопод”. Снимал съм с Леон Джино, който е много известен млад актьор там...
Как се работи в киното в Италия?
Подходът в киното там няма нищо общо с този в България, разбира се. В Италия актьорът е на почетната стълбичка – там, където му е мястото и има изключителен респект и уважение към него. Поставен е в условия, в които той единствено трябва да мисли за работата си. Така че разликата наистина е от земята до небето, ако трябва да сравняваме нещата с България.
Какво ви накара след 11 години в Италия да се върнете в България?
Комплексни са причините... В Италия е абсолютно невъзможно за живеене, поради ред причини от социален характер. Като турист е прекрасно да отидеш, защото за мен това е една от най-красивите държави. Но е различно, когато живееш там. А другата причина е, че изключително много ми липсваше театъра.
Как се чувствате сега – в правилната компания ли сте, с правилните хора ли общувате в професията?
Категорично е така и затова казвам, че съм късметлия. В момента се чувствам на мястото си, наистина работя с хора, с които съм мечтал да работя. Колкото и да звучи като клише, ние сме абсолютни единомишленици, имаме едно и също чувство за хумор, един и същи вкус за живота, за театъра, за киното, за изкуството въобще, говорим си на един език... И това не са празни приказки, а чистата и неподправена истина. Надявам се това да продължи по-дълго време!
А животът тук харесва ли ви?
Отдавна съм се отказал да давам подобни оценки, защото, за най-голямо съжаление, нашата държава за нищо не става! Обичам много, много родината си, прекрасно, великолепно място е, но държавата не става за нищо. И съм се отказал да водя разговор – дали е Ок да живеем тук, или не е Ок, защото го водим повече от 25 години. Нещо стана с нас, българите, с мисленето ни, с поведението ни, ние станахме не това, което сме, мисля, че не бяхме такива! Нещо се случи, нямам представа какво? Това е много дълъг разговор, но не мога да се чувствам добре на място, където едно 15-годишно дете пресича на пешеходна пътека и някакъв му отнема живота. Нямам представа какво се случва с нас и не знам защо не се опомним?
Казвате, че „този живот е за споделяне”. С кого споделяте живота си?
Хубаво съм го казал (усмихва се)... Споделям живота си с театъра – това е моят свят! Иначе го споделям и със семейството ми, с близките ми хора, с приятелите ми.
Какво отваря сърцето ви за ново приятелство?
Имам не много, но качествени приятели, проверени в годините. Приятелството е сложна материя, не е просто да си харесаш някого и да си кажеш – от утре сме приятели, не става! Приятелството е свързано с редица проверки и изпитания... С годините не спрях да вярвам в хората, което може и да е мой недостатък. Когато срещна някой, който се представи като нещо, което ми допада, буквално се „влюбвам” в него, но после си даваш сметка, че совите не са това, което са (усмихва се). Пазя сърцето си, внимавам много.
