Певицата Елвира Георгиева отрано тази сутрин е затрупана с приятни ангажименти, всички свързани с рождения й ден. Да е здрава и честита! Изпълнителката на „Коминочистачът” – песен, която се пее от поколения, е ограничила изявите си, но скоро й предстои участие в турнето „Обич и Песен”. Изпълнителката се е отдала на духовно усъвършенстване, медитация и самоанализ, но и пеенето съпътства живота й. Съпругата на известния пластичен хирург д-р Николай Георгиев се грижи за голяма къща, заедно с голям персонал, който помага за изрядността на имота. Те ще са и първите хора, които ще почерпи на личния си празник.
Как, къде и с кого ще продължи да празнува и защо мечтаният й рожден ден все още не се е състоял - четете в интервюто.
Елвира, развълнувана ли си на рождения си ден?
Не, не мога да кажа, че се чувствам развълнувана, защото почти всеки ден си правя някакви равносметки за самата себе си, а не само, когато имам годишнина или празник. Малко ми е мъчно, че годините се увеличават (усмихва се). Но няма как - примиряваш се и продължаваш напред! Всеки ден си давам сметка как е минал денят, дали съм била добра със себе си, какво съм направила, къде съм сбъркала. По-глобалната равносметка е, че животът буквално е един дъх, минава страшно бързо и човек, колкото повече остарява и помъдрява, толкова повече осъзнава, че не си струва да се притеснява за глупости. Давам си сметка, че това се отразява на здравето. Затова се старая да проявявам колкото се може по-малко тревожност за дребни неща. Просто трябва да ги приемам – да идват и да преминават през мен, без да им се съпротивлявам.
Как ще празнуваш?
Денят ще е доста интензивен за мен. Ще направя кетеринг за хората, с които съм всеки ден и сме като едно семейство. А вечерта ще съм на ресторант, като съм поканила малко роднини и малко приятели.
Какво е отношението ти към подаръците?
Някога много се радвах! И като малко дете търсех къде може да ги е скрил мъжът ми (смее се)! Но сега не е така, много съм различна в отношението си към подаръците. И с годините е точно така – човек вижда, че това не е толкова важно. На 60 и... си осъзнал, че приятелството, доброто отношение, да чувстваш, че си обичана са именно значимите неща. Така че малкото нещо в общуването с хората, а не подаръците, ме радва! Искам да няма напрежение между хората, които обслужват къщата, и нас с Николай, всички да се разбираме, да сме отговорни... Това са най-ценните ми подаръци! А човек, когато има средства, та дори и да няма, винаги може да измисли някакво подаръче, което да зарадва душата, всъщност не знам дали точно душата, защото тя се радва от доброто, от това хората да се разбираме, да сме човечни. Иначе - да, важен е подаръкът, но с времето не е така. Дори сама аз започнах да си подарявам - когато усетя, че имам нужда, и си купувам нещо, и му се радвам.
Предстоят ли ти изяви на сцената?
Аз много съм намалила изявите си в творчески план. Но на 10 юли ще участвам в Пловдив на голям концерт – турнето „Обич и Песен”. Ще съм част от гостуващите изпълнители и ще пея заедно с моите колеги Йорданка Христова, Силвия Кацарова, братя Аргирови, Мая Нешкова, Нелина и Мими Иванова. Надявам се да е хубаво, да зарадваме пловдивчани, като напомним за нашите песни. Импресариото Евгени Боянов, който е организатор на тези концерти, ме покани. Доста време умувах, но в крайна сметка реших да се включа.
Къде ще отидете на почивка със съпруга ти през лятото?
През август ще отидем за една седмица в Гърция, където ходим бикновено - в един хотел, който е по-бутиков, а и ни познават, и ни позволяват да бъдем с нашето малко кученце. Защото по принцип в съседката ни има проблем с допускането на домашни любимци в хотелите. Обикновено след това ходим и няколко дни на планина. Вероятно ще отидем някъде в Родопите тази година.
Имаш ли морска история, към която се връщаш – не знам къде сте се намерили с д-р Николай Георгиев?
Нямам любовна история на морето... Моите връзки са някак много дълги, а и не съм имала кой знае колко връзки, та някоя да се е случила точно на морето. По-скоро съм имала приятни преживявания, защото, когато си на морето, се отпускаш. Но най-хубавото море, което съм изживяла с Ники, беше на Малдивите. Човек обикновено има няколко силни емоции, през които е преминал, и за мен това е една от тях. Не мога да обясня защо, не знам дали някога съм се прераждала там? Но още като стъпихме на Малдивите, след дългия и изтощителен полет, самата температура на въздуха, топлината на водата, тюркоазеният й цвят и този бял като брашно пясък, веднага ми се отразиха невероятно добре. И след като се настанихме в една от къщичките на един от островите, излязохме навън – нямаше никой, бяхме сами! Помня, че като влязох във водата, ми беше толкова хубаво! Там буквално няма разлика между температурата на водата и тази на въздуха – около 27-28 градуса е и няма никаква преграда за усещането ти. Толкова щастлива бях и виках – „Господи, Господи...”, и започнах да се въртя във водата (смее се). После мъжът ми каза, че никога не ме е виждал толкова щастлива!
Кой рожден ден винаги ще помниш?
Ще съм откровена... Особен човек съм, доста съм интровертна, не обичам големи купони – това е в душата ми, няма какво да се лъжа! От малка, почти 17-18-годишна, започнах да пея, първо в нощни заведения и барове, така че много често съм била в голяма и шумна среда. Но желанието ми след това винаги е било да си празнувам кротко рождените дни, да съм си само с най-близките хора. Дори до такава степен, че имам желание да бъда някъде на приятно място само с мъжа си и просто да се гледаме и да си мълчим, и да споделяме пространството между нас, макар това да не съм осъществила до момента. То вече след повече от 20 години брак с Ники всичко сме си казали, но искам ей така просто да си присъстваме само двамата, да се почерпим. А и той, поради натоварената си работа, има нужда от това, а на мен много ми харесва да бъде така на някой мой рожден ден. Със сигурност ще се случи (усмихва се).