Днес е един от най-прекрасните дни – Ден на радостта. Отбелязва се от 1981 година. Какво е радост ли? Това е състояние на вътрешно задоволство, предизвикано от събитие или човек, което се изразява с вълнение. Тази несравнима емоция може да се превъплъти още в удовлетворение, удоволствие, наслада, ликуване... Но, за да не сме лаици относно темата за радостта, потърсихме компетентното мнение на доц. Емил Калудиев, който е известен психиатър и психотерапевт. Той работи в Медицински център „Епика", като прилага и метода когнитивно-поведенческа терапия.
Доц. Калудиев, в Деня на радостта, ще ни дадете ли рецепта за вечна радост?
Вечната радост е имагинерна като вечната любов, уж я има, но никой не се е похвалил, че е непрестанно в такова състояние. За да сме в състояние да усетим някакво положително чувство, трябва да познаваме и обратната страна, иначе няма как да правим разлика, ако не сме познали и тъмното. Природата не ни позволява да бъдем постоянно нито вечно радостни, нито вечно тъжни.
Как да задържим или поддържаме постоянно живо чувството на радост в ежедневието, а не да го очакваме само в специални, грандиозни моменти и ситуации?
Ежедневната радост, когато не очакваме да е непрекъснато състояние, е сравнително лесно постижима. Знаем, че понякога можем да се зарадваме на едно цвете, на една усмивка, на добра дума, а кой ни пречи да си осигурим цветенцето или да намерим сами добрата дума. Не е ли радост да получим в отговор добра дума, усмивка, мил жест, пък какво ли не се случва - това може да бъде само едно начало на нещо още по-хубаво.
Но какво е всъщност е радостта?
Това е приятното чувство, че си успял да се справиш с нещо, че харесваш нещо, че изпитваш по някакъв повод чувство на удовлетворение. Впрочем в живота ни се случва какво ли не и единствено начинът, по който оценяваме случилото се ни кара да се чувстваме доволни и радостни или огорчени и нещастни. Едно и също нещо за някого може да е оценено като положително, а за друг - като отрицателно. Няма особено значение какъв е реалният факт, а смисълът, който влагаме в него или начинът, по който избираме да го видим. В ежедневието е добре да си поставяме малки цели и не пропускаме да се поздравим след успешното изпълнение на всяка от тях, било чрез едно - "Браво, страшен си!", било чрез една ябълка, или друг вид възнаграждение. Можем дори да си направим списък на ежедневните дейности, да ги оценим според степента на удовлетворение, което всяка от тях ни носи по скалата от 1 до 10. Както да си създадем скала на възнагражденията, които биха отговаряли на постигането на всяка една от тези дейности. Например един вид дейност е сутрешният тоалет, друг вид е навреме изпълняването на дадена задача, трети вид е явяването на изпит. Всяка от тях ни дава различна степен на удовлетворение и съответно на радост. Но да напомним, че най-голямата радост е да доставиш радост на някой друг, да подариш добра дума, цвете, усмивка.
Постигането на радост с химически елементи като алкохол и дрога е лъжовно и измамно усещане, което допълнително отнема от енергията и духовността ни.
В тази връзка ще ви разкажа за един опит от 50-те години на миналия век. Вградили в центъра на удоволствието на една мишка електрод, поставили в клетката й два педала, единият предизвиквал дозиран електрически ток, който възбуждал центъра на удоволствието, а другият давал любимата храна на мишката. Отначало мишката тичала между единия и другия педал, но постепенно изоставила педала за лакомството, останала на другия и умряла от изтощение много по-бързо, отколкото би умряла от глад. Този пример показва, че химическите вещества, свързани с чувството за радост, не са неизчерпаеми, а тяхното презареждане е свързано със съзидание, било то и от най-елементарна ежедневна дейност.
На всички хора им се случват еднакъв брой хубави и лоши неща в живота. Едни наричат себе си щастливци, а други нещастници - просто едни обръщат повече внимание и оценяват по-високо хубавите, според тях, събития, за разлика от другите. Във властта на всеки от нас е възможността да избере как да оценява случващото се и света.
