Днес Деян Донков навършва 49 години, обграден от любимите си хора. Роденият във Видин артист ще почете деня с чаша хубаво вино със съпругата си – актрисата Радина Кърджилова, и синовете им – Христо и Йоан. На празника му със сигурност ще има още гости, но ще е без много шум, както той сподели пред LadyZone. А големият му син Деян-младши, чиято майка също е актриса – Анастасия Ингилизова, ще го поздрави от морето.
С Деян Донков говорим и за избора му на роли, които определено са много, както театралните, така и филмовите. Актьорът дори се шегува, че някои образи сигурно вече няма да си спомни, защото притежава качеството бързо да „чисти” ума си. Познатите имена на интригуващи спектакли, които се играят на голямата и на малката сцени в Народния театър „Иван Вазов”, както и в Театър „199”, са в афиша и за новия сезон. Но предстои и ново представление – „Хага”, за което актьорът вече репетира.
Той споделя и кои са важните за него неща, как с Радина се справят с отглеждането на синовете си, разказва за срещата си с Джон Малкович, за халтурата в занаята и защо си стяга къщата на село, в белоградчишкия край.
Деян, как се чувствате преди рождения си ден?
Чувствам се добре, нормално. Празнично е настроението ми около рождените дни, защото обичам да виждам усмивките по лицата на хората. А празникът е усмивка! Не мисля за напредването на годините. Времето е понятие, което ние, хората, сме си го измислили и то съществува само за нас. Така че животът си е живот по начина, по който го живееш. А най-важно за мен е семейството и гледам да отдавам най-много време на децата си.
Имате три момчета – как се справяте с отглеждането им?
Най-големият ми син (Деян) вече е с приятелка на море, самостоятелен е едва ли не! Е, още не е започнал да си изкарва прехраната сам, тепърва предстои да се насочи и да продължи да учи. А аз с другите двама синове (Христо на 7 г. и Йоан на 2 г.) и с Радина бяхме на нашето море. Ходим на диво място, където децата се чувстват най-добре, защото там няма какво лошо да им се случи. С Радина „работим” отборно и заедно се справяме с гледането на децата.
Как ще празнувате рождения си ден?
С най-близките си вкъщи. Няма да се раздавам много, защото започваме репетиции в театъра. А и достатъчно празнувахме през това лято. Ще отбележа рождения си ден с чаша просеко, което е подходящо за жегите.
Какво е отношението ви към подаръците?
Все повече обичам да правя подаръци, отколкото да получавам. Но съм получавал приятни подаръци за рождения си ден, които ме радват и са практични. Не съм претенциозен... И на Радина съм й казал да не се трови с мисли за подаръци. Не че си имам всичко, но малък жест ми е достатъчен. Важното е да има любов и усмивки на лицата ни.
А към ролите претенциозен ли сте?
Не, не... просто не приемам всичко, което ми се предлага! Приемам това, което чувствам, че ме провокира и предизвиква, и ми е интересно. Търся качеството в образа, нещо, което ще остане в мен. Ако играя по села и паланки някакви неща, които не ме вълнуват, а го правя само за да изкарвам пари, значи, че си губя времето. А е по-добре това време да го прекарвам с децата ми и да съм с по-малко пари.
Казват за вас, че сте характерен актьор. Мислил ли сте върху това?
Не... Аз съм актьор, който обича да се превръща, а не да се превъплъщава (усмихва се).
Не е ли малко шизофренно, макар че да си актьор хич не е лесна работа?
Не, не е така. Това е професионализъм, защото работата на актьора е на сцената и само на нея. А дали това е лесно или трудно, зависи от много неща. Има някакви хора, които са по телевизията и правят евтини смешки, и си мислят, че са актьори. Аз на никого не се сърдя и не съдя, но е малко обидно някои хора да се наричат актьори на фона на това, което виждаме в световен мащаб. В България има малко актьори, които са качествени, повечето си търсят някаква прехрана и халтури.
Репетирате ли в нов спектакъл за предстоящия театрален сезон?
Режисьорът Галин Стоев поставя „Хага” – премиера, която вече репетираме с колегите. Сред останалите представления, в които продължавам да играя, са „Орфей”, „Калигула”, „Хъшове” и всички останали, които са в афиша на Народния театър. С Радина играем заедно в постановката „Нирвана” в Театър „199” и в „Любовникът”, на който съм режисьор и е на Камерна сцена на Народния театър. „Задомих” в театъра и моноспектакъла си „Камбаната”, който влезе в репертоара, за което съм щастлив, защото е стойностен и качествен и задълго може да остане в сърцето на човек, като го гледа. Много се вълнувам, като играя ролята си в „Камбаната”, защото текстът в този спектакъл е не просто актуален, с думите все едно бъркаш в оголен нерв. Щастлив съм от реакциите на хората след края на всяко представление. Въобще обликът на българина, който идва в театъра, ме радва!
А какво е усещането да играте заедно със съпругата си на сцената?
На сцената тя ми е колега, там сме актьори, а не мъж и жена, каквито сме вкъщи и извън сцената. В театъра сме професионалисти и Радина е страхотен партньор. Тя не се раздава, а е като мен, като факла е – изгаря на сцената! А да гориш, е да влезеш в битката, без да те е страх, че можеш да умреш. Самураите казват нещо, което бях чел: „Ако влезеш в битка, готов да умреш, тогава ще останеш жив. А, ако влезеш в битка с цел, да си запазиш живота, тогава ще умреш!” Тази „стратегия” следвам, когато съм на сцената. Нея съм се опитал да предам и на Радина... Целта е да съумееш да разпалиш огънчето, което гори в теб, защото, ако то не гори в теб, няма как да го разпалиш и в другите хора.
Видяхте ли се с Джон Малкович, какви са впечатленията ви от него, тъй като споменахте за професията в световен мащаб?
Той е гениален човек и творец. Случайно с Радина се засякохме с него в ресторант в София на Св. Валентин. Това беше и първата ни среща, на която го поздравих. А след като гледах спектакъла, в който игра – „В самотата на памуковите полета”, се видяхме и в Народния театър. Малкович е обран, скромен, деликатен, което много ми хареса. Тук сме свикнали да гледаме „звезди”, говоря не само за актьори. И има един бабаитлък... Например, сериалът „Под прикритие”, който много харесвам и играя в него, като че ли даде един тласък в тази посока. Имах интересна среща с майка и дете в едно кино, когато купувахме билети за детски филм. Майката помоли да се снимам със сина й, който беше около първи клас. Съгласих се, разбира се, като му казах, че сигурно ме е гледал в сериала „Румбата, аз и Роналдо”. А той отговори, че ме познава от „Под прикритие”. Изненадан, се обърнах към майката с думите, че този сериал е позволен за 16+, а детето й е първи клас! Клекнах срещу момчето и го попитах: „Кефи ли те Куката в този филм? А другите образи, които са като него?” И той каза: „Да!” Снимахме се, майката се изчерви и разбра колко съм прав...
Ходите ли си често в родния край?
О-о-о да! Майка ми е във Видин, сестра ми и племенниците ми също са там... Напоследък по-често ходя в селото ни, което е до Белоградчик, откъдето са и майка ми, и баща ми. И сега си оправяме къщата там.
Имал ли сте желание да напуснете държавата?
Много пъти... Дори преди няколко дни също ми се случи. Прибирах се от морето, бързах за снимки и на магистралата се натъкнах на няколко буквално луди шофьори, които нарочно правеха страшни мизерии. Беше ме срам, че съм част от цялата тази пасмина... И затова си оправяме къщите по селата, за да има къде да избягаме от подобни неща. Съвсем друго е усещането, когато съм на места като Белоградчишките скали или край Дунава. В София всичко е прекалено. Капацитетът на града не е толкова голям за това, което се случва в него, а то е от всичко лошо по много.
