Далия Ненова е 16-годишна, усмихната, лъчезарна, интелигентна и със сигурност не прилича на повечето тийнейджъри, които сте срещали. Признавам си, че бях предубедена преди срещата ни. Дори се опитах да вкарам в речника си „супер яко“ и „мега върховно“, преди да се видим, за да се приспособя по-лесно към разговора. Не само че нито веднъж не чух един от тези изрази, но и бях приятно изненадана да разбера как Далия защитава всяка своя теза с аргументи и доводи.
Сигурно сте чували за нея – момичето, което научи японски от гледане на анимета и което превежда на японския национален отбор на Световното по художествена гимнастика в София. Със сигурност обаче не сте се задълбочили достатъчно, за да разберете повече за нея. Далия учи в столичната гимназия „Меридиан 22“, в 10 клас е, харесва японската култура и вече е сбъднала мечтата си да отиде в Страната на изгряващото слънце. Харесва фентъзи жанра и с удоволствие чете книги като „Хари Потър“.
Как се стига до там японци да смятат, че Далия е изучавала усилено японски още от 1 клас, вижте:
Как се случи така да научиш японски и то за такъв кратък период от време? Хората го учат с години и пак не могат да кажат, че го знаят.
Научих го без да искам с гледане на аниме, което само ме намери. Първоначално не знаех, че е на японски, мислех, че е на някакъв много странен език и дори се стреснах като го чух за първи път. Гледах го с български субтитри, защото тогава не знаех английски. След 220 епизода разбрах, че съм слушала японски абсолютно случайно. И това всъщност беше моментът, в който започнах да чувам думи, неволно, не съм си поставяла за цел да науча езика, да го говоря или пък да превеждам. Знаех, че разбирам определени думи, но не знаех, че мога да свържа изречения и да си ги преведа. И дойде един момент, в който вече нямаше български сутитри и трябваше да премина на английски, което беше голямо разочарование за мен. Бях озадачена какво се случва и какво говорят тези хора, но на втория епизод осъзнах, че го разбирам заради японския. Започнах да го чувам, спрях да се съсредоточавам върху субтитрите и вече започнах да слушам и осъзнах, че разбирам какво говорят героите. Дори не ми се налагаше да го превеждам на български, просто знаех какво ми се говори. На следващия ден отивам при мама и й казвам „Мамо, аз разбирам и мога да говоря на японски“. Тя беше шокирана и каза, че това не е възможно. „Ти откъде си сигурна, че тази дума означава точно това?“. И тя беше права – няма как да знам, ако не го проверя в речник. Обаче тогава не бях толкова сериозна и си казах, че ще си остана само с любовта към японската култура и към историята на страната. Случи се обаче мама да ме заведе в 7 клас в Южния парк на празника на сакурата и там срещнах японка за първи път през живота си. Помолих я да се снимаме заедно на японски и тогава ме попитаха дали съм учила в 18-о, където се учи японски доста усилено още от 1 клас. Аз казах, че никъде не съм учила, а гледам от една година анимета. Момичето не знаеше какво да каже и се обърна към майка ми и я попита „Госпожо, това дете наистина ли никога не е хващало учебник по японски?“, Майка ми потвърди дори озадачено. Всъщност се оказа, че аз говоря много добре с много лек акцент.
Сега съм в 10 клас, а това беше преди 3 години.
Как се случи така че стана преводач на Световното по художествена гимнастика в София като доброволец?
Подадох документите и ме извикаха на прослушване. Един човек дойде, който се оказа, че живее в Япония и е женен е за японка, говорихме си някакви неща и той в един момент спря, аз се притесних, че нещо съм сгафила, а той се обърна към жената, която избираше доброволци с „Тя няма да има никакъв проблем, много е добра, взимайте я веднага“. Всъщност така стигнах до Световното и до запознанството си с прекрасните момичета от японския национален отбор.
През тези години усъвършенстваш ли японския си?
Да, в последните две години ходя на уроци, за да подобря нивото си.
Разкажи ми за пътуването си до Япония, което всъщност е било съкровена твоя мечта?
Тази пролет за първи път отидох. Това беше едно от най-прекрасните преживявания в целия ми живот след раждрането на малката ми сестра. Япония е държава, която много исках да видя с очите си, защото знаех страшно много за нея, преди да отида. Нещата, които бях чела и знаех, просто бяха 3Д – видях ги в реално време на реалното място - беше голямо щастие. Дори имаше японци, които смятаха, че живея или уча там. Питаха ме на колко години съм. Тогава бях на 15. „От 15 години живееш тук?“, ме питаха те. Не, за първи път идвам, на 15 съм“. И те ме гледаха много странно през цялото време, защото казаха, че човек, който е учил само и никога не е живял в Япония няма как да стигне до такова ниво на японски.
С какво те грабна японската култура?
Всичко тръгна от аниме културата. Тези анимации са въз основа японската култура и японския начин на мислене, който е до голяма степен различен от европейския. Дори и от нас българите като нация. Те нямат този начин на мислене, който имаме ние. Самата им държава е направена така че да е за хората, да ти е удобно. Например мен много ме дразни, че в метрото има хора, коит не си купуват билет и никой нищо не им казва. Докато в Япония билетите се купуват според това каква дистаниця искаш да изминеш – за по-къса дистанция е по-евтино и за по-дълга е по-скъпо. На всяка спирка има поне трима служители, които следят всичко да е изрядно.
Спомена, че си разочарована от Япония. Защо?
Японците имат две страни. Едната от тях много обичам – точно това да мислиш за хората около себе си, да правиш неща, които би искал да получиш в замяна, т.е. да правиш добро, но пък имат и друга страна, която на мен лично много не ми харесва, дори изобщо, като фактът, че те живеят като абсолютни роботи - те работят, работят и работят. Това за тях е най-важният приоритет. Това е причината страната да изчезва, никога раждаемостта не е била по-ниска, отколкото в момента, те не се женят, има хора, които се самоубиват. Дори си имат гара, която е известна със самоубийствата и гора, в който хора се обесват.
Всички знаем, че езиците отварят много врати. Какви врати ти отвори японският?
Имам предложения за учене. Докато бях преводач на Световното, ми предложиха стипендия в частен японски университет, който се намира в Токио. Там се предлагат много неща и аз съм на кръстопът. В момента обаче съм се съсредоточила изцяло върху езиците – в училище уча английски и като втори език немски.
А къде учиш и усъвършенстваш японския си?
Японски учи във Фондация „Кирил и Методий. Когато се записах за най-ниското ниво преди две години, си мислех, че всички ще са с моите знания, но всъщност се оказа, че те учат думи от рода на котка, куче, дъжд, което мен ме изненада. Тогава осъзнах всъщност, че знам граматиката от учебниците на първите две нива.
Как така граматика? Ти си чувала единствено думи?
Звучат ми просто. Ако нещо не е правилно, на мен просто ми дразни слуха, дори да не знам защо. А курсовете всъщност ми подредиха знанията в главата. Аз и до ден днешен откривам неща, които не знам защо ги знам, дори не знам откъде ги знам. Знам, че искам да кажа нещо и го казвам като на български.
Родителите ти имат ли някакви мечти за теб? Или те подкрепят във всичките ти решение?
Родителите ми ме подкрепят в моя избор.
И биха те изпратили в Япония?
Да, доста им е мъчно още отсега да говорим за това нещо, но ме подкрепят.
А съучениците ти как реагират?
Те изслушаха историята ми без да са я приемали много насериозно, защото не са имали пример, дори да им говоря, не биха разбрали дали е правилно или не. Според мен малка част от тях не го взимаха толкова насериозно, а и до някаква степен им беше досадно, защото моя свят се върти около Япония. Дори и сега.
С какво искаш да се занимаваш?
Много обичам да се занимавам с деца и бях решила да продължа с педагогика, което още ми е част от плана или с кинезитерапия като баща ми, който е кинезитерапевт. И всъщност този университет, в който ми предложиха стипендия, е спортен университет, в който може да се учи кинезитерапия, но могат да се учат хуманитарни науки и литература. Което пак ме поставя на кръстопът.
Имаш ли си гадже?
Нямам за съжаление. Аз съм решила, че той ще е дръпнат, пък дали ще е японец или корееец – това ще го решаваме по-натам.
Какви книги обичаш да четеш?
Обичам да чета фентъзи, защото за мен то е реалност, погледната през призмата на автора. Фентъзито е бягство от реалността, могат да кажат много хора, което за мен не никак лошо. То е голяма почивка и хоби, но ако е в разумни граници, ако знаеш, че си избягал от реалността за някакво време и ще се върнеш.
Какво друго обичаш да правиш, когато не учиш езици и не гледаш анимета?
Обичам да прекарвам време със сестра си Валентина, която е на 6. Тя е едно съкровище, диамантът в короната на нашето семейство.
На какво учиш Валентина? На японски ли?
Да (смее се).
