В поредицата на Ladyzone.bg и предаването "Тази неделя" - "Пазителките", ви представяме една жена, която е посветила живота си на книгите и по специално на реставрирането на ръкописи. За работата си в опазването на ръкописното наследство на България д-р Румяна Дечева е удостоена с почетен знак "Златен век" – печат на Цар Симеон Велики.
Видеовизитка
„Реставраторите сме много малко вече. В момента изглежда няма интерес към тази професия, може би е свързано и с недостатъчното заплащане и с много голямата отговорност. Когато аз влязох на 3-тата година от кандидатстването, бяхме 42-ама души за 1 място. Сега нещата са много по-различни, защото няма толкова много млади хора. В университети има все по-малко студенти. Повечето от тях избират чужбина, ако могат да си го позволят.“
За последните 45 години едва 300 са дипломираните реставратори у нас. Средно само по 5 на година. Затова специалисти като д-р Румяна Дечева днес са рядка ценност. За разлика от други практикуващи професията на реставратора, нейният живот преминава сред аромата на книгите.
„Аз съм израснала в стая, в която имаше две огромни библиотеки, книги на три реда наредени. Като дете родителите ми ме водеха много често по различни църкви, манастири, паметници, стари мостове. Те бяха едни много интелигенти хора. Гордея се, че цялото ми семейство са такива и се радвам, че са ми разширили хоризонтите още от дете.“
Така от първа езикова гимназия във Варна, Румяна тръгва по пътя на книгите. Завършва "Реставрация" в Националната художествена академия, дълго време работи като реставратор в Министерството на външните работи, от 2004 г е част от Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев".
За последните 30 години през ръцете на д-р Дечева преминава толкова много история. За всеки сантиметър тя полага огромни всекидневни грижи. А любопитството й към историята държи ентусиазма й постоянно жив.
„Имали сме тук някои ръкописи, които са ми отнемали няколко години. Просто си има процедури, време, което трябва да мине. Нещо съхне бързо или да се овлажнява бавно. Първо се правят снимки и се описва състоянието на обекта. Това важи за всякакъв вид обекти. При нас книгите се разделят - винаги подвързията от книжното тяло са в две графи. Обикновено започваме с почистване, много леко, защото нашите ръкописи – тези, които се съхранят, са чисти, но понякога получаваме дарения - тогава ръкопис, който идва отвън, той минава най-напред дезинфекция и почистване, за да не заразим нашите книги.“
Всичко се съхранява под специална температура, влажност на въздуха, светлина и светлина. Най-старите ръкописи в тази лаборатория са фрагменти от 9 век. Но не най-старите ръкописи са най-впечатляващи за нея, а тези с най-много реставрационни проблеми. Всяко петънце от обектите означава нещо и носи много информация, затова тенденцията в реставрацията е все по-малко почистване. По-голямата част от работата по реставриране се извършва ръчно.
Пазителите на стари книги, противно на очакването на мнозина, не са против дигитализирането, напротив. Но смятат, че от професията им винаги ще има нужда и се надяват все повече млади българи да се потопят в изучаването й.
„Смисълът е много голям. Просто помагаме тези стари ценни книги да отидат към бъдещето, това е смисълът въобще на реставрацията. Съхранението на нашето културно-историческо наследство. Без полагане на грижи това е абсолютно невъзможно.“
Тази история е последна от поредицата "Пазителките". Всички 9 жени, които влязоха в проекта ни с предаването "Тази неделя" можете да си припомните тук >>
