LadyZONE.bg: Лекцията ви на TEDxMladostWomen носеше заглавието „Очовечаване на безчовечността“. Какво искате да кажете с това?
д-р Бояна Петкова: "Това, което аз наричам „институционализирана безчовечност”, всъщност е залегналата в законите и нормативните ни актове де-хуманизация. Не говоря само за невъзможността да погребеш или кремираш мъртвороденото си бебе, макар това да е добра илюстрация. Антропологически и еволюционно погледнато, човекът е започнал да се отличава от маймуните, когато е започнал да погребва своите мъртви. Върти ми се нещо като два милиона години. А тук през 2015 година нямаме достатъчно уважение към живота, независимо от неговата продължителност, мъртвото бебе се равнопоставя с боклук.
В някакъв смисъл това е защитна реакция. Нормална за психиката на индивида. Никой никога не смята, че това ще се случи на него. Гадните неща обикновено се случват на другите, а ние сме някак магически защитени, затова е хубаво да не мислим много за тях, за да не ги предизвикаме. Затова предпочитаме да наричаме бебето „плод” или „фетус”, а смъртта му – „загуба на бременност”. Обаче това не променя реалността, че едни хора губят своето бебе, своето дете, и трябва завинаги да се простят с възможното си бъдеще; да се сбогуват.
И докато на човека от улицата мога да му простя подобна защитна реакция, въпреки че ми се иска като общество да сме по-емпатични, когато обезчовечаването заляга в закони и нормативни актове, които трябва да са устоите на едно общество, това вече е не само неприемливо, а и много опасно."

LadyZONE.bg: Има ли и други нормативни актове в България, които узаконяват безчовечността?
д-р Бояна Петкова: "Жестокостта над животни, например, е криминализирана съвсем отскоро, и то под натиска на една жена като мен, само че ветеринарен лекар, д-р Мила Бобадова. Трябва само да се огледаме какво става с всички хора в неравностойно положение – хората с увреждания, с психични заболявания, децата със СОП (специални образователни потребности), децата, лишени от родителска грижа, етническите малцинства, наркозависимите и хората с хронични заболявания. Всички те имат чисто административни проблеми, въртят се с години в едни сценарии тип „Параграф 22”. През това време се сменят правителства, правят се избори, ние уж избираме демократично, а неуредиците си стоят. Промените идват много мъчително и бавно.
За последния месец имаме три смъртни случая на родилки, едно мъртво и едно бито бебе. Това е възможно само, защото имаме много дълбоко залегнали проблеми с приоритетите и носенето на отговорност. Имаме страшно много престъпления от омраза, за които говори Магдалина Генова на TEDxMladostWomen тази година – побои, убийства, тормоз. И независимо колко изолирани и защитени се стараем да се чувстваме, бронирайки се против нещастията на другите, трябва много бързо да осмислим и да повярваме, че това засяга всички ни! Ако не ни засяга пряко, то засяга нашите родители, приятели или деца, защото човекът никога не е като на самотен остров."

LadyZONE.bg: Какво е решението на тази комплексна ситуация?
д-р Бояна Петкова: "Трябва да се научим да реагираме. Не можем да си живеем бели и добри в една утопия, в едно вътрешно емигрантство, защото това е бягство от отговорност. Не всяка битка е за всеки, но за всеки има битка. И човек като си "срещне" битката, не бива да я подминава или отлага за после, защото "после" никога не идва. Ще е твърде късно. Следователно някой друг ще вземе решение вместо нас.
Не искам да говорим за "оцеляване". То предпоставя да си седим безучастно и кротко да се молим да ни се размине бурята. Имаше една песен на Подуене блус бенд: "... храстът казал на дървото//слез и ниско залегни". Е, да, ама това е нелепо. Това е живуркане, не е живеене. Аз едно време си мислех – аз съм лекар, достатъчно е да си върша добре ежедневната работа, няма да стане от мен "активист". Въобще всеки си мисли, че някой трябва да направи нещо. Време е да започнем да си мислим, че ние трябва да сме дейни. Така децата ни ще имат пример за подражание, ще виждат, че това е нормата, не снишаване. Още сме много повредени от социалистическия режим, като осакатени сме - парализирани."