На 19 г. тя преживява катастрофа и остава в ивалидна количка. Столът на колела за мнозина е последна спирка в живота. Не и за Емилия! Наричат я "лъч светина". И ако проведете дори кратък разговор с нея, със сигурност ще разберете, че това е най-точното определение. Еми пази усмивка в гласа си и много любов и добрина в сърцето.
Емилия Йосифова получи Приз за несломим дух и вдъхновение на Годишните награди за доброволчество ГЕРОИТЕ 2024. Мила, внимателна и леко притеснителна, тя не спира да обикаля с количката си домовете на стотици нуждаещи се във Видинско. Тя е:
- основател на Фондация “Подкрепа за реализация”
- управлява Център за рехабилитация и социална интеграция на лица и деца с увреждания
- социалното предприятие “Бъдин”
- регионален координатор за Видин на коледнатa кампания на “Операция: Плюшено Мече” от 2015 година
Като доброволец или като организатор, е замесена в десетки каузи в Северозападна България, сред които е и инициативата за предоставяне на безплатни прегледи по домовете на болни хора в малки населени места района на Видин. Със съмишлениците си подкрепят десетки хора с увреждания, осигурявайки им обучения, развиващи занимания или забавления.
„Трудно е! Работим с 31 села около Видин. Болници в района няма!"
След разговора ни Еми отново заминава, за да помага на семейство със здравословни проблеми. Детенцето им е едва на 2 г., но е с т. нар. меки крака. Лекарят отказва да издаде направление заради възрастта му, но нещо трябва да се направи. Емилия често предварително се договаря кога да дойде специалист на определено място, за да прегледа хората, които имат нужда. Трудно е и с транспорта в тази част на страната. Трудноподвижните хора имат нужда от специален превоз и подкрепа, за да успеят да стигнат до лекарите. Винаги обаче, като по чудо, се намира кой да помогне!
"Колкото и да са разочаровани хората, има такива, които са отдадени на това да помагат. Сам човек нищо не може да направи. През живота ми са минали толкова много - всеки със своята история. И колкото и да са различни, накрая всичко се измерва в човечност."
Гневна ли си на Бог?
Да останеш в разцвета на силите си в инвалидна количка, би сломило духа на много хора. Би ги направило гневни и изискващи. Не и Еми! В началото, след катастрофата, срещите й с хора я карат да се затваря в себе си. Не понася болката.
"Преди катастрофата на 19 г. не полагах много усилия за нищо. Бях спортистка, имах всичко. Бях в центъра на живота! Катастрофата промени фокуса ми. 14 години бях ядосана! Бях сърдита на всички! Минах през болката и отчаянието. Много време четох Библията. Това ме промени. Открих, че животът не е да имам това, което поискам, не е и да изглеждам добре. Истинският смисъл е да помагам на хората. Научих се да се смирявам, да ходя на местата и при хората, при които никой не иска да иде. Когато правиш добро, нямаш очаквания. Това е ценността на доброволчеството. С времето осъзнах, че самият живот е пълен с възможности. Човек не бива да мисли само за себе си. Сблъсквала съм се с ужасни ситуации. Но не бива просто да плачеш. Трябва да търсиш изход, да търсиш решение."
Сърцето на доброволеца
Емилия работи с хора и организации както от България, така и от Сърбия, Румъния, Швейцария и др. За нея доброволците са общност, която храни душата. Често се случва, когато помогнат на един човек, той също да стане доброволец в следваща кауза, и да доведе свой приятел. По този начин успяват да променят голяма част от облика на Врачанския край.
"С приятели и с хора с отношение няма как да не се случват нещата. Има хора, които доброто ги пали и това им е достатъчно. Организациите виждат промените, които се случват, и това ги прави по-смели в инвестициите по нови проекти за помощ."
В момента един от проектите, по които работи, е къща в село Майор Узуново, край Видин. Мечтата й е да я превърне в изнесен център, където да се провеждат арт работилници за деца с потребности, а родителите им да могат да си починат в това време. Представя си и че възрастните ще могат да се събират там и ще общуват. По този проект ще е нужна помощ за ремонта, а в бъдеще и доброволци, които да прекарват време с децата и възрастните. Може дори да не са специалисти. Просто хора с добри сърца, които биха отделили от времето си за щастието и спокойствието на някой друг.
Чудо е думата на жиовта й
Еми превръща болката от причина за сълзи в мотивация за промяна. Не твърди, че има чудеса в живота. Но е абсолютно убедена, че самият живот е чудо, а тя живее в чудесата.
"Чудно е да го гледам отстрани и да го живея. Животът е тежък, но както той влияе върху нас, така и ние върху него. Всеки може да промени и да повияе дори с нещо малко."
Разказва и история, която потвъждава това. Преди години Еми се разхождала с компания в Крайдунавски парк - тя на количка, те - пеша. Смеели се и се наслаждавали на природата. Смехът стигнал до ушите на една жена, тръгнала за нещо, което коренно щяло да промени съществуването й. Искала да се самоубие! Скоро била научила, че е болна от рак. Чула смеха, жената все пак се обръща да види откъде идва и товгава вижда Еми - смееща се, весела и на инвалидна количка. Решила, че щом такава жена може да бъде весела, и тя самата може. Не се самоубила! Години по-късно дори се излекувала. Съдбата среща тези две жени и така Еми научава как смехът й е спасил живот, без дори да подозира."
Дори след толкова години като доброволец и помогнала на толкова много хора, Еми е на мнение, че трябва да работи, а не да говори какво работи. Затова е тиха! Затова няма да я чуете никога да се хвали за това, което е постигнала. Тя просто си върши работата и прави добро. Докато седи на инвалидната количка!
"Бъди това, което си.
Думите имат сила.
Където и да идеш, носиш духа си.
Той може да носи тъмнина. Но по-често носи живот!"
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
