Съвсем малко късмет и бързина не достигнаха на Александра, за да отиде на финал във „Фермата“, но пък пазарджиклийката се чувства удовлетворена от участието си в предаването. Вижте какво каза тя за това къде търси любовта, колко истински приятели има и на какво й мирише Коледа и Нова година от детството:

Как се чувстваш?
Чувствам се много щастлива и напълно удовлетворена от всичко, което ми се случи във „Фермата“. За мен това беше сбъдната мечта, една споделена любов, за която много се надавах, че ще се случи и съм истински благодарна, че имах шанса да я изживея.

Очакваше ли, когато кандидатства за предаването, да стигнеш почти до финала?
В самото начало, кандидатствайки, не очаквах, че ще бъда избрана, направих го на майтап. Оказа се, че от първия път ме одобриха. Влизайки във „Фермата“, единственото нещо, което си повтарях, беше „ох, добре, една седмица мина, още една също, ако остана, ще е супер“. Минаха две-три и си казах поне до Съединението да остана и общо взето живеех седмица за седмица, а на всяка една се радвах като на някакъв подарък. В самото начало не съм и предполагала, че ще стигна толкова напред.

Всички участници в предаването се изказаха много ласкаво за теб. Такава ли си и в реалния живот, лесно ли печелиш хората и колко истински приятели имаш?
Това, че голяма част от хората във „Фермата“ се изказаха положително за мен, го отдавам на факта, че работата ми до момента и живота ми винаги са били свързани с общуване с много хора. Някак си успявам да си говоря с всеки, определено доста привличам хората като събеседник, защото смятам, че мога да слушам и освен това имам чувство за хумор – нещо, което много се цени. Не мога да кажа, че лесно изграждам приятелства. В живота си имам един много тесен и ценен кръг от приятели. За мен думата приятел е като някаква титла и понеже съм филолог, не мога да я използвам фриволно за хора, които познавам от месеци или от година-две. За да нарека някой човек приятел, това означава, че трябва да сме били много дълго време заедно. Имам 4-5 много близки приятели, които са били с мен повече от 7-8 години. Имам много познати и контакти, но приятелите ми са много малко, но са много ценни.

Къде търсиш любовта?
Не знам къде се търси любовта. Честно казано аз не съм тръгнала да я търся, защото очаквам, че тези неща се случват естествено и се случват тогава, когато им е времето. До момента винаги съм била отворена към хора, които влизат в живота ми, с които споделяме общи интереси – в работата, университета, или в другите ми занимания като волейбол, театър, писане, музика, литература, но в момента пътищата с моя човек не са се пресекли все още. Може и да са се пресекли, но аз да не знам. Философски настроена съм към живота и смятам, че всичко се случва, точно тогава, когато трябва и просто правя нещата, които усещам в момента и ако има да се случва нещо, то ще стане.

Какво си спомняш от детските си години, свързано с Коледа и Нова година?
Първото нещо, за което се сещам, когато чуя Коледа и Нова година и се връщам назад в детството ми, е миризмата на портокали, защото в моето семейство те се купуваха само на този празник и аз знаех, че замирише ли ми и идва Коледа. Спомням си и огромния трепет от украсяването на елхата, от подаръците. Аз и брат ми имахме една традиция – да украсяваме елхата заедно с дядо ни. Две играчки слагахме задължително - лисица и заек и тъй като дядо ми беше ловец, винаги ги поставяхме така сякаш лисицата гони заека. И до ден днешен правя така. Това за мен вече е семейна традиция.

А спомняш ли си някой дълго чакан подарък, който си получила от дядо Мраз?
Спомням си един подарък, който не получих. Много исках да имам малко касово апаратче, показах го на мама. Отивайки да го купи на следващия ден, тя осъзнава, че вече го бяха продали. И от тогава това касово апаратче ми е в главата. Но пък тогава получих бременна кукла барби с чупещи се крачета (смее се).

След "Фермата" за какво мечтаеш, коя е следващата голяма цел за теб?
Моята цел в момента е същата, която беше и преди да вляза в предаването – искам да се устроя и да живея на село. За да стане това обаче ще са ми нужни няколко години, в които да работя и да успея да изкарам достатъчно пари, за да я реализирам. От следващия месец се връщам на преподавателската арена.