Кои са най-влиятелните жени в света днес – и има ли българка сред тях? Научаваме от класацията на престижното списание "Форбс", която към настоящия момент оглавява председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Тя е отличена заради лидерството й по време на войната в Украйна, както и през пандемията от COVID-19. Нейното влияние е уникално - никой друг в списъка не формира политика от името на 450 млн. души, изтъкват авторите на класацията. На второ място сред 100-те най-влиятелни жени за 2022 г. е друга дама от Европа - председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард. Третото място е за американския вицепрезидент Камала Харис.
Единствената българка в престижната класация е Кристалина Георгиева - управляващият директор на Международният валутен фонд (МВФ), която попада за поредна година сред 100-те най-влиятелни жени в света на списание "Форбс".
"За мен е чест да бъда включена в тазгодишния списък на "Форбс" на 100-те най-влиятелни жени", казва Георгиева, подчертавайки, че е "вдъхновена да бъда сред толкова много прекрасни и силни жени".
Сред 10-те най-влиятелни дами в света за 2022 г. фигурират още имената на Мелинда Гейтс, бившата жена на съоснователя на "Майкрософт" Бил Гейтс, италианският премиер Джорджа Мелони, новият премиер и ръководителката на "Дженерал Моторс" Мари Бара.
Коя е Кристалина Георгиева
Кристалина Георгиева е български икономист и преподавател, председател на Международния Валутен Фонд, бивш главен изпълнителен директор на Световната банка, бивш европейски комисар от България и специалист по въпросите на устойчивото развитие, вицепрезидент на Световната банка (от март 2008 до февруари 2010), член на съвета на настоятелите и доцент в катедра "Икономикс" на УНСС, София. Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010 г., когато комисията Барозо II е одобрена от Европейския парламент. Обявена е на 30 ноември 2010 г. за "комисар на годината" и за "европеец на годината" в годишните награди на електронното издание European Voice. Тя е отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.
Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София. Завършва политическа икономия и социология през 1976 г. във ВИИ "Карл Маркс" (днес УНСС). През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема "Екологични политики и икономически растеж в САЩ". Започва научна кариера в УНСС през 1977 г., където се издига до доцент. Гостува в катедрите по икономика на Лондонското училище по икономика (1987 – 1988), както и в Университета на Южния Пасифик във Фиджи и Австралийския национален университет, където води лекции за икономиките в преход. Специализира корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт (MIT) и в Харвардското бизнес училище по учебна програма за кадри на Световната банка. Започва работа в Световната банка през 1993 г. От 2000 до 2004 г. е ръководител на отдел за устойчиво развитие към Световната банка. От 2004 до 2007 г. е ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка по въпроси, свързани с устойчивото развитие.
През септември 2016 г. правителството на България издига кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН. На 5 октомври в гласуването в Съвета за сигурност на ООН, в което за пръв път участва и Георгиева, тя се класира на осмо място. В същото гласуване за генерален секретар на ООН е избран Антониу Гутериш.
На 28 октомври 2016 г. Световната банка съобщава, че Кристалина Георгиева ще започне работа в банката като главен изпълнителен директор от 2 януари 2017 г.
Вижте как изглежда Топ 20 на най-влиятелните жени в света. >>>
