По темата "Книгите на моя живот" - вижте пъстра палитра от личности, които споделят кои са юбимите им романи и какво са научили от тях:

Дора Бонева, художник

Любимите ми книги са твърде много, за да ги изброявам. Препрочитам някои от тях и откривам нови неща. Включително в детските книги. Например на Луис Карол. Други важни за мен имена в света на литературата са Ботев, Йовков, Шекспир, Стендал, Лермонтов, Чехов, Уилям Голдинг, Умберто Еко, Ъпдайк...

Виргиния Захариева, поетеса и психотерапевт

„БЯГАЩАТА С ВЪЛЦИ” е най-добрата книга, която съм чела в последните петнайсет години. Бих я нарекла библия за жени. Това е книга за безкрайната сила и енергия на дивата жена в нас, подстригвана и натъпквана през вековете в тесни социоугодни калъпи, за да бъде държана в покорство. Авторката Клариса Пинкола Естес е от унгарско-индиански произход (какъв микс). Тя е юнгианска психоаналитичка, поетеса и cantadora – пазителка на старите истории в латиноамериканската традиция. В „Бягащата с вълци” познати и редки приказки и митове са прочетени по един дълбок и неочакван ъгъл като банки за информация, архeтипи и модели на поведение, които ни помагат да разберем по-добре женската си същност и мястото й в света. Това е книга за срещата ни с дивото в нас, за неговата сила и как да го приемем и живеем с него, за да можем да го използваме за радост от живота и творчеството, а не за себеразрушаване или терор над околните. Ето някои редове от съдържанието на тази книга: “Възраждане на дивата жена. Преследване на натрапника – мита за синята брада. Възвръщане на интуицията като инициация. У дома – завръщане към себе си. Чистата вода – грижа за творческия живот. Възвръщане на свещената сексуалност. Границите на гнева и прошката. Самосъхранението – откриване на капани. Откриване на глутницата – принадлежността като благословия.”

Камелия Тодорова, певица

Последните два месеца от живота ми са изпълнени с емоциите в живота на Марлон Брандо, четейки неговата автобиографична книга „ПЕСНИТЕ НА МАМА”. Никога не бях си представяла артиста точно в тази светлина. Като че ли не искам книгата да свършва. Всичко, което мотивира моята личност в житейския път, е описано неимоверно добре от автора, с изключително чувство за хумор, отговорност, социално присъствие и ангажираност до педантизъм. Тази книга може да повлияе върху осмислянето на живота и изграждането на професионален ангажимент към самия себе си на базата на самокритиката и - доколкото е възможно – обективен поглед отстрани. И не само това - тя променя и отношението ти към света. Можеш да плачеш, да размишляваш, да се държиш за корема от смях и в същото време да се докоснеш до най-сериозните проблеми в живота. Тъй като не спирам да чета, ми е трудно да описвам всички книги, минали през съзнанието ми, а и ще бъде прекалено дълго. И за да не ви отегчавам, се спирам на моя летен период от тази година, който преживях под въздействието на „МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША”. Някои хора казват, че когато има екранизация на книга, е по-хубаво да четеш първо книгата. Специално за този случай аз не съм съгласна. Виждайки преди това филма, като се има предвид, че ние не сме много добре запознати с японския бит и култура, за моето въображение филмът беше в помощ. Книгата разкрива как на базата на смирена женственост се изгражда една еманципирана професионалност. Която не пречи на жената в личен аспект да остане жена и с подчертано достойнство да защити мечтите и принципите си на съществуване.
Сред авторите, които обичам, са Джон Гришам, Сидни Шелдън, Дейвид Балдачи, Елизабет Гейдж, Пени Винченци, Катрин Стоун, Труман Капоти... Има още една книга, която бих искала да препоръчам на хората, интересуващи се от кино, театър и мюзикъл. Говоря за „ТЪРГОВЦИ НА МЕЧТИ” от Харолд Робинс. Романът е едновременно обаятелен и ужасяващ, изграден върху мита за преуспяването.

Андрей Райчев, социолог

Има 3 книги, които оказаха решаващо действие върху мен на различни етапи от живота ми – „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” на Дюма (когато бях дете), „ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БОГ” на братя Стругацки (като тийнейджър), и „МАЙСТОРА И МАРГАРИТА” на Булгаков (вече като младеж). Бих добавил и една книга, която просто много обичам – „ЕСЕНТА НА ПАТРИАРХА” на Маркес. Числото, което Питагор е смятал за число на приятелството, е 4. После ми хрумна, че типажите, или по-скоро ролевите модели, които Дюма е описал, са универсалният мъжки свят. Това е „по-рът” Портос – физиологичен, смешен, но лоялен, без когото „отборът” просто не е възможен. Д’Артанян - двигателят, моторът на групата, жизнен, действен, оня, който казва какво да се прави. Атос - романтикът, „благородният елен”, печален образ, носител на важни духовни ценности, съвестта на отбора. И разбира се, Арамис – изтънчен, тайнствен, общуващ с отвъдното. Ако се вгледате в която и да е мъжка приятелска тайфа, ще видите, че ролите едно към едно възпроизвеждат „мускетарския” модел, описан от Дюма.

Кънчо Стойчев, социолог

Като дете всички книги за индианци - като се почне от „ВИНЕТУ” на Карл Май и се стигне до Майн Рид - бяха важни за мен. Романът, който бих нарекъл свой пътеводител в субектността, беше „СПАСИТЕЛЯТ В РЪЖТА” на Селинджър. Това е книга, която показва, че можеш да вземеш съдбата си в свои ръце. Не мога да не спомена още творбите на Хемингуей, Уди Алън и Роал Дал.

Нона Йотова, актриса

Моите най-важни книги? Сложен въпрос, аз чета непрекъснато и много. Но първата книга, която ме разтърси и остана завинаги в мен, е „МАЙСТОРА И МАРГАРИТА”. Това е роман вселена, знам го почти наизуст. Заради него станах голяма почитателка на Булгаков, изчетох всичко от и за него – обаятелен човек, бил е лекар, много е ходел на опера, любимата му е била „Аида”. Силно ме впечатли един спектакъл по неговата книга „Кучешко сърце”, който гледах в Сатиричния театър, още бях студентка. Беше представление на Ленинградския театър, на режисьорката Хенриета Яновска. Тя се поклони пред Булгаков, накъсвайки пиесата с арии от „Аида” и фараони по сцената.
Много обичам и книгите на Стайнбек „НА ИЗТОК ОТ РАЯ” и „УЛИЦА КОНСЕРВНА”, много обичам Достоевски, а от по-съвременната литература – Паулу Коелю. Знам, че „АЛХИМИКЪТ” е „настолна” книга на манекенките, но и аз съм впечатлена от нея и от посланието във „ВЕРОНИКА РЕШАВА ДА УМРЕ” – че когато човек осъзнае, че животът му е подарен, започва да го живее без фалша, който ни заобикаля и с който трябва да се съобразяваме. Другата му изключителна според мен книга е „ЗАХИР”. Тя казва много за любовта и за това, че осъзнаваш колко е ценна, когато я изгубиш.
Много се радвам, че покрай „ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО” (мисля, че оплюват Дан Браун само от завист, той направи нещо голямо) започна да се говори по-често за една позабравена тема - за единството между женското и мъжкото начало. Тя съществува от древността, срещала съм я в легенди за Шива и Шакти от ИНДИЙСКАТА МИТОЛОГИЯ. Шакти е майката на света, а Шива - чистият божествен разум, и между тях има вечно привличане. Тази невероятна философия се опитвам да пресъздам в най-новата си песен (Иван Лечев вече записа китарите за нея). Песента „Ади Шакти” ми хрумна от една мантра, която открих интуитивно, както откривам повечето важни неща в живота ми. Ето, до леглото ми стоят книги за чакрите, но никога не съм посягала към тях – просто човек трябва да узрее за някои неща. Последната книга, която си купих? „СПОНТАННО УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА” от Дийпак Чопра. В нея става дума за това, че нищо на този свят не е случайно.

Иван Гарелов, журналист

Не бих могъл да се сетя само за една книга – много са. Като млад бях разтърсен от психологията на престъплението в „ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ” на Достоевски. „СБОГОМ НА ОРЪЖИЯТА” на Хемингуей пък е друга важна книга в живота ми. Той е мой идол, на когото се опитвах да подражавам в журналистическата си работа. От българските книги най-силни за мен са „ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ВЪСТАНИЯ” на Захари Стоянов – неповторима със своята автентичност. Йордан Радичков и неговата „СВИРЕПО НАСТРОЕНИЕ” бе първата книга от наш автор, която разчупи „езика” в началото на 60-те години. Няма как да не спомена и Николай Хайтов с „ДИВИ РАЗКАЗИ” – изключително описание на българската природа, на характера и душевността на родопчаните.

Стефания Колева, актриса

„- Исках – каза Джейн, – но не съм очаквала, че желанието ми ще се изпълни.
- О, Велики Океани! Защо тогава си правиш труда да желаеш нещо? Аз го наричам загуба на време!”
Цитирам МЕРИ ПОПИНЗ – любимата ми книга. Бях ученичка в 3-и или 4-и клас, когато ми връчиха този роман. Като видях колко е дебел, се стреснах, но подходих стоически и си казах, че ще го прочета каквото ще да става. Навлизайки в историята, все повече се увличах и не можех да го оставя. Прочетох го за 2 дни и бях много щастлива с красотата и вълшебствата на Мери Попинз. Тази героиня ми даде много. Чакам дъщеря ми да порасне, за да й я подаря.
Друга книги, които много обичам, са „БЪРНИ КЪЛВАЧА” на Том Робинз (автор и на „Дори каубойките плачат” – бел. ред.), „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ”, „АНА КАРЕНИНА”. Скоро препрочетох „НАНА” на Зола. В момента съм на вълна „ПРИКАЗКИТЕ НА ЕВА ЛУНА” на Исабел Алиенде и „Малинче” на Лаура Ескивел.