Преди повече от 25 години на писателката Дж. К. Роулинг ѝ хрумва идеята за магьоснически порт, който се играе изцяло на метли. Тя набързо създава правилата на куидича, който по-късно включва в романите за Хари Потър. Днес куидичните мачове не са само на хартия или на големия екран – стотици хора по целия свят играят „куидич за мъгъли“. Но съвсем скоро новосъздаденият спорт ще има съвсем различно наименование.
Първият мач по куидич за мъгъли се играе през 2005 г. Днес вече е реален спорт и се провеждат състезания в много страни по света, но най-вече в САЩ и във Великобритания. Играта се играе на земята, но все пак метлите са важна част от преживяването.
Куидичът за мъгъли възниква в американския колеж в Мидълбъри в щата Върмонт и набира популярност първо в САЩ, което е иронично, защото в книгите за Хари Потър американските магьосници не са фенове на куидича, а имат своя изменена версия.
В България младият спорт навлиза през 2016 година, благодарение на една бивша възпитаничка на колежа в Мидълбъри (където е създаден спортът), която идва да преподава в Гимназия с преподаване на чужди езици "Ромен Ролан" в Стара Загора. След като тя споменава на учениците си, че е била част от отбор по куидич, те се запалват от идеята и решават да я осъществят на родна земя. Инициатор на първия куидичен турнир е Дея Аргирова, която тогава е ученичка в 12 клас.
Скоро спортът ще смени името си и вече няма да се свързва с „Хари Потър“
Миналата седмица двете най-големи куидични организации в САЩ (US Quidditch и Major League Quidditch) съобщиха, че е взето решение наименованието на спорта да бъде променено.
Първата причина, която се посочва е, че организаторите на турнирите искат да се разграничат от джендър-критичните виждания на писателката Дж. К. Роулинг. Тя си създаде много врагове сред транс активистите с коментарите за биологичния пол и половата идентичност.
Двете куидични организации са си поставили за цел този спорт да е най-приобщаващият в света и са въвели правило, че в един отбор не може да има повече от четирима души с еднакъв джендър. Организират се и куидични състезания за транс хора.
Втората причина е, че спортът набира все по-голяма популярност, а турнирите стават все по-посещавани. Въпреки това куидичните организации не могат да получават приходи и спонсорство, тъй като думата „куидич“ и наименованията на топките, с които се играе („куофъл“, „блъджър“ и „снич“) са запазени търговски марки на Дж. К. Роулинг. Писателката не е давала съгласието си за провеждане на състезанията по куидич и би могла да съди организациите, ако започнат да печелят от тях.
С премахването на думите, които свързват играта с романите на Роулинг, организаторите вече са свободни да го развиват като съвсем отделен спорт.
Има ли бъдеще куидичът без „Хари Потър“?
Ако зрителите и участниците в куидичните турнири се потопят в атмосферата на „Хари Потър“, куидичът се превръща в магически спорт, който ни прави част от света на вълшебствата.
Ако се абстрахираме от романите на Дж. К. Роулинг обаче… играта изведнъж се превръща в група хора с метли между краката, които си подхвърлят няколко топки. Истинското вълшебство на куидича е именно това, което британската писателка е създала.
Аргументите, че мъгълският куидич е по-приобщаващ от този, създаден от Дж. К. Роулинг, също са невалидни. В романите за Хари Потър няма никакви ограничения за биологичния пол или джендъра на участниците – повечето отбори са смесени, но има и такива, които са изцяло мъжки или женски. По-тази причина новите правила на мъгълския куидич са дори по-ограничаващи.
Тепърва предстои да видим дали новата стратегия на организаторите ще даде резултат и дали свободата да получават спонсорство ще успее да превърне играта сама по себе си в популярен спорт.
