Миналото лято бях в Жеравна за около 24 часа и си мислех, че съм заснел всичко интересно в това очарователно място. Оказа се, че не е така, защото лани бях там през уикенда, когато пощата не работи. Този път влязох в сградата просто от любопитство и добре, че го сторих. Оказа, че пощата в Жеравна по естествен път се е превърнала в чудесен музей на епохата на телефонните кабини и разговорите „с поръчка“.
Направих толкова много снимки, че нямаше как да не предизвикам любопитството на бабичките, дошли да си платят „тока и телевизора“. „Момче, ти да не работиш в някоя поща, че щракаш така?“ – попита ме една от тях, а жената зад гишето се напрегна, защото не знаеше в какъв контекст е моят интерес към таблата с несъществуващи вече топоними като Михайловградски окръг и Чехословакия. Опитах се да я похваля за паното на стената, изобразяващо първата българска марка „Пет сантим“ (отпечатана през 1879 г., когато България все още не е имала своя парична единица), но бързо стана ясно, че жената няма афинитет към подобни артефакти.
В галерията ще видите още: едно симпатично куче, цветята в двора на родната къща на Йордан Йовков, мелачка за месо, оставена до прозореца в частен дом, и, разбира се, няколко къщи.
