Високите токчета всъщност са измислени от мъжете. Елизабет Семелхак, куратор в Музея на обувките в Торонто, пише в статията си за Би Би Си, че векове наред високият ток е използван в Близкия изток, и то за улеснение при езда. Доброто яздене на конете било съществено важно за бойния стил на Персия (днешен Иран). Изправяйки се върху жребеца, токът в скобата давал на войника стабилност, така че да стреля с лъка си по-ефективно.
През 17 век персийският шах Абас имал най-голямата конница, а и искал да се съюзи със Западна Европа, за да победят общия им враг - Османската империя. Затова той изпратил първата персийска дипломатическа мисия в Русия, Германия и Испания. Когато мъжете от европейската аристокрация видели обущата на персийските войници, ги възприели като израз на мъжественост и започнали да носят подобни, за да станат по-високи. Така повдигали и мъжкото си самочувствие и изглеждали с по-висок статус в обществото.
С времето аристократите увеличили значително височината на тока, за да подчертаят своята класа. Всъщност висшите класи често използвали непрактичността и неудобството като признак за своята привилегированост. Логиката им била следната: само някой, на когото не му се налага да работи на полето или да върви дълго, може да си позволи да се разхожда в толкова непрактични обувки.
Най-бележитият колекционер на високи обувки по това време бил френският крал Луи IV. Английският крал Чарлз II пък носил обувки с червени токове по време на коронацията си, въпреки че бил висок цели 185 см. Няколко години по-късно Луи забранил червени токове да се носят извън неговия дворец. Във всеки случай в наши дни идеята на Кристиян Лубутен за червените подметки намирисва на аристократизъм от 17 век. Може би затова успява толкова лесно да ги превърне в един от най-разпознаваемите емблеми на лукса и класата.
И тъй като жените по това време искали всячески да демонстрират равенството си, си правили къси прически, слагали пагони по дрехите си, пушили лули, слагали мъжки шапки и др. Поредният им опит за присвояване на мъжките власт, сила и възможности, бил именно високият ток.
До края на 17 век обувката на ток била унисекс. След това постепенно формите се изменяли в по-квадратна и ниска за мъжете и по-заоблена и стройна за жените. Появили се и острите обувки, като идеята им била дамските крака да изглеждат малки и деликатни, показвайки се като връхчета под дългата пола.
Малко по-късно обаче се появява интелектуалното и духовно движение на Просвещението, което донесло със себе си нови принципи, морал и разбирания за образованието вместо привилегията като култ. Тогава мъжете започват да носят все по-практични дрехи, аристократите стават много по-семпли в стила си, премахват бижутата и светлите цветове, а облеклото вече не е символ на класа.
На жените пък се гледало като на емоционални, сантиментални и необразовани същества, които носят ирационални облекла. Високият ток бил смятан за глупав и женствен и затова бил тотално отхвърлен от мъжете през 1740 г. Само 50 години по-късно, след Френската революция високият ток изчезва и от краката на жените.
Тенденцията се завръща чак в средата на 19 век, когато първи ги популяризират фотографите на еротични и порно сцени. Оттам произлиза и асоциацията за високия ток като еротично украшение.
След това всичко се отприщва като водопад - платформи, холандски токове, тънки или дебели, прозрачни, в сандали, ботуши или нещо друго, те ни дават самочувствие, грация и от време на време мазоли.
В крайна сметка, излиза, че пак мъжете са виновни и за издължената ни осанка, и за нашите страдания - отстъпвайки ни благородно честта да носим високи токчета.
Включете се в предизвикателството на Ladyzone #shoesday - покажете ни най-красивите си високи токчета в story или публикация в Инстаграм.
Последвайте ни в Инстаграм на ladyzone.bg.
Харесайте ни във Фейсбук на LadyZone.bg
