Сблъсъкът ми с Буенос Айрес започва в 6 часа сутринта, когато след 15-часов полет от Амстердам се озовавам на летището на най-големия град в Аржентина.
Макар да е разгарът на есента, времето е много благосклонно към мен и температурата варира между 25 и 32 градуса по време на целия ми престой.
Първото нещо, което веднага забелязвам, са многолентовите булеварди, които пресичат столицата. Единият е с 12 ленти, по 6 във всяко платно. Задръствания има, но все пак са сведени до минимум.
Отседнала съм в самия център на града, на една пряка от Обелиска – символ на Буенос Айрес, и на ъгъла на една от най-емблематичните улички в града – Флорида. На тази улица денонощно кипи живот, а курсът на песото (официалната валута в страната е песо) спрямо американския долар е най-изгоден. Стига в обмяната да ти посредничи някой познат. Иначе рискуваш да получиш повече песос, но... фалшиви.
Наблизо е и Театро Колон, носещ името на Христофор Колумб. Внушителна каменна сграда, която веднага привлича погледа ми.
Разхождам се до един от най-известните квартали на Буенос Айрес – Ла Реколета, където се намира и гробът на Евита Перон. Разликата между двата емблематични квартала на града - Ла Реколета и Ла Бока, е много голяма. Единият е зелен, заможен и някак спокоен. Другият е цветен, пълен с туристи и опасен вечерно време. Разходките в Ла Бока приключват по залез слънце. В края на цветните улички има полицейски коли, които следят за безопасността на туристите. „Най-много да ви ограбят”, ми казва един аржентински приятел. Типично за Латинска Америка, обирите са ежедневие. Но по-вероятно е нищо да не се случи. Все пак, документите ми са в сейфа на хотела, както и голяма част от парите, с които пътувам. В себе си в брой имам достатъчно, но не прекалено много.
Близо до хотела ми се намира пристанището Пуерто Мадеро. Разходката покрай Рио де ла Плата е очарователна, а храната в заведенията покрай брега – много вкусна. Телешки стек, емпанадас, пици, морски дарове... Каквото и да си поръчате, количеството е повече от достатъчно.
Ако очаквате да опитате екзотични плодове в Буенос Айрес, вероятно ще останете разочаровани. Ябълки, круши, пъпеш, диня – това са типичните местни плодове. Няма и следа от манго, ананас, папая, маракуя и други подобни божествени вкусове. Маракуята е под формата на сладолед най-вече, а за мангото климатът е прекалено студен. Обаче сладкото от карамел изобилства навсякъде. Всичко е с „дулсе де лече”! А сладоледът от дулсе де лече бързо замества разочарованието ми от липсата на любимото ми манго.
Някой ми беше казал, че Буенос Айрес е най-европейският град в Южна Америка. Наистина напомня на големите европейски столици, аз го оприличих на Мадрид и Париж, но и на Мексико сити, макар мащабите да са различни.
Била съм в Южна Америка и преди, но никога в Аржентина. В Буенос Айрес хората приличат на европейци на външен вид. С типичните латиноамерикански черти се сблъсквам едва извън столицата. Разходката ми до Ла Плата е еднодневна, но напълно достатъчна за разглеждането на града. Банка, университет, парк и катедрала – това са местата, които си заслужават в Ла Плата, според мен.
Разходката ми продължава и в Ел Тигре – град, разположен по делтата на река Парана – втората по дължина в Южна Америка. Делтата на реката напомня за Венеция, като малките зелени островчета в делтата са достъпни единствено с лодки. Градът е основна туристическа атракция през уикенда. Разходката в Ел Тигре също си заслужава. Там живеят много от известните аржентински актьори. В затворените комплекси може да влезете само ако ви поканят. Но винаги може да наемете лодка и да се разходите из делтата на реката. Няколко метра, един завой и попадате в непознат, тих и спокоен свят, в който се сблъсквате с едно от много лица на Аржентина...
