Боян Петров, който остана завинаги на 45: От науката до най-високите върхове

На 7 февруари 1973 г. в София се ражда човек, чийто живот ще свърже науката и екстремната планинска експедиция, доказвайки, че човешкият дух може да преодолее дори най-трудните граници. Това е Боян Петров - зоолог, изследовател, спелеолог и един от най-успешните български алпинисти.

Покойният алпинист расте с любов към природата и приключенията, която по-късно оформя неговия професионален и житейски път. Той завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност зоология и екология, и става част от екипа на Националния природонаучен музей при БАН.

По стъпките на Боян Петров

Походът по любимото тренировъчно трасе на алпиниста вдъхнови и обедини стотици българи

Научните му интереси приживе са изключително разнообразни:

изследване на разпространението и поведението на прилепите, земноводните и влечугите;
работа в пещери и подземни екосистеми;
участие в международни проекти за опазване на биоразнообразието.

Петров оставя значително научно наследство - над 40 научни публикации, 35 популярни статии и няколко книги, част от които са сборници с впечатления от експедициите му.

Снимка: БГНЕС

Осемхилядниците

Боян Петров започва алпинистичните си приключения през 2001 г. и постепенно се превръща в най-успешния български катерач на върхове над 8000 м.

Значими върхове:

Гашербрум I (Gasherbrum I) – ~8080 м: първи български връх над 8000 м (изкачен през 2009 г., без допълнителен кислород)
Канчендзьонга (Kangchenjunga) – 8586 м: първи български връх, изкачен без кислород (2014)
Броуд Пийк (Broad Peak) – ~8051 м: изкачен без кислород (2014)
К2 (K2) – 8611 м: първи български изкачен без кислород (2014)
Манаслу (Manaslu) – 8163 м: първи българин на върха без кислород (2015)

Снимка: Трий Пикчърс

Аннапурна (Annapurna) – 8091 м: изкачен без кислород (2016)
Макалу (Makalu) – 8485 м: без кислород (2016)
Нанга Парбат (Nanga Parbat) – 8126 м: изкачен без кислород (2016)
Гашербрум II (Gasherbrum II) – 8035 м: без кислород (2017)
Дхаулагири (Dhaulagiri) – 8167 м: без кислород (2017)

Изкачването на Broad Peak и K2 само за 8 дни е световно постижение, а признанието от легендата Райнхолд Меснер и филмът „3×8000“ го правят известен не само в България, но и сред световната алпийска общност.

Петров не само е изключителен спортист, но и пример за преодоляване на трудности:

Живее с диабет
Преборва две онкологични заболявания
Преживява сериозни травми, включително падане в цепнатина на ледник и счупен крак

Снимка: btvnovinite.bg

Завинаги в планината

През май 2018 г. Боян тръгва към върха Шиша Пангма (8027 м) в Хималаите, част от амбицията му да изкачи всички 14 осемхилядника без кислород.

На 5 май той изчезва на около 7500 м, а след тежката спасителна операция и международни усилия, следите му се губят.

Към днешна дата се смята, че той е паднал в цепнатина по пътя към върха, оставяйки след себе си незаличим спомен за смелост, отдаденост и любов към планината.

Трябва ли паметната плоча за Боян Петров да е толкова голяма

Впрочем на плочата, поставена от БТС, има и езикова грешка

Наследство

Боян Петров не беше просто велик алпинист - той беше съпруг и баща, чиито корени останаха твърдо свързани със семейството му. Неговата съпруга, Радослава Ненова, често споделя в интервюта истината за тяхната връзка - как любовта им е била не само подкрепа, но и свобода да следват мечтите си.

Тя е споделяла, че не може да приеме, че той „няма да се върне никога“ и че за нея той „никога не умира“.

За нея любовта не е била пречка, а подкрепа: тя споделя пред Darik News, че не е искала от Боян да се отказва от експедициите, защото той е обичал това, което прави:

„Аз винаги съм знаела, че не жена, а планината ще ми го вземе…"

Ненова вярва, че „тяхната връзка ще продължи на друго място“, не като тежест, а като споделена светлина.