По Коледа обикновено си представяме идилични картини, в които четем книги, сгушени под мекото одеало, опънали крака към огъня на камината, а навън кротко вали пухкав сняг. Ще натрупа, ще стане още по-красиво – бяло, меко. Но ние ще си седим вътре, на топло, ще пием горещ шоколад и ще четем любимата си книга.
Всъщност бясно препускаме по магазините, в търсене на подаръци за семейство, близки и приятели; трескаво правим сметки, така че да не го закъсаме със семейния бюджет до края на годината; купуваме хранителни продукти, вино, шампанско, а трябва и да се подготвим за фирменото парти – нова рокля, маникюр, прическа...
Книгата е на нощното шкафче. Ако беше жива, със сигурност щеше да крещи високо „Защо ме изостави?” Всъщност си седи кротко и събира прах. До нея няма чаша, пълна с горещ шоколад и бонбони маршмелоу. Дори кръгче от мокра чаша няма.
Искаш ли и тези празници да са като миналогодишните – забързани, суетни, с дни, изтекли като сух пясък в детско пластмасово сито?! Спри и просто помисли дали кутията с руска салата и червената рокля с гол гръб ще ти доставят повече удоволствие от страниците, които буквално могат да те отведат в друг свят.
Направиш ли го, със сигурност ще имаш време и за книгата, и да запалиш камината!
Коледна идея: Сред вечните коледни книги са "Коледна песен" на Ч. Дикенз, Лешникотрошачката и "Царят на мишките" на Ернст Теодор Амадеус Хофман.
