69-годишният режисьор Джеймс Камерън споделя история от живота си, от която спира дъха. Защото, оказва се, животът може да е много кратък, и да зависи именно от дишането.
През 1989 г. той бил начело на екип на научнофантастичен филм. Лентата разказва за екип от дълбоководни изследователи, които се опитват да възстановят изгубена подводница на военноморските сили. Камерън се оказал в ситуация на живот и смърт, докато снимал под водата.
КАКВО СЕ СЛУЧВА?
Кислородът в бутилката ми свършил, а той дори не успявал да се свърже с някой от повърхността.
"Имахме "ангели" - водолази за безопасност, които бяха там и всеки от тях беше прикрепен към един или двама от актьорите и ги държеше под око през цялото време. Но те не ме наблюдаваха! Опитах се да привлека вниманието на подводния оператор Ал Гидингс. Но Ал беше претърпял инцидент при гмуркане и му бяха спукани и двете тъпанчета. Така че той беше глух като дърво!", споделя Камерън пред "Вараяти".
"И аз пропилях последната си глътка въздух в подводната озвучителна система, като казвах: "Ал... Ал...", а той работеше с гръб към мен. В този момент животът ми беше почти на косъм. Водолазите за безопасност са научени да те изваждат бавно, за да не се разширят белите дробове при издигането", разкрива още той.
Режисьорът на "Титаник" споделя още, че "не знаел" какво трябва да направи и "не е имал начин" да предупреди колегата си, затова го е ударил в лицето. След това изплувал на повърхността и така оцелял.
Камерън признава, че въпросната сцена е била новаторска по отношение на кинематографичните възможности, пише БГНЕС.
