Радина Недялкова е психолог и експерт по подбор на кадри, сертифициран кариерен консултант с разнообразен опит в бизнес средата. Работила е за световни компании като LinkedIn и Airbnb. Живяла и работила в България, САЩ, Сингапур и Ирландия, където в момента развива самостоятелна практика като консултант по човешки ресурси, работейки с корпоративни и индивидуални клиенти. Тази година Радина ще проведе и ексклузивни обучения за специалисти “Човешки ресурси” на Кариерен Кошер - най-голямото кариерно събитие за българи с опит в чужбина. На събитието, което е на 4 септември в Интер Експо Център, можете да присъствате безплатно на мотивираща и вдъхновяваща семинарна програма. Трябва само да се регистрирате тук.
Радина, какво стои зад определението „специалист човешки ресурси“?
Комбинацията „Човешки ресурси“ (ЧР) сама по себе си обяснява фокуса на работата, така както във всяка организация (без значение от размер и индустрия) имаме финансови и материални ресурси например. В този случай обаче става дума за всичко, свързано с персонала на една фирма – от откриването на нова позиция до напускането на конкретно лице. Като специалист в тази област, можеш да имаш много насоки като - Обучения, Подбор на таланти, Администрация на персонала, Компенсация и Придобивки, а можеш и да имаш опит и в няколко сфери, тъй като те са взаимосвързани. Това е често срещано в по-малките компании, където не можеш да се отдадеш на една дейност, а изпълняваш няколко роли.
Едно време се използваше само и единствено ТРЗ (труд и работна заплата - бел.ред.) като основно понятие за човек, изпълняващ тази роля и за съжаление асоциацията е за по-скоро административна функция без стратегическо влияние в организацията. Моите впечатления са, че вече в много компании специалистите ЧР имат съществена роля в изграждането на цялостната политика, култура и ценности и работят като „съветници и партньори на бизнеса“ (HR Business partners).
Как се управлява човешки ресурс, какво означава това?
На първо място е необходимо познаване на материята – вътрешни практики и процеси, в някои случаи международни правила и правни рамки за конкретни държави. За разлика от сфери като финансите и проектния мениджмънт, работата с хора изисква много повече меки умения и компетенции. Някои казуси са изключително чувствителни и се налага не само конкретен подход, базиран на теория, но и разбиране на потенциалните последици за индивида и организацията. Пример за това са зачестяващите случаи на бърнаут, продължително отсъствие в резултат на стрес или нарастващ процент на хора, напускащи компаниите вследствие на токсична култура. Управление на практики като оценка на представянето, измерване на мотивация и ангажираност, изграждане на работодателска марка, въвеждане на кариерна рамка и интервюиране на бъдещи служители, са само част от активностите в ежедневието на специалиста ЧР.
Какви качества са необходими, за да си добър в тази професия?
Това, което смятам за важно и ми е помогнало през годините, са качества като емоционална интелигентност, търпение и комуникативни умения. Не мисля, че е гаранция за успех, ако имаш образование в тази сфера – виждам това като по-скоро позитивен елемент, тъй като дава доза самочувствие и теоретична подготовка. Проблемът е, че класификацията „добър“ за различните хора означава различни неща – ако става дума за подбор и привличане на кадри, специалист може да бъде добър, ако има висока успеваемост и демонстрира резултати. За мен успешен специалист е този, който успява да създаде качествени и дългосрочни партньорства в и извън организацията и има репутацията на знаещ и можещ професионалист. Другото се надгражда във времето на база амбиция и доза късмет.
Как се изгражда доверието между хората вътре в една компания, офис общност?
Чудесен въпрос – иска ми се да има еднозначен отговор, но нещата винаги се свеждат до три фактора: комуникация, желание и време. На първо място, всички страни трябва да умеят да комуникират едни с други – директен, отворен и двупосочен подход за общуването е ключов момент. От гледна точка на желание визирам необходимостта служителите, без значение от йерархията, да имат желанието да изградят доверие помежду си и да работят колективно. Мотото „всеки за себе си“ не е донесло нищо градивно на нито една организация. И не на последно място, очакванията, че трябва да има доверие от първия ден на ново работно място са нереалистични. Добрите практики отнемат време и усилия, но ако първите две неща отсъстват (комуникация и желание), дори и времето няма да спомогне за подобряването на вътрешната динамика.
Би ли споделила интересна история при подбор на кадри от твоя личен опит?
Историята е стара, от далечната 2012 година, но е важна за мен, тъй като все още поддържам контакт с този професионалист. Ставаше дума за много висока позиция в български концерн като един от фаворитите бе чужденец, който никога не беше идвал в страната ни. Работейки в международна агенция за подбор на експертни нива, моят фокус беше винаги създаването на стабилни отношения и доверие с всеки кандидат, без значение дали имахме роля за тях. Инвестирах много време в разговори и преговори с конкретния специалист, тъй като той имаше доста резерви по отношение на релокацията и новата възможност. В крайна сметка се оказа, че притесненията му бяха свързани с лични теми като детска градина или бавачка за децата му, изучаване на езика, социални дейности за него и жена му. Фактори, с които самата аз се сблъсках, когато заживях в Ирландия. Направих сериозно проучване и изготвих списък с полезна информация за всеки, който обмисля преместване в София! До ден днешен ползвам същия формат за специалистите, които идват да продължат кариерното и личностното си развитие в Дъблин. Да се занимаваш с подбор не значи само да работиш за запълването на ново работно място, означава да помогнеш на човека отсреща да направи сериозна стъпка за него самия и за неговото семейство.
Коя е най-трудната част в тази професия?
Много колеги се оплакват от административната работа и факта, че трябва да уведомиш кандидатите, че не са избрани за ролята. Виждам и двете като част от практиката ни, макар и да не са от най-приятните и удовлетворяващи задачи. Това, което считам за трудно, е „борбата“ с ограничения мироглед и неизбежните политически игри, присъстващи в една корпорация. За съжаление в нашата дейност често пъти се сблъскват различни интереси и понякога те не са в съответствие с твоята ценностна система. ЧР стои между управленския състав и служителите – намирането на баланс и решение, удобно за всички, понякога е невъзможно и все някой ще остане разочарован. Ако човек се е насочил към тази професия, е от съществено значение да е наясно с тези ситуации и с какво не би искал да прави компромис.
Работила си за Airbnb и LinkedIn – разкажи накратко за опита, който си придобила там?
Две изключително интересни, динамични и различни една от друга глобални структури – определено има какво да се научи от гледна точка на практики, междуличностни отношения и управление на бизнеса. Имах възможността да си партнирам с невероятни експерти и да науча много за 5-те години, които прекарах в тези две компании. До голяма степен технологичните компании допринасят за въвеждането на иновативни процеси, мислене и тактики. Научих се доста бързо колко е важно да искаш обратна връзка редовно, да бъдеш максимално конкретен в разговорите си и да търсиш алтернативи за решението на определен проблем – било то нова гледна точка или модифицирането на твоя собствен подход, за да станеш по-добър.
С какво се занимаваш в момента?
Имаме много хубава фраза на български – тъка на много станове. Практиката ми включва индивидуално кариерно консултиране, което цели да помогне не само със съвети за автобиографията и LinkedIn профила, но и с развиването на самочувствие и правилен подход към процеса на интервюиране. Отделно работя с различни стартъпи и компании, които имат нужда от изграждане на добри вътрешни практики свързани с ЧР. Не на последно място съм виртуален лектор и консултант в няколко асоциации. Обученията са нещо, което наистина ме зарежда!
Как се вдъхновяваш – музика, кино, книги, пътувания? Ще посочиш ли конкретни заглавия, места...
Винаги съм обичала пътешествията и различните спортни активности – по-специално ски почивки, йога, сърф или зиплайнинг (планински тролей - бел.ред.). Музиката е част от мен, защото свирех на пиано и пях в детски хор (през 90-те години). Имам плейлисти за всяко настроение или състояние – от безсъние до женско пътуване с колата. Две любими книги, които мога да препрочитам да полуда са „Алиса в страната на чудесата“ (завинаги отпечатана под формата на татуировка на рамото ми) и „Полет над кукувиче гнездо“ – двете доста си приличат по това, че илюстрират връзката нормалност-различност и засягат въпроси като израстването и приемането на нови житейски роли. Черпя вдъхновение от близките ми хора и разговорите ни, от уединението и възможността да се насладя на слънчевите лъчи в малката ни градинка в Дъблин, без да бързам за никъде!
bTV и LadyZone.bg са основни медийни партньори на Кариерен кошер 2019. Не пропускайте вдъхновяващата семинарна програма на Кариерен Кошер на 4-ти септември в Интер Експо Център. Регистрирайте се бързо и безплатно.
