Вследствие на това „Колумбия“ отлага албума, като вместо това издава студиен запис като неин дебют. Резултатът след първия ѝ студиен запис води до платинен хит в топ 10, който ѝ носи и две награди "Грами", включително наградата за Албум на годината. Въпреки това отдадените фенове от десетилетия копнеят да чуят легендарния, отложен запис от „Бон Соар“. През 1991 г. някои от песните се появяват в бокс-сета на Стрейзанд "Just for The Record". Но дори и там инструментите се преливат един в друг. Ще минат още три десетилетия, преди иновациите в смесването на звука да напреднат до степен, в която един талантлив инженер - в случая Йоахим ван дер Сааг - може да постигне правилния баланс. "След като чух миксовете на Йоахим, останах много, много доволна", казва Стрейзънд. В резултат на това през ноември албумът „Barbra Streisand at the Bon Soir“ най-накрая ще бъде издаден - точно 60 години след записването на оригиналните концерти. Въпреки че новите миксове позволяват на четирите инструмента, които са подкрепяли Стрейзънд в онези вечери, най-накрая да намерят своето достойно място, "вокалите на Барбара са останали недокоснати", казва съпродуцентът на албума Джей Ландърс. "Това, което чувате, е точно това, което тя пееше.

В почти двучасово интервю, проведено по телефона, певицата разказа за мотивите зад ранните си записи - нещо, което тя рядко прави, отчасти защото рядко я питат. Споменът на Стрейзънд за ранните ѝ дни в Бруклин, както и за формиращите я музикални вдъхновения, се изостря през последните няколко години, които тя прекарва в писане на мемоарите си. "Никога преди не ми се е налагало да анализирам музиката си", казва тя.

Спомените ѝ за музиката датират от петгодишна възраст. "Винаги съм била детето в квартала, което нямаше баща, но имаше добър глас", казва тя. (Бащата на Стрейзънд умира от епилептичен пристъп, когато тя е едва на една година). "Обичах да пея в коридора си в Бруклин, защото той беше с висок таван и когато пеех, ехото отекваше".