В рядко интервю, в което обсъжда музиката си, звездата Барбaра Стрейзънд разказва за възходите и паденията в началото на кариерата си, за трудния преход към поп музиката и за това как е преодоляла подигравките с външния ѝ вид.

В нощта на 9 септември 1960 г. 18-годишната Барбра Стрейзънд си проправя път през Гринуич Вилидж до малък клуб, наречен "Бон Соар", за да изнесе първото платено солово шоу в кариерата си.
 
"Спомням си, че вървях към клуба с антикварна жилетка от магазин за домашни потреби и антикварни обувки от 20-те години на миналия век, които и до днес имам в гардероба си", спомня си тя пред „Гардиън“. "По пътя си спомням, че си мислех: "Това може да е началото на голяма промяна в живота ми".
Барбара Стрейзънд: Пепеляшката на Холивуд отпразнува 80-годишен юбилей
Въздействието на изпълненията на Стрейзънд в "Бон Соар" - започнали тази вечер и продължили през следващите две години - поставя началото на това, което ще се превърне в една от най-успешните, устойчиви и в известен смисъл невероятни кариери в историята на популярната музика.

В същия период от време, в който изпълнители като „Бийтълс“ и Боб Дилън правят революция в света със стряскащо ново звучене, Стрейзънд се превръща в техен съперник в класациите с албуми, които по някакъв начин карат десетилетни песни да звучат като своеобразна революция. Две години след старта на работата ѝ в "Бон Соар", "Колумбия Рекърдс", същата компания, която наскоро е подписала договор с Дилън, поема пълния контрол над артисатичната ѝ кариера.

Как е по-правилно: Барбара Стрейзънд или Барбра Страйсънд?
Мениджърите ѝ предлагат дебютният ѝ албум да бъде запис на живо от клуба, който я е лансирал. Като се има предвид силата на концертите, които записват, тя очаква да бъде развълнувана от записите. Но "когато ги чух, бях много разочарована", казва тя. "Качеството не ми хареса. Тази стая не беше предназначена за звукозаписно студио."
Вследствие на това „Колумбия“ отлага албума, като вместо това издава студиен запис като неин дебют. Резултатът след първия ѝ студиен запис води до платинен хит в топ 10, който ѝ носи и две награди "Грами", включително наградата за Албум на годината. Въпреки това отдадените фенове от десетилетия копнеят да чуят легендарния, отложен запис от „Бон Соар“. През 1991 г. някои от песните се появяват в бокс-сета на Стрейзанд "Just for The Record". Но дори и там инструментите се преливат един в друг. Ще минат още три десетилетия, преди иновациите в смесването на звука да напреднат до степен, в която един талантлив инженер - в случая Йоахим ван дер Сааг - може да постигне правилния баланс. "След като чух миксовете на Йоахим, останах много, много доволна", казва Стрейзънд.
В резултат на това през ноември албумът „Barbra Streisand at the Bon Soir“ най-накрая ще бъде издаден - точно 60 години след записването на оригиналните концерти. Въпреки че новите миксове позволяват на четирите инструмента, които са подкрепяли Стрейзънд в онези вечери, най-накрая да намерят своето достойно място, "вокалите на Барбара са останали недокоснати", казва съпродуцентът на албума Джей Ландърс. "Това, което чувате, е точно това, което тя пееше.

В почти двучасово интервю, проведено по телефона, певицата разказа за мотивите зад ранните си записи - нещо, което тя рядко прави, отчасти защото рядко я питат. Споменът на Стрейзънд за ранните ѝ дни в Бруклин, както и за формиращите я музикални вдъхновения, се изостря през последните няколко години, които тя прекарва в писане на мемоарите си. "Никога преди не ми се е налагало да анализирам музиката си", казва тя.

Барбара Стрейзънд за принц Чарлз: Можех да бъда първата принцеса от еврейски произход
Спомените ѝ за музиката датират от петгодишна възраст. "Винаги съм била детето в квартала, което нямаше баща, но имаше добър глас", казва тя. (Бащата на Стрейзънд умира от епилептичен пристъп, когато тя е едва на една година). "Обичах да пея в коридора си в Бруклин, защото той беше с висок таван и когато пеех, ехото отекваше".
Продължи да четеш  
Ключови думи: