Гръцки и римски герои обединяват сили, за да се изправят срещу гигантите, освободени от Гея, в мисия за спасяването на света. Пърси, Хейзъл, Франк, Джейсън, Пайпър, Лио – кой ли ще е последният, който ще се присъедини към тях, за да се изпълни Пророчеството на седмината? Отговорът читателите ще научат в „Знакът на Атина“ - дългоочакваната трета книга от популярната поредица "Героите на Олимп" на Рик Риърдън.

В „Синът на Нептун” Пърси Джаксън се озова сред римски полубогове в лагера „Юпитер”... без да знае кой е и от
къде идва. Героят спечели доверието на римляните и им помогна да се защитят срещу отмъстителните сили на Майката Земя – Гея. В „Знакът на Атина“ Пърси е върнал
паметта си и след шестмесечна раздяла се събира отново с приятелката си Анабет Чейс.

Към тях се присъединяват римските герои Джейсън Грейс (син на Юпитер), Хейзъл Левеск (дъщеря на Плутон) и Франк Занг (син на Марс), както и гръцките им другари
Пайпър Маклийн (дъщеря на Афродита) и Лио Валдес (син на Хефест). На борда на кораба, конструиран от Лио – Арго ІІ, те се отправят на поредната опасна мисия. Каква е
тя ли? Този път героите трябва да открият и затворят Портите на смъртта. Доста отговорна и рискована задача... А Анабет има още за какво да се тревожи. В джоба си
момичето носи дар от божествената си майка, Атина, дошъл с изрична заповед:

Последвай Знака на Атина. Отмъсти за мен...


Но за да го направи, Анабет ще трябва да се изправи срещу най-големия враг на богинята на Мъдростта. Дали ще се справи? Ще успеят ли героите да изпълнят мисията си?

Пресъздадена през погледна на четирима различни герои, историята в „Знакът на Атина” ще отведе читателите на незабравимо пътешествие през морета и океани към
опасни древни земи. Разтърсващи открития, непосилни жертви и ужасяващи сблъсъци на живот и смърт очакват полубоговете там.


Ето и малко любопитна информация:

Атина е богинята на мъдростта, занаятите, полезните изкуства и военната стратегия. Тя е дъщеря на Зевс и Метида (първата съпруга на Зевс; океанида – морска нимфа, дъщеря на титаните Океан и Тетия). Раждането на Атина е необикновено дори по стандартите на гръцките божества. Пророчество разкрило на Зевс, че Метида ще роди син, който ще е по-могъщ от него. Затова, когато тя забременяла, Зевс я измамил. Превърнал я в муха и я погълнал. С времето обаче богът започнал да страда от ужасяващо главоболие. Зевс помолил титана Прометей (в някои версии е Хефест) да разцепи главата му. Щом това
станало, от главата на Зевс изскочила Атина, изцяло пораснала и в пълно бойно снаряжение. Тя бързо станала любимата дъщеря на Зевс.

В гръцката митология Атина е сред най-активните богини. Тя покровителства Одисей в пътешествието му към дома след Троянската война в „Одисея“ и прави всичко възможно гърците да спечелят войната в „Илиада“,
като дава на Одисей идеята за Троянския кон. Помага и на много други герои, сред които са Диомед, Херакъл, Тезей, Язон, Персей. Сред символите на Атина са совата,
маслиновото дърво и змията. Римският й еквивалент е Минерва. В този си аспект обаче богинята се проявява далеч не толкова войнствено. Минерва също като Атина е богиня на мъдростта и занаятите, но тя е покровителка още на организираните търговски гилдии, учителите и учениците, поезията и медицината. Тя би трябвало да въплъщава и военната етика, но в действителност римляните имат други два могъщи военни култа – към боговете Марс и Белона (съпруга или сестра близначка на Марс според някои митове; няма еквивалент в
гръцката митология).
Юпитер пък е богът на победоносните римски генерали и военния триумф. Поради тази причина и връзката на Минерва с военните дейности е по-второстепенна.

Афродита е гръцката богиня на красотата, любовта, страстта и удоволствието. Римският й аспект е Венера, в него тя е възприемана и като богиня на пролетта и плодородието. Раждането на Афродита/Венера е не по-малко необичайно от това на Атина. След като титанът Кронос убива баща си Уран, той хвърля останките му в морето, а от пяната е родена Афродита (прочутият италиански художник Ботичели се вдъхновява от този мит
за най-известната си творба „Раждането на Венера“ от 1468 година).

Мястото, където Афродита е родена (макар че според някои източници тя е дъщеря на Зевс и богинята Диона), е край Пафос, град на остров Кипър в Средиземно море. Афродита се присъединява към Олимпийците, след като Зевс завзема властта, и бързо се превръща в източник на конфликти сред боговете. За да предотврати раздорите, Зевс я омъжва за Хефест. Афродита не е доволна от брака си и започва афера с красивия и страстен Арес. През вековете тя има много романтични взаимоотношения както с богове, така и със смъртни. Връзката на Афродита/Венера с Рим е много специална. Афродита започва Троянската война, губи я и успява да спаси сина си Еней. Венера е покровителка на Рим, града, който Еней основава. Любопитен е фактът, че Юлий Цезар се обявява за пряк наследник на Еней и по този начин се сродява и с Венера.

Дионис е гръцкият бог на виното, лозарството, ритуалната лудост и екстаза, а също и на театъра. И неговото раждане е съпътствано от необикновени обстоятелства. Дори често е наричан „дважди родения“, тъй като са разпространени два мита за появата му на бял свят. Най-популярният е, че майка му е била смъртна жена на име Семела, дъщеря
на краля на Тива, а баща му – Зевс (това прави Дионис единственият Олимпиец със смъртен родител и според някои митове – единственият, който е роден полубог). В ревността си Хера се предрешила като старица и убедила Семела да поиска от Зевс да й се разкрие в истинския си образ.

Щом това станало, Семела била изпепелена, но богът успял да спаси нероденото дете, като го пришил към бедрото си до раждането му няколко месеца по-късно.
Дионис израснал като много красив младеж, готов да се впусне във всякакви предизвикателства. Той открил виното, извличайки соковете на гроздето.

Хера обаче не загърбила огорчението си от изневярата на Зевс и поразила Дионисий с лудост. Той странствал безцелно по света, докато Рея (съпруга на Кронос, майка на боговете) не го излекувала. По-късно, когато Дионисий бива поканен на Олимп, Хестия му предлага златния си стол, за да предотврати конфликтите. Богът взима за жена смъртната Ариадна, която Тезей изоставя спяща на остров Накос, въпреки че тя му помага да премине през лабиринта и да убие Минотавъра. Ариадна става богиня на лабиринтите и пътеките.

Римският аспект на Дионис – Бакхус, е бог на виното и опиянението, олицетворяващ бушуващата лудост и неконтролируемата страст, освобождаването на
личността и сливането с природата.