„Всеки ден” на Дейвид Левитан е книга с главен герой... неизвестен. Той може би е дух, може би е дявол, може би е призрак или изгубена душа. За главния герой има само едно сигурно нещо – той се казва А. Това е! За първата буква от азбуката всеки ден е първи. Всеки ден той се събужда в ново тяло и прекарва този ден в нова среда, ново семейство, с нови умения, нови чувства и всичко останало. И така до момента, в който не среща Рианън - момичето, в което се влюбва. Това преобръща скитническия му живот.
Книгата поставя някои универсални въпроси като - може ли да се влюбиш, без да те интересува опаковката (тялото); възможно ли е телата да са далеч, но да ги сближават думите. Развил силна чувствителност към параметрите на живота, А. е осъзнал колко необятен е той. Ако за обикновените хора разликата между понеделника и срядата е в това с какво са се хранили, то за А. разликата е цял един живот. И така всеки ден.
Какво е да си в чуждо тяло - описанията
Едва ли сте се замисляли някога какво бихте чувствали, ако сте в тялото на друг човек. И колко малки неща имаме в ежедневието си, с които до толкова сме свикнали, че изобщо не ги забелязваме. А ако това тяло е на вашия любим?
„Ето какво е да пълниш дробовете й с въздух.
Да притиснеш гърба й към облегалката на стола.
Да докоснеш ухото й.
Ето как звучат думите в ушите й.
Ето как се затварят очите й.
Какъв е вкусът на съня за нея.
Как нощта докосва кожата й.”
Основната нишка на сюжета е любовта между А. и неговото момиче и това е единственото, което остава в спомените на читателя, след като затвори последната страница на книгата. Отделните тела и животи, които А. обитава впечатляват, докато четеш, но след това се разбъркват и сливат, така че да бърчиш нос в неведение, ако някой поиска да му разкажеш по-подробно за книгата.
Любим цитат от страниците:
Хората приемат дългата любов за даденост. Както приемат за даденост трайното съществуване на телата си. Не разбират, че най-хубавото нещо на любовта е нейното постоянно присъствие. Когато разбереш, когато приемеш този факт, любовта може да се превърне в основа, над която да градиш живот. Ако обаче любовта не присъства постоянно, имаш една-единствена гола основа, върху която не можеш да градиш.
Оценка: 5 от 10
„Всеки ден” не е книгата, която ще посее мъдрост у вас или ще искате да препрочитате от време на време. Тя е леко четиво за тийнейджъри, особено за тези, при които чатът и имейлите заемат основна част в случването на любовта. Приятна книга, с която може да отидете на плажа, и да се откъснете от ежедневното натоварване.
