След като ви представихме първа част от уводните изречения на 15 книги, превърнали се в едни от най-големите шедьоври на световната литература, време е за продължение с още нова доза стойностни романи, които си заслужават да бъдат прочетени на един дъх от първите редове до последната страница. Не губим прекалено време с уводни думи - нека видим как започват следващите класики.

И вървяха, вървяха и пееха "Вечная памят", а когато спираха, все едно продължаваха по инерция да пеят краката им, конете, повеите на вятъра. 

Минувачите правеха път на шествието, брояха венците и се кръстеха. По-любопитните се присъединяваха към процесията, питаха: "Кой е починал?" - "Живаго" - им отговаряха. "А, той ли?" - "Не, не той. Тя." - "Все едно. Царство й небесно. Богато погребение".

"Доктор Живаго" от Борис Пастернак

Наричайте ме Йона. Така ме наричаха моите родители… макар че те не ми казваха Йона, а Джон.

Йона… Джон… И Сам да бях, пак щях да се чувствам като Йона. Не защото околните ме смятат за жертва на зла съдба, а защото някой или нещо неизменно ме задължава да бъда на дадено място в даден час. Причини и средства, обикновени или невероятни, винаги се намират; и точно по план, във всяка определена секунда, Йона е на определеното място.

Слушайте:

Когато бях млад - преди две жени, преди 250000 цигари, преди 3000 литра алкохол…

Когато бях доста по-млад, започнах да събирам материал за книга. Книгата трябваше да се нарича "Денят, в който настъпи краят на света".

"Котешка люлка" от Кърт Вонегът

В пролуките между къдравите цветя по оградата ги виждах, като бият. Приближаваха се към мястото, където беше забито знамението, а аз се движех покрай оградата. Лъстър тършуваше в тревата под разцъфналото дърво. Те измъкнаха знаменцето и биеха. Сетне пак забиха знаменцето и отидоха към масата, единият би, би и другият. После продължиха, а аз се промъквах покрай оградата. Лъстър се измъкна изпод разцъфналото дърво и тръгнахме заедно край оградата; те спряха и ние спряхме, аз се загледах през сградата, а Лъстър тършуваше из тревата.

"Врява и безумство" от Уилям Фокнър

Долината на Салинас се намира в Северна Калифорния. Представлява издължена и тясна мочурлива и гъсто обрасла низина между две планински вериги; река Салинас се вие и провира по средата й, додето най-сетне се излее в залива Монтерей.

Помня как наричахме в детството разните треволяци и скритите цветя. Помня къде живееха жабите и по кое време се пробуждаха птиците лете, на какво ухаеха дърветата и годишните времена, как изглеждаха хората, как пристъпваха и дори как миришеха. Спомените за миризми са много богати.

"На изток от Рая" от Джон Стайнбек

Веднъж, бях вече на възраст, в чакалнята на някаква обществена сграда към мен се приближи мъж. Припомни ми кой е и каза: "Познавам ви открай време. Всички твърдят, че като млада сте била красива, а аз дойдох да ви кажа, че ви намирам по-красива сега, отколкото като млада, и че лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице".

"Любовникът" от Маргьорит Дюрас

С Дийн се запознах наскоро след разрива с жена ми. Тъкмо се бях съвзел от тежка болест, за която не ми се говори, само ще кажа, че беше свързана с ужасно мъчителната раздяла и с моето чувство, че всичко е мъртво. С появата на Дийн Мориарти започна онази част от моя живот, която може да се нарече живот по пътя. 

"По пътя" от Джак Керуак

Най-добре ще е да описвам събитията ден за ден. Да водя дневник, за да си ги изясня. Да не ми убягват отсенките, дреболиите, дори нищожни наглед, и непременно да ги степенувам. Трябва да опиша как виждам тази маса, улицата, хората, пакета тютюн, тъй като в това се състои промяната. Трябва точно да определя нейния обхват и естеството й.

"Погнусата" от Жан-Пол Сартр

Чанги проблясваше като перла под необятния похлупак на тропическото небе - там, в най-източния край на остров Сингапур, кацнал на малко възвишение и заобиколен от пояс зеленина. В далечината смарагдовият цвят на джунглата преливаше в синьозелената морска шир, а тя на свой ред се стопяваше в безкрайността на хоризонта.

"Цар Плъх" от Джеймс Клавел

Хроничното угризение на съвестта, както единодушно твърдят всички преподаватели по етика, е твърде нежелателно чувство. Ако сте се държали неприлично, разкайте се, доколкото е възможно, поправете стореното и си поставете задачата друг път да се държите по-прилично. В никакъв случай не изпадайте в униние заради провинението си. Да се отъркаляте в тинята не е най-добрият начин да се очистите.

"Прекрасният нов свят" от Олдъс Хъксли

След това времето се разваляше. Променяше се за един ден — и есента свършваше. През нощта трябваше да затваряме прозорците: навън валеше, студеният вятър брулеше листата от дърветата на площад Контрескарп. Листата гизнеха на дъжда, капките, подгонени от вятъра, се стичаха по големия зелен автобус на последната спирка, а "Кафе де-з-аматьор" беше претъпкано и прозорците му замъглени от топлината и дима. Беше тъжно, зле поддържано заведение, където се събираха пияниците от квартала и аз го избягвах, защото вътре миришеше на некъпани тела и се носеше киселият дъх на пиянството. 

"Безкраен празник" от Ърнест Хемингуей 

В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство.

"Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)" от Джон Р. Р. Толкин

В Ню Орлиънс пристигнах в пет часа сутринта. Валеше дъжд. Поседях в чакалнята на автогарата известно време, но хората страшно ме потискаха и аз си взех куфара и излязох да се разхождам в дъжда. Не знаех къде дават квартири, къде е бедняшката част.

Шперплатовият ми куфар се разпадаше. На времето е бил черен, но черното покритие се беше обелило и отдолу се показваше жълтия шперплат. Бях замазал жълтите петна с вакса за обувки. Както си вървях в дъжда, ваксата започна да се стича и неволно оставях черни ивици по двата си крака, като прехвърлях куфара от ръка в ръка.

Е, нов град. Може би ще имам късмет.

"Factotum (Момче за всичко)" от Чарлз Буковски

Именувайте ме Ишмиъл. Преди няколко години - не е важно точно кога останал почти без пари и без особено привлекателни занимания на сушата, намислих да направя едно пътешествие по море, да видя водните пространства на земята. Така прогонвам аз скуката и подобрявам кръвообращението си. Щом открия, че ставам намусен; щом в душата ми настъпи влажен, дъжделив ноември; щом почна да минавам неволно край погребални бюра и да следвам всяко срещнато погребение; а особено щом ипохондрията ме обземе дотолкова, че единствено здравото нравствено чувство ме възпира да изляза на улицата и да заблъскам минувачите - тогава аз си давам сметка, че е крайно време да замина колкото е възможно по-скоро на далечно плаване. 

"Моби Дик" от Херман Мелвил 

Тези страници трябва да покажат дали аз ще бъда героят на собствения си живот, или това звание ще бъде спечелено от другиго. За да започна живота си от самото начало, трябва да отбележа, че съм роден (както съм осведомен и както вярвам) през един петъчен ден, в дванадесет часа през нощта. Забелязали, че часовникът започнал да бие и аз съм започнал да плача в един и същи миг.

"Дейвид Копърфийлд" от Чарлз Дикенс 

Начевам животописа на героя ми, Алексей Фьодорович Карамазов, малко смутен. От какво именно: от това, че макар да наричам Алексей Фьодорович свой герой, все пак добре си давам сметка, че никак не е велик човек, и поради това предвиждам редица неизбежни въпроси, като: какво толкова забележително е вашият Алексей Фьодорович, че сте го избрали за свой герой? Какво толкова е извършил? Кому и с какво е известен? Защо аз, читателят, трябва да си губя времето, за да изуча фактите на неговия живот?

"Братя Карамазови" от Фьодор Достоевски