Уводните изречения на дадена книга могат да запалят всеки да я дочете на един дъх до последната страница. Истинско майсторство е обаче да започнеш вълнуващо историята още от самото начало. Не съдете за книгите по кориците, а по уводните изречения - но да не се отклоняваме прекалено с уводни думи - нека видим как започват следващите 15 книги, превърнали се в едни от най-големите шедьоври на световната литература.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.

"Ана Каренина" от Лев Толстой  

Малко или повече всичко това се случи. Ако не друго, то главите за войната са доста верни. Един човек, когото познавах, наистина бе застрелян в Дрезден за това, че е взел чужд чайник. Друг човек, когото познавах, наистина заплашваше да избие след войната личните си врагове с помощта на наемни убийци. И тъй нататък. 

"Кланица 5" от Кърт Вонегът  

Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума - цялата тази плява от сорта на "Дейвид Копърфийлд", но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Първо, това ме отегчава и, второ, родителите ми ще получат по два-три кръвоизлива, ако се разбъбря за твърде личните им работи. 

"Спасителят в ръжта" от Джеръм Селинджър  

Алиса се умори да седи без работа до сестра си на скамейката, тя беше надзърнала един-два пъти в книгата, която сестра й четеше, но там нямаше нито картинки, нито разговори. "За какво ли е такава книга - си помисли Алиса - без картинки и без разговори?".

"Алиса в огледалния свят" от Луис Карол  

Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.

"Лолита" от Владимир Набоков  

Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда. Тогава Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като предисторически яйца. Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст. 

"Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес  

Ей ги там. Черните момчета в белите дрехи, скупчени в другия край на коридора, онанират и гледат да избършат всичко, преди да съм забелязал нещо.

"Полет над кукувиче гнездо" от Кен Киси  

Мама умряла днес. Или може би вчера, не знам. Получих телеграма от приюта: "Майка почина. Утре погребението. С най-добри чувства". Това нищо не говори. Може да е било вчера.

"Чужденецът" от Албер Камю  

Малко преди да навърши тринайсет години, брат ми Джем си счупи ръката в лакътя. После счупеното зарасна, Джем вече не се страхуваше, че ще му забранят да играе футбол и рядко се сещаше за случая. Лявата му ръка остана малко по-къса от дясната; когато стоеше или ходеше, дланта му се извръщаше под прав ъгъл към тялото, а палецът заставаше успоредно на бедрото. Но на Джем му беше безразлично това, щом можеше да подава и шутира топката.

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли  

Остров Пианоза се намира в Средиземно море, на осем мили южно от Елба. Той е много малък и на него очевидно не би могло да се случи нито едно от описаните събития. Подобно на мястото, където се развива действието, героите в този роман също са измислени. Имаше само една засечка… и това беше параграф 22.

"Параграф 22" от Джоузеф Хелър

За него беше наслаждение да опожарява. Особено наслаждение му доставяше да гледа как огънят поглъща, почерня, променя вещите. Докато стискаше в юмруците си медната дюза на маркуча и този огромен питон бълваше своята петролна отрова срещу света, кръвта биеше в слепоочията му, а ръцете му сякаш бяха ръце на чудноват диригент, дирижиращ всички симфонии на огъня и пожара, за да превърне в пепел дрипите и овъглените развалини на историята. Над безизразното му лице бе нахлупен шлем със символичното число 451; в очите му проблясваха оранжеви пламъчета при мисълта за това, което ей сега щеше да последва. 

"451° по Фаренхайт" от Рей Бредбъри  

Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава все се върти в главата ми. "Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми рече той, - просто си спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал ти".

"Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд  

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце. Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели - произлезли от маймуната форми на живот - са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение. Тази планета има - или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. 

"Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс 

Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж трябва да си вземе съпруга. Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.

"Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин  

Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом "Победа", но не толкова бързо, че да попречи на вихрушката прахоляк да нахлуе с него. В коридора миришеше на варено зеле и стари парцалени изтривалки. На стената в единия му край бе закачен с кабърчета цветен плакат, прекалено голям за каквото и да е помещение. Изобразяваше само едно огромно лице, повече от метър широко: лице на около четирийсет и пет годишен мъж с гъсти черни мустаци и сурови красиви черти. Уинстън се запъти към стълбите. Излишно бе да вика асансьора. И в най-добрите времена работеше рядко, а сега през деня спираха електричеството. Въведен бе режим на икономии — готвеха се за Седмицата на омразата. Апартаментът беше на седмия етаж и Уинстън, трийсет и девет годишен и с варикозна язва над десния глезен, бавно се заизкачва, като на няколко пъти спираше да си почине. На всяка площадка от стената срещу шахтата на асансьора в него се взираше огромното лице от плаката. Портретът бе нарисуван така, че очите да те следват, накъдето и да се обърнеш. ГОЛЕМИЯ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА, гласеше надписът отдолу.

"1984" от Джордж Оруел  

Очаквайте втора част на Уводните изречения на 15 велики книги, които ще искате да дочетете!