„Раздяла“ е иранска продукция, която вече закичи няколко престижни награди на ревера си и сега се надява на Оскар за оригинален сценарий и най-добър чуждоезичен филм. Всъщност именно това е лентата, която раздели "Кожата, в която живея" на Алмодовар, „Момчето с колелото” на братя Дарден, режисьорския дебют на Анджелина Джоли „In the Land of Blood and Honey” с идеята да си тръгнат със "Златен глобус" от церемонията.
Филмът е разказ за съвременно иранско семейство от средната класа и за неизбежните проблемите, които съпътстват всяка връзка. Надер и Симин са женени от 14 години и живеят с 11-годишната си дъщеря Термех в Техеран. Двамата все още се обичат, но искат да се разведат по взаимно съгласие. Те имат визи, благодарение на които могат да емигрират от Иран. Симин иска да осигури по-добро бъдеще за дъщеря им, но Надер не иска да остави възрастния си баща, страдащ от Алцхаймер... Движен от проницателно разбиране за класовите, религиозните и половите различия, сценарият на Фархади задава въпроси за значимостта на истината и етиката, и изследва културните, социалните и юридическите проблеми в днешен Иран.
„Хавър” на финландския режисьор Аки Каурисмаки е отличен с наградата на критиката и номинация за „Златна палма” в Кан 2011.
Този филм е за бившия писател и известен бохем Марсел Маркс, оттеглил се в доброволно изгнаничество в крайбрежния френски град Хавър. Там той се сближава с местните хора като честен, но не и проспериращ ваксаджия. Погребал мечтите си за литературен пробив, Марсел живее щастливо в триъгълника, който образуват любимият му бар, работата и съпругата му Арлети. Неочаквано съдбата му изпраща малолетен бежанец емигрант от Африка, а тежка болест приковава Арлети на легло. Както споделя един от най-авторитетните критици в света на киното, Роджър Ебърт, „да се опише филм на Аки Каурисмаки като оптимистичен и весел е невъзможно, но въпреки че не е комедия, „Хавър” е много по-нежен и изпълнен с надежда в сравнение с останалите му брилянтни творби”.
Специално събитие в заключителната международна програма на София Филм Фест 2012 е документалната премиера на „Стоичков” на Борислав Колев (сценарист и режисьор) и Димитър Гочев (продуцент). Филмът представлява драматичен разказ за спортната кариера и бурната житейска съдба на най-известния българин по света – Христо Стоичков.
Целта на документалния филм „Стоичков” е да разбие досегашните клишета за личността му и да разкрие чувствителния човек, скрит зад образа на гениален футболист, показан с всичките му противоречия без излишен блясък. „Зрителите ще се срещнат с един Стоичков, който се различава драстично от неговия клиширан медиен образ – такъв, какъвто не го познават и на места, където не са го виждали”, обещава филмовият критик Борислав Колев, страстен футболен фен.
Противно на очакванията Стоичков приел предложението за филма още, когато през юли 2009 г. Борислав Колев и продуцентът Димитър Гочев му се обадили по телефона и му разказали за идеята си. Малко след това обсъдили детайлите по филма и на живо, в България. „В голяма част от българските медии Стоичков е представян еднопланово, като се набляга на жълториите и негативизма. Това е и една от причините понякога да е агресивен към представители на отделни медии – един вид защитна реакция, защото много помия се е изляла отгоре му, много лъжи е чул и прочел за себе си и своето семейство. А той не понася безпардонното нахлуване в личното му пространство”, категоричен е авторът на филма за спортната ни легенда.
Снимките на „Стоичков” започнали в началото на март 2010 г. от Южна Африка и продължили на най-важните за кариерата му места в България и Барселона. Филмът е заснет за една година и четири месеца, поради заетостта на Стоичков и пълното съобразяване с напрегнатата му програма. Но пък това помогнало на снимачния екип да опознае добре футболиста.
„Докато снимахме, Стоичков беше безупречен. Той е изключително дисциплиниран и, когато е поел ангажимен за една работа, държи тя да се свърши по най-добрия начин и максимално съдейства за това - добавя още щрихи от снимачния процес Борислав Колев. - Да, определено не е лесен характер, но когато ти си точен с него и той е точен с теб. Като под „точен” нямам предвид непременно да се съгласяваш с него за всичко. Спорили сме по време на снимките за различни неща, той е отворен да приеме мнения, различни от неговото. Затова мисля, че се получи един честен филм.”
Един от любопитните акценти в документалния разказ за Стоичков е специалното му отношение към киното и изкуството въобще. Друга любопитна подробност за зрителите е фактът, че в Барселона наистина обожават Христо Стоичков и то толкова време, след като е прекратил кариерата си. Хосе Карерас, един от големите фенове и близък приятел на Христо, в специалното си интервю за филма признава: „За всички нас идването на Стоичков в Барселона беше Божи дар.”
Е, готови ли сте?
