„Класик - това е автор, който още се цитира, но не се чете”, се казва в цитат приписван на сър Лорънс Оливие. И е в известна степен правдив. Новото четиритомно издание на „Война и мир” се опитва да поправи това, поне що се отнася до магнум опуса на вечния Лев Николаевич Толстой. То е първото българско илюстровано издание на романа. Автор на илюстрациите е Теодор Ушев. Повече за отношението към класиките и трудното изобразяване на руската душевност го разпита Станчо Станчев.
Кога за първи път прочетохте “Война и мир”?
Бях в казармата. В библиотеката нямаше много книги, а "Война и Мир", бидейки една от най-обемистите, не се радваше на голяма популярност.
Спомняте ли си какви картини рисуваше въображението ви, докато сте чели романа?
О, да. Още тогава, четяйки я, си скицирах ситуации и сцени. Помня, бях нарисувал сцени на запоя при Курагин. Още тогава текстът на Толстой ме предизвикваше. Той умее да обрисува характери.
Препрочетохте ли четиритомника, за новото издание?
Прочетох го по диагоналната система. Учудих се, колко неща помня в детайли. При първото четене, намирах баталните сцени за не особено вълнуващи. Сега, точно те ми се струваха по-интересни. Особено интересно ми беше да чета текстовете на френски - при първото ми четене, още не знаех този език. Толстой изглеждаше още по-вълнуващ, по-мощен. Мисля, че това е книга, която трябва да се чете, и препрочита в по-зряла възраст. Само тогава можем да вникнем изцяло във вселената "Толстой".
Малко ли са 60 илюстрации за “Война и мир”?
Малко и много. Трябваше да се спра с огромно усилие на волята, иначе рискувахме да отидем към 5 тома...
Колко време Ви отне работата по романа на Лев Н. Толстой?
Година и нещо. Имаше дни, в които рисувах по 5 илюстрации, и хвърлях и петте. Отначалото си бях поставил за условие - рисувам без предварителна скица, направо с туш върху хартията. Нито една от илюстрациите не е мислена, или скицирана предварително. Сядам и рисувам направо. Или се получава, или я изхвърлям. Имаше илюстрации, които започвах много добре, а след това случайно движение на ръката разваляше. И - в коша. Работех на прима виста. Най-много се ядосвах, когато накрая съсипвах рисунка, която се получава.
Не исках да гоня прекален реализъм - исках да извадя чувството, емоцията, есенцията, експресията в героите. Ако мога да изразя така - опитах се да "японизирам" Толстой.
Знаете, при японските илюстратори, особено от епохата Едо, има абсолютно изчистване на детайла - остава само най-важното. Чист минимализъм. Така, исках илюстрациите да бъдат контрапункт на сложната философия на Толстой, и неговата необятна руска душевност.
Каква техника приложихте, с какви материали работихте, защо избрахте точно тях?
Това е древната техника на китайските зен будисти Суми-Е, пренесена по късно в Япония. Те са се стремели да уловят духа на илюстрирания обект, чрез прости, но мощни докосвания на четката по хартията. Така и аз се опитвах да обхвана сложната повествователност чрез прости, но мощни изображения. Илюстрации, в които черното и бялото създават усещането за героизъм, тъга, любов, обреченост...
Как се преобразява в илюстрации литературният свят на Толстой?
Чрез опростяване. Влиянието на будизма, хиндуизма и пацифизма върху философията на Толстой вече прозира в тази книга. Точно този аспект исках да подчертая. Известно е, че Махатма Ганди е бил повлиян изключително от книгите, писмата и текстовете на Толстой, в изграждането на своято доктрина на "Протест без насилие".
Какво съхранихте от началото на 19 век, когато се развива действието на романа?
Ако има нещо, което не съм имал за цел, то е било илюстрирането на епохата. Тя е отразена единствено в известна автентичност на костюмите. Интериор почти няма.
Моите Андрей, Наташа и Пиер могат да бъдат герои от всяка епоха, всяка държава.
Трябва ли илюстраторът да познава епохата, за да я претвори, или е достатъчно да познава творбата?
Задължително. Фактът, че съм изучавал задълбочено "История на костюма" в Художествената гимназия за Сценични кадри в Пловдив, помогна много...
Как дойде поканата от изд. “Кръг”, за илюстриране на четиритомното издание?
Главната редакторка на издателството - Николета Руева - ми се обади почти притеснена. Аз й отговорих още по-притеснено. Не бях правил илюстрации повече от 12 г. (ако не броим илюстрациите ми към друго българско издание, "Случки в близката нереалност" на Макс Блехер, изд. Жанет 45). Но колебанието ми бързо се изпари...
На кого бихте го подарили за Коледа?
Само на най-близките си и обични хора.
Преди изкушавали ли сте се да претворите в изображения образец от класическата литература?
Не, ако не броим Блехер.
Коя класика бихте превърнали в анимация?
Аз всъщност имам опит във анимацията по класици - както писатели (първият ми филм е по Кафка), така и музика (Шостакович, Мосолов, Свиридов, Менделсон). А и в момента работя по два филма, единият, вдъхновен на разказ на Емилиян Станев, и друг - по текста на Виктор Ерофеев "Живот с идиот". Мечтата ми един ден е да направя филм по разказите на Борхес.
