Всъщност "Студена светлина" спокойно би могъл да се гледа като далечен опит за връщане на старата слава на екшън героите от едно време, само че те вече са... ами, стари, а екшънът съвсем не е толкова славен, колкото беше през 90-те. Не, няма го Рамбо, обаче Брус Уилис и Сигорни Уивър са в каста, както и пистолетите, жестоките пребивания по време на разпит, а също и задължителните градски преследваници с коли и стрелби в движение (умение, за което си мечтая от малка, обаче екипът на "MythBusters" разби всичките ми илюзии в тази посока – почти невъзможно е, досадните закони на физиката не разрешават).

Тези ограничения обаче никога не са били проблем за героините на Сигорни Уивър, която за феновете винаги ще си остане Елън Рипли от „Пришелецът”, където беше по-млада, по-яка и на моменти дори секси. Класиката си е класика, но без излишни сентименти вторачваме поглед към настоящето, в което позастарялата Сигорни се снима в ролята на главния злодей в „Студена светлина”, а пък Брус Уилис умира лесно в образа на Мартин – ЦРУ агент под прикритие с купища тайни, които после синът му (Уил Шау)  ще трябва да разплете, за да спаси живота на останалите си роднини. Обикновен бизнесмен с малка и не особено процъфтяваща фирма, той поема щафетата на добрия в екшън историята – за целите й, Уил инстинктивно ще трябва да се научи да различава кой прав и кой крив в разразилата се междуправителствена пистолетна драма. И то - тъкмо по време на почивката със семейството си в Мадрид.  Директно на въпросите - кой дръпна шалтера на татко? Кой държи семейството му за заложници? И какво е това куфарче, което всички (ЦРУ, МОСАД, полицията, терористите…) искат? И предвид факта, че Мартин никога не е бил баща за пример – дали това означава, че може да е предал родината си (тъпа физиономия)?

Измежду такива въпроси Мартин се учи в крачка - с помощта на много юмруци, тичане и последователни "срещи" (кавичките са, защото не са никак приятелски) ту с едните, ту с другите. Някъде там се намесва и испанката Лусия, която се оказва негова полусестра...

Хубаво е да се отбележи, че за разлика от типичните за екшъните „несвършващи” патрони, чудодейни разминавания в надпревари с коли из града, този път режисьорът Мабрук ел Мечри е завил на кръстовището към повече реализъм (те падат (!) със скутерче на остър завой, куршумите в телата им ги спират (не се бият с още 20 души с 6 патрона в корема), след обръщане на кола по капак, не си излизат от нея "хей така", докато тя избухва на заден план (тъкмо, когато са толкова далече от нея, че само да ги бутне на пътя....), което е симпатично до момента, в който не става малко прекалено.

Та, ако си падате по коли, престрелки, хубави момчета (Хенри е готин, няма какво) и искате да видите как времето се е отразило на Сигорни - "Студена светлина" е точният избор.

По кината от PR A+ Films.