Във „Венецианският договор” великолепната Марина Фиорато отново ще ни отведе в ренесансова Италия, но за първи път тя вплита сюжети и герои от екзотичния и непознат за нея Ориент. Както във всичките си предходни романи, така и в този Марина Фиорато улавя ароматите, страстта и духа на епохата.
Историята:
Венеция, 1577
Кораб със смъртоносен товар на борда се промъква незабелязано във Венецианската лагуна. Мъж, по-скоро мъртъв, отколкото жив, е стоварен на брега и се отправя, клатушкайки се, към пиаца „Сан Марко”. Той носи „подарък” за Венеция от Константинопол – отмъщението на султана за поражението му при Лепанто. След няколко дни градът вече е заразен от бубонна чума.
Дожът поръчва на архитекта Андреа Паладио да построи най-величествената църква в неговата кариера, за да измоли милост от Бог – спасението на Венеция. Но животът на самия Паладио също е изложен на опасност и за да бъде опазен жив, са необходими уменията на най-добрия лекар в града – доторе Анибале Казон.
От кораба слиза и още един пътник – младата и красива лекарка Фейра – довереничката на валиде султан. Тя напуска тайно Константинопол, за да предаде на дожа на Венеция информация, която може да спаси града и да промени хода на историята. Нейният кураж и познанията й по медицина ще я опазят жива, докато чумата опустошава Венеция, но дали ще успее да предаде посланието, което носи.
Съдбата среща Анибале и Фейра, която Паладио е взел под своя закрила. Независимо от своите различия, те обединяват знания и опит, за да лекуват хората... А може би и своите сърца.
За книгата >>
Всяка история има своето начало. Идеята за написването на „Венецианският договор” се ражда през 2008 г. на закуска – не в „Тифани“, а в „Клариджис“. Там авторката се среща с филмовия продуцент Айлийн Мейзъл, която споменава името на великия архитект Паладио. Именно през тази година се чества петстотингодишнината от смъртта му, а на същия този ден Кралската академия прави изложба на творбите му. „След закуската завих зад ъгъла и отидох право на тази изложба и после прекарах цялата сутрин в оглеждане на всеки план, картина и модел, разказва Марина Фиорато. Те ме завладяха. Купих си най-голямата книга, която успях да открия в магазина на музея, и се прибрах у дома, за да се заема с нея. Този изчерпателен труд („Паладио“, 2008 г.) за живота и работата на архитекта, се оказа безценен за мен при писането на тази книга. Паладио е живял в интересни времена: във Венеция, както впрочем и в Лондон, чумата и пожарите са били обичайни и редовни посетители, затова възможността да пиша за този период и за изграждането на църквата като гръбнак на историята, ми се стори твърде примамлива, за да я пропусна”.
В своето проучване Марина Фиорато включва и множество книги, които я запознават с развитието на медицината в Османската империя. Някои от тях й дават детайлизирана картина на по-архаичните лекарства против чумата, използвани по време на първите големи епидемии.
Познанията на Фиорато за Венеция и за историята на града личат ярко на всяка страница от книгата. Някои от местата, които тя описва във „Венецианският договор”, например великолепната църква „Ил Реденторе“ на остров Джудека, могат да бъдат лесно посетени и днес. Но най-интересното пътуване, което авторката предприема в името на писателските си проучвания, е до самия Лазарето Нуово – мистериозния чумен остров, разположен далече навътре във Венецианската лагуна.
Резултатът от усилията и въображението на Марина Фиорато е роман, изпълнен с романтика, мистика и политически интриги. На фона на чумата и приближаващата османска заплаха любовта и честта, медицината и архитектурата са истинските герои в тази завладяваща история, която среща Изтока и Запада.
Конкурсът >>
