"Котаракът Бойда и доброто хрумване" е детска книжка за Бойда и приятелите му – гъската Петулия, бълхата Виолета и къртицата Сотир. Добрата новина е, че компанията расте и това лято ще разказвате на близки и далечни и за Данчо Маминмой. Днес ви запознаваме* с трите дами, които стоят зад наистина доброто хрумване да ни поднесат тези забавни истории с кауза - първата книга допринесе за спасяването на дивите животни у нас, а втората ще бъде посветена на децата от аутистичния спектър.
Кои сте вие? Моля, представете се на аудиторията на Ladyzone.bg
Тереза: Казвам се Тереза. През годините се е случвало да работя с деца и едно от най-големите ми удоволствия е да успея да ги провокирам да се смеят и да учат през игра. Имам и няколко мои си деца, лични. Използвам ги за бета тестери в проекта "Бойда".
Д-р Бобадова: Аз съм тази със сложната фамилия, т.е д-р Бобадова, ветеринарен лекар, омъжена, неосъждана, с особен, но симпатичен нрав.
Мила: Казвам се Мила Гатева, а в социалните мрежи съм по-известна (ако мога да се изразя така) като Мила Джи Гатев. По образование съм графичен дизайнер, като последните две години се отдадох на майчинството и илюстрирането.
Как се намерихте и решихте да издадете тази книжка?
Тереза: Намерихме се през глупостите, които пишем във Фейсбук. С Козата Ани (името на д-р Бобадова в социалните мрежи - б.а.), не помня преди колко години, а с Мила Гатева – наскоро. Гатева е пълна откачалка и много талантлив илюстратор. Започна да пуска рисунки на котарака и аз се влюбих в него. През ден я ръчках да направи книжка с тази котка, исках да я купя на децата. В един момент тя ми предложи да напиша историята. Малко се стъписах, защото не съм писател. Предупредих я, че от мен само дивотии може да очаква, а тя каза „Супер, хайде, правим го.“
Д-р Бобадова: С Тереза ме запозна Фейсбук, знаете как става. Попаднеш на коментар, видиш общите познати, вдигнеш одобрително вежди, цъкнеш с език два-три пъти и накрая се оказвате, че просто всичко е ясно помежду ви, няма нужда от условности и изговаряне на общи условия, както често хората усложняват едни толкова лесни взаимоотношения като приятелството. С Джи Гатев беше подобно. Много близък човек я довлече. Изначално я наблюдавах много внимателно, въпреки добрите референции, докато всъщност не разбрах, че с тоя човек е много лесно да кликнеш и без много дрън-дрън да изградиш стабилна връзка... И после "те решиха да направят книга". Бувално така беше. Suddenly bananas.
Мила: С Тереза се познаваме от сравнително скоро. Открихме се в една Фейсбук група, където доста си паснахме като начин на мислене и хумор. С Мила се запознахме покрай наш общ приятел и доста бързо започнахме да откриваме и други общи неща. Издаването на книжката беше доста странен и хаотичен процес. Бойда беше просто поредната илюстрация, която измислих и докато се усетя, един ден просто предложих на Тереза да го превърнем в герой от детска книжка. Оттам тя развихри въображението си, започнахме да обсъждаме идеята книгата да бъде с реални истории и персонажи и не след дълго представихме на д-р Бобадова идеята тя и “Добро Хрумване!” да бъдат част от историята. Ако трябва да съм честна, не мисля, че ние решихме нещо. Просто всичко се подреди някак само. Може би защото и трите си пасваме като парчета от пъзел, знам ли. Истината е, че не си го представям по друг начин и с други хора.
Кой е любимия ви герой от книгата?
Тереза: Всичките са ми любими. И все пак, Петулия ме разсмива веднага щом я погледна, а Виолета ми е сантимент, защото в нея виждам най-малката си дъщеря. Още със споменаването на образа „бълха с ластици в косата“ знаех, че ще бъде в книгата и ще се казва така.
Д-р Бобадова: Виолета. Ненене, това ееее... Виолета е феноменална. Винаги е любезна, но в същото време е въоръжена с нож и вилица, готова да те ухапе. По-якото е, че всичко в книгата си има история. Например визията на Виолета – чорлава и с ластиче на главата се роди на остров Лефкада.. Или Афродита. Тя също е реален образ. Или погледът на Петулия.
Мила: Аз съм силно раздвоена. Доста съм пристрастна към Бойда, защото е първият герой, който нарисувах, а и го свързвам с дъщеря си. Много е сантиментален за мен. В същото време обаче Петулия ми е доста любима. С нея сме си общували няколко пъти в клиниката и аз дадох всичко от себе си, за да опитам да предам поне част от характера и присъствието ѝ в илюстрациите, защото тя е една наистина забележителна гъска.
Имате ли си домашни любимци? Разкажете интересна случка с вашия домашен любимец?
Тереза: В момента нямаме. Доскоро имахме трикрак брадат дракон, покрай когото вкъщи целогодишно отглеждахме щурци. Много романтично, особено през зимата. Имах и един котарак, пълна противоположност на Бойда. Бял, огромен и доста зъл. Добри хора го прибраха в къща с двор и сега тормози целия им квартал. Историите с него са малко страшнички.
Д-р Бобадова: Имам. Три котки.
Мила: Имам куче, което вече е на години, но когато беше по-млад, редовно крадеше храна от хората. Веднъж в парка отмъкна плик с дюнери от едно момче. Гоних, виках, но нищо не даде резултат. Накрая ходих да купувам дюнери на човека. Не знам колко е интересна, но беше ужасно смешно, дори и тогава да не смятах така.
Защо каузата с дивите животни?
Тереза: Идеята дойде съвсем естествено. Седнахме един ден с Гатева да се видим очи в очи и да говорим за Бойда. Докато си изядем тортите, рамката на книгата беше направена. Знаехме, че искаме д-р Бобадова да е герой, "Добро Хрумване" да е мястото и да бъдем полезни на "Дивите животни". Следя ги от години. Всички истории, които споделят ме трогват много. Невероятни са с грижата си както за лъвове, така и за земеровки и змии, прегазени на пътя. Супер прозрачни са като финансиране и разход на средствата, а идеята им да направят Дива болница е страхотна и има нужда от подкрепата на повече хора.
Д-р Бобадова: Няколко причини. Познавам Любомила от фондацията и ѝ имам пълно доверие. Наблюдавала съм я отблизо за голям период от време. И никога, никога не видях този човек за злоупотреби, да изнахалства, да сложи себе си на предна линия в работния процес. Дивите животни имат нужда от човек като нея, но и от Спасителен център в София и региона. Засега единствен действащ е този в Стара Загора, който не може да поеме всички случаи от страната, а и често пътуването е силно усложняващ фактор.
Мила: Това беше най-естественото нещо. Нямахме изобщо идея да правим книга с кауза, докато Тереза не начерта рамката на историята. В този момент дори нямаше нужда да го обсъждаме, и трите знаехме, че книгата ще бъде с кауза за дивите животни.
Кое е най-застрашеното диво животно у нас? А в големите градове?
Тереза: Не знам кое е най-застрашеното диво животно. В големите градове най-застрашеното животно е емпатичният човек. Все се надявам, че можем да спасим неговата популация, като възпитаваме децата си в доброта и разум.
Д-р Бобадова: Не знам. Наистина не знам. Бих казала, че не ме интересува, защото еднакво важни са ми всички, но хората трудно разбират тази концепция, та нека кажем, че практически, силно застрашените видове у нас са много и имат нужда от помощ, просто си изберете.
Мила: Бих могла да отворя гугъл, но ще оставя д-р Бобадова да отговори. Аз ще кажа единствено, че не трябва да се сещаме за животните само когато биват застрашени видове, ако искаме да съхраним природата.
Защо е важно да си купят хората „Котаракът Бойда“?
Тереза: Има далеч по-важни неща, но ако си купят тази книжка ще имат нещо което е много красиво, смешно и ще помогнат за построяването на Дивата болница.
Бобадова: А, чак важно. Важното на Бойда е, че не е с претенциите на енциклопедия, а по-скоро предава на най-малките малко и малки, но важни уроци за животните.
Мила: Много ще е клиширано да кажа, че е, защото е книга с кауза. Реално, всеки може винаги да помогне на една кауза. Бойда е повече от кауза. В него се крие ужасно много енергия, любов и мечти. Много мечти. Тази книжка е толкова силна искра, че още с излизането си от печатницата успя да запали още много други по каузата за дивите животни. И това е супер, и е значимо. Та, хората трябва да си купят “Котаракът Бойда и Доброто Хрумване”, за да помогнат на животните, да се посмеят и защото има какво да научат от нея.
Д-р Бобадова, стават ли хората по-отговорни към животните, към това да възпитават децата си в тази посока?
О, да, да. Много бавно, много трудно, но да, стават. Пред очите ми се случи тази промяна и донякъде съм горда, че съм част от процеса.
Как три заети жени, като вас, намират време за себе си?
Тереза: Още го търся. Някъде вкъщи е, но не знам къде точно съм го прибрала.
Д-р Бобадова: Как за себе си?
Мила: Аз няма как да се оплача. Семейството, най-вече майка ми, много ми помага винаги, когато имам нужда. Това е истински важно, за да чувстваш, че успяваш да се справяш с малките неща в ежедневието и изобщо в живота.
Имате ли време за мъже?:) Шегата настрана, у нас е прието една жена да е идеална майка, да работи и да е супердомакиня? Къде са мъжете в уравнението и кои с мъжете, които ви помогнаха в този проект, а и по принцип?
Тереза: Далеч съм от идеалната майка. Домакиня… малко ми е смешно дори да се помисля за такава. За щастие, мъжът ми е супер. Истинска скала, която ми дава опора. Подкрепя ме във всичко, няма против понякога да вечеря сандвичи и да разрие детски дрехи и играчки от дивана, за да седне. Този проект нямаше да е възможен без него, както и без мъжете на Гатева и Бобадова. Често ги наричаме „светци“, съвсем не на шега. Разкошни човеци са.
Д-р Бобадова: Аз съм на най-облекчен откъм наследници режим, но пък за сметка на това работно съм най-ангажирана. Но нито в работата си, нито по социалните проекти, по които съм работила, нямаше да се справя без мъжа, с когото вече 22 години вървим заедно, рамо до рамо. Това е моят човек. Без него не мисля, че щях да направя и 1% от това, което постигнах до днес. Той е ветеринарен лекар, неврохирург, модел, капитан и страхотен танцьор.
Мила: Това за идеалните жени и домакини винаги ме е крало да се чувствам не на място, всякаш някой опитва да ме сложи в напудрена рамка, която да е приета от обществото. В нищо не съм перфектна, вкъщи е хаос, редовно не откривам два еднакви чорапа и почти никога нямам време да сготвя. За сметка на това имам страхотен мъж до себе си, който не държи на тези неща и винаги ме подкрепя. Може би той беше човекът, който най-много ме мотивираше да завършим проекта навреме, за което съм му безкрайно благодарна. Мъжете на Мила и Тереза също много подкрепиха проекта и целия работен процес, но ще оставя те да си ги похвалят сами.
Създадохте ваше издателство, какви са следващите ви проекти, какво сте замислили?
Д-р Бобадова: Да, малко ми бяха другите лудости, сега и издателство. Бойда, основно Бойда виждам аз. Много ми се иска бордови игри малко да разцъкаме. Детето на близък приятел има много интересна гледна точка за тези неща и надявам се да излезе и оттам интересен проект.
*С трите дами разговаря колегата от bTV Александър Иванов.
