"Котаракът Бойда и доброто хрумване" е детска книжка за Бойда и приятелите му – гъската Петулия, бълхата Виолета и къртицата Сотир. Добрата новина е, че компанията расте и това лято ще разказвате на близки и далечни и за Данчо Маминмой. Днес ви запознаваме* с трите дами, които стоят зад наистина доброто хрумване да ни поднесат тези забавни истории с кауза - първата книга допринесе за спасяването на дивите животни у нас, а втората ще бъде посветена на децата от аутистичния спектър.

Екипът зад Бойда - д-р Мила Бобадова, Тереза Йовчева и Мила Гатева
Снимка: maikomila.bg

Кои сте вие? Моля, представете се на аудиторията на Ladyzone.bg

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Тереза: Казвам се Тереза. През годините се е случвало да работя с деца и едно от най-големите ми удоволствия е да успея да ги провокирам да се смеят и да учат през игра. Имам и няколко мои си деца, лични. Използвам ги за бета тестери в проекта "Бойда".

Д-р Бобадова: Аз съм тази със сложната фамилия, т.е д-р Бобадова, ветеринарен лекар, омъжена, неосъждана, с особен, но симпатичен нрав.

Мила: Казвам се Мила Гатева, а в социалните мрежи съм по-известна (ако мога да се изразя така) като Мила Джи Гатев. По образование съм графичен дизайнер, като последните две години се отдадох на майчинството и илюстрирането.

Как се намерихте и решихте да издадете тази книжка?

Тереза: Намерихме се през глупостите, които пишем във Фейсбук. С Козата Ани (името на д-р Бобадова в социалните мрежи - б.а.), не помня преди колко години, а с Мила Гатева – наскоро. Гатева е пълна откачалка и много талантлив илюстратор. Започна да пуска рисунки на котарака и аз се влюбих в него. През ден я ръчках да направи книжка с тази котка, исках да я купя на децата. В един момент тя ми предложи да напиша историята. Малко се стъписах, защото не съм писател. Предупредих я, че от мен само дивотии може да очаква, а тя каза „Супер, хайде, правим го.“

Д-р Бобадова: С Тереза ме запозна Фейсбук, знаете как става. Попаднеш на коментар, видиш общите познати, вдигнеш одобрително вежди, цъкнеш с език два-три пъти и накрая се оказвате, че просто всичко е ясно помежду ви, няма нужда от условности и изговаряне на общи условия, както често хората усложняват едни толкова лесни взаимоотношения като приятелството. С Джи Гатев беше подобно. Много близък човек я довлече. Изначално я наблюдавах много внимателно, въпреки добрите референции, докато всъщност не разбрах, че с тоя човек е много лесно да кликнеш и без много дрън-дрън да изградиш стабилна връзка... И после "те решиха да направят книга". Бувално така беше. Suddenly bananas.

Мила: С Тереза се познаваме от сравнително скоро. Открихме се в една Фейсбук група, където доста си паснахме като начин на мислене и хумор. С Мила се запознахме покрай наш общ приятел и доста бързо започнахме да откриваме и други общи неща. Издаването на книжката беше доста странен и хаотичен процес. Бойда беше просто поредната илюстрация, която измислих и докато се усетя, един ден просто предложих на Тереза да го превърнем в герой от детска книжка. Оттам тя развихри въображението си, започнахме да обсъждаме идеята книгата да бъде с реални истории и персонажи и не след дълго представихме на д-р Бобадова идеята тя и “Добро Хрумване!” да бъдат част от историята. Ако трябва да съм честна, не мисля, че ние решихме нещо. Просто всичко се подреди някак само. Може би защото и трите си пасваме като парчета от пъзел, знам ли. Истината е, че не си го представям по друг начин и с други хора.

Кой е любимия ви герой от книгата?

Тереза: Всичките са ми любими. И все пак, Петулия ме разсмива веднага щом я погледна, а Виолета ми е сантимент, защото в нея виждам най-малката си дъщеря. Още със споменаването на образа „бълха с ластици в косата“ знаех, че ще бъде в книгата и ще се казва така.

Д-р Бобадова: Виолета. Ненене, това ееее... Виолета е феноменална. Винаги е любезна, но в същото време е въоръжена с нож и вилица, готова да те ухапе. По-якото е, че всичко в книгата си има история. Например визията на Виолета – чорлава и с ластиче на главата се роди на остров Лефкада.. Или Афродита. Тя също е реален образ. Или погледът на Петулия.

Мила: Аз съм силно раздвоена. Доста съм пристрастна към Бойда, защото е първият герой, който нарисувах, а и го свързвам с дъщеря си. Много е сантиментален за мен. В същото време обаче Петулия ми е доста любима. С нея сме си общували няколко пъти в клиниката и аз дадох всичко от себе си, за да опитам да предам поне част от характера и присъствието ѝ в илюстрациите, защото тя е една наистина забележителна гъска.

Имате ли си домашни любимци? Разкажете интересна случка с вашия домашен любимец?

Тереза: В момента нямаме. Доскоро имахме трикрак брадат дракон, покрай когото вкъщи целогодишно отглеждахме щурци. Много романтично, особено през зимата. Имах и един котарак, пълна противоположност на Бойда. Бял, огромен и доста зъл. Добри хора го прибраха в къща с двор и сега тормози целия им квартал. Историите с него са малко страшнички.

Д-р Бобадова: Имам. Три котки.

Мила: Имам куче, което вече е на години, но когато беше по-млад, редовно крадеше храна от хората. Веднъж в парка отмъкна плик с дюнери от едно момче. Гоних, виках, но нищо не даде резултат. Накрая ходих да купувам дюнери на човека. Не знам колко е интересна, но беше ужасно смешно, дори и тогава да не смятах така.

Защо каузата с дивите животни?

Тереза: Идеята дойде съвсем естествено. Седнахме един ден с Гатева да се видим очи в очи и да говорим за Бойда. Докато си изядем тортите, рамката на книгата беше направена. Знаехме, че искаме д-р Бобадова да е герой, "Добро Хрумване" да е мястото и да бъдем полезни на "Дивите животни". Следя ги от години. Всички истории, които споделят ме трогват много. Невероятни са с грижата си както за лъвове, така и за земеровки и змии, прегазени на пътя. Супер прозрачни са като финансиране и разход на средствата, а идеята им да направят Дива болница е страхотна и има нужда от подкрепата на повече хора.

Д-р Бобадова: Няколко причини. Познавам Любомила от фондацията и ѝ имам пълно доверие. Наблюдавала съм я отблизо за голям период от време. И никога, никога не видях този човек за злоупотреби, да изнахалства, да сложи себе си на предна линия в работния процес. Дивите животни имат нужда от човек като нея, но и от Спасителен център в София и региона. Засега единствен действащ е този в Стара Загора, който не може да поеме всички случаи от страната, а и често пътуването е силно усложняващ фактор.

Мила: Това беше най-естественото нещо. Нямахме изобщо идея да правим книга с кауза, докато Тереза не начерта рамката на историята. В този момент дори нямаше нужда да го обсъждаме, и трите знаехме, че книгата ще бъде с кауза за дивите животни.

Мила Джи Гатев

Кое е най-застрашеното диво животно у нас? А в големите градове?

Тереза: Не знам кое е най-застрашеното диво животно. В големите градове най-застрашеното животно е емпатичният човек. Все се надявам, че можем да спасим неговата популация, като възпитаваме децата си в доброта и разум.

Д-р Бобадова: Не знам. Наистина не знам. Бих казала, че не ме интересува, защото еднакво важни са ми всички, но хората трудно разбират тази концепция, та нека кажем, че практически, силно застрашените видове у нас са много и имат нужда от помощ, просто си изберете.

Мила: Бих могла да отворя гугъл, но ще оставя д-р Бобадова да отговори. Аз ще кажа единствено, че не трябва да се сещаме за животните само когато биват застрашени видове, ако искаме да съхраним природата.

Защо е важно да си купят хората „Котаракът Бойда“?

Тереза: Има далеч по-важни неща, но ако си купят тази книжка ще имат нещо което е много красиво, смешно и ще помогнат за построяването на Дивата болница.

Бобадова: А, чак важно. Важното на Бойда е, че не е с претенциите на енциклопедия, а по-скоро предава на най-малките малко и малки, но важни уроци за животните.

Мила: Много ще е клиширано да кажа, че е, защото е книга с кауза. Реално, всеки може винаги да помогне на една кауза. Бойда е повече от кауза. В него се крие ужасно много енергия, любов и мечти. Много мечти. Тази книжка е толкова силна искра, че още с излизането си от печатницата успя да запали още много други по каузата за дивите животни. И това е супер, и е значимо. Та, хората трябва да си купят “Котаракът Бойда и Доброто Хрумване”, за да помогнат на животните, да се посмеят и защото има какво да научат от нея.

Тереза Йовчева

Д-р Бобадова, стават ли хората по-отговорни към животните, към това да възпитават децата си в тази посока?

О, да, да. Много бавно, много трудно, но да, стават. Пред очите ми се случи тази промяна и донякъде съм горда, че съм част от процеса.

Как три заети жени, като вас, намират време за себе си?

Тереза: Още го търся. Някъде вкъщи е, но не знам къде точно съм го прибрала.

Д-р Бобадова: Как за себе си?

Мила: Аз няма как да се оплача. Семейството, най-вече майка ми, много ми помага винаги, когато имам нужда. Това е истински важно, за да чувстваш, че успяваш да се справяш с малките неща в ежедневието и изобщо в живота.

Имате ли време за мъже?:) Шегата настрана, у нас е прието една жена да е идеална майка, да работи и да е супердомакиня? Къде са мъжете в уравнението и кои с мъжете, които ви помогнаха в този проект, а и по принцип?

Тереза: Далеч съм от идеалната майка. Домакиня… малко ми е смешно дори да се помисля за такава. За щастие, мъжът ми е супер. Истинска скала, която ми дава опора. Подкрепя ме във всичко, няма против понякога да вечеря сандвичи и да разрие детски дрехи и играчки от дивана, за да седне. Този проект нямаше да е възможен без него, както и без мъжете на Гатева и Бобадова. Често ги наричаме „светци“, съвсем не на шега. Разкошни човеци са.

Д-р Бобадова: Аз съм на най-облекчен откъм наследници режим, но пък за сметка на това работно съм най-ангажирана. Но нито в работата си, нито по социалните проекти, по които съм работила, нямаше да се справя без мъжа, с когото вече 22 години вървим заедно, рамо до рамо. Това е моят човек. Без него не мисля, че щях да направя и 1% от това, което постигнах до днес. Той е ветеринарен лекар, неврохирург, модел, капитан и страхотен танцьор.

Мила: Това за идеалните жени и домакини винаги ме е крало да се чувствам не на място, всякаш някой опитва да ме сложи в напудрена рамка, която да е приета от обществото. В нищо не съм перфектна, вкъщи е хаос, редовно не откривам два еднакви чорапа и почти никога нямам време да сготвя. За сметка на това имам страхотен мъж до себе си, който не държи на тези неща и винаги ме подкрепя. Може би той беше човекът, който най-много ме мотивираше да завършим проекта навреме, за което съм му безкрайно благодарна. Мъжете на Мила и Тереза също много подкрепиха проекта и целия работен процес, но ще оставя те да си ги похвалят сами.

Създадохте ваше издателство, какви са следващите ви проекти, какво сте замислили?

Д-р Бобадова: Да, малко ми бяха другите лудости, сега и издателство. Бойда, основно Бойда виждам аз. Много ми се иска бордови игри малко да разцъкаме. Детето на близък приятел има много интересна гледна точка за тези неща и надявам се да излезе и оттам интересен проект.

*С трите дами разговаря колегата от bTV Александър Иванов.