В началото на 80-те години на миналия век избухва война между босовете на сицилианската мафия за контрола върху търговията с кокаин. Един от главатарите – Томазо Бушета, търси убежище в Бразилия. Изчезването му предизвиква нова вълна от насилие. Брат му и синовете му са убити в Палермо, а самият той може да бъде следващата жертва. Арестуван и екстрадиран в Италия от бразилската полиция, Бушета взема решение, което ще се окаже съдбоносно за мафията. Той се среща със съдията Джовани Фалконе и нарушава вечната клетва за вярност, която е положил пред Коза Ностра.
"В тази силна и създадена в най-добрите традиции драма Марко Белокио подлага на съмнение естеството на покаянието, като проследява превръщането на Томазо Бушета в информатор. Въпреки подробно отразените съдебни процеси, мотивите остават неясни. Дали Бушета става предател, за да защити семейството си, или го прави от жажда за отмъщение? Именно тази двусмисленост го превръща в силен и завладяващ образ", пише Джей Уайзбърг във "Варайъти".
Ето какво казва и самият режисьор Марко Белокио за филма:
"Предателят" е по-скоро историята на Томазо Бушета, отколкото на Коза Ностра. Бушета е непрестанно в движение - както в живота си, така и в личните си отношения. Той е необикновен човек, интелигентен, очарователен, ефектен, надарен с естествен авторитет. Като член на сицилианската мафия, той е лоялен към Коза Ностра, но не пренебрегва и собствените си принципи и не се страхува да спори с висшестоящи авторитети. В края на 70-те и началото на 80-те години на 20 век той се сблъсква с нарастващата сила на Корлеонези (фракция в клана Корлеоне), начело с безкомпромисния Салваторе Риина.
Тази нова малка група е абсолютно безмилостна и нарушава основните принципи на Коза Ностра - те убиват жени и деца, премахват всичко, което им попречи. В такава среда няма място за Томазо Бушета. Когато през 1982 г. Бушета се премества в Рио де Жанейро с любимата си съпруга и деца, неговата цел е да прекрати връзката си с мафията. Но такова действие не е възможно - организацията го преследва. Бразилската полиция обаче успява да ги надхитри и го екстрадира в Италия. Бушета предлага сделка на италианската съдебна система: той ще им сътрудничи и ще "разбие" мафията в замяна на собствената си защита и оцеляване.
Скоро той се сблъсква с внушителния, решителен и упорит съдия Джовани Фалконе и историята ни потапя в дълбините на сицилианската организация: убийства, престрелки и измами. Всичко това осигурява фона на събитията, в които главно действащо лице е Бушета - той се оказва най-голямата загадка за Коза Ностра: никой не знае защо той сътрудничи на властите. Изглежда, че е мотивиран от стремеж към отмъщение и гори от желание да унищожи мафията, която вече не съответства на неговите ценности. Бушета фактически дезертира при вечния противник - държавата, но самият той не смята себе си за предател.
В хода на признанията си той подчертава пропастта, която съществува между "неговата" мафия и тази на Корлеонези - и по този начин възнамерява да отдаде справедливост на истинската Коза Ностра. Той превръща Тото Риина в истинския предател на историята. Измяната е повтаряща се тема, неуморно изследвана във филма, именно защото ни кара да размишляваме върху промяната. Може ли човек да се промени истински и дълбоко в живота си или това е просто преструвка? Промяната може ли да излекува нечия съвест, да бъде искрено покаяние? Дали Бушета, който през целия си живот отрича да е "доносник", не започна този процес като един вид изкупление, с желанието да стане нов човек? Или това е просто неговият опит да въздаде справедливост – в името на миналото на Коза Ностра?
Марко Белокио е роден през 1939 г. Започва да учи философия, но след това решава да се запише във филмово училище, където заснема първия си филм "Юмруци в джобовете", който е отличен с наградата "Златно платно" на фестивала в Локарно през 1965 г. Оказва огромно влияние върху радикалното италианско кино през 60-те години на миналия век. През 2011 г. получава наградата "Златен лъв" за цялостно творчество на 68-ия международен филмов фестивал във Венеция.
Вижте кои са главните герои в "Предателят". >>>
Кои са главните герои в "Предателят"?
Томазо Бушета (в ролята – Пиерфранческо Фавино), известен още като Дон Масино, е изключителен персонаж, оставил незаличима следа в историята на борбата срещу мафията. Роден е в Палермо през 1921 г., той е най- младият в бедно семейство със 17 деца. Жени се рано и има двама сина до 16-годишната си възраст. Влиза в престъпния свят през 1945 г. и скоро демонстрира умения, като се изкачва бързо в йерархията на Коза Ностра. През 1963 г., преследван от италианската съдебна система, той търси убежище първо в САЩ, а след това - в Бразилия. Всички започват да го наричат "шефът на два свята", но империята на Бушета е осъдена на крах. Той е арестуван от бразилската полиция, след което е затворен и измъчван в Италия. През 1980 г. Бушета успява да избяга от затвора и се завръща в Бразилия, за да прекрати участието си във войната на мафията. Там се жени за третата си съпруга Кристина - млада бразилка, от която има две деца, но отново попада в ръцете на бразилската полиция. Дълбоко засегнат от екзекуциите на близките му в Италия и най-вече от жестокото убийство на двамата му най-големи синове, той прави опит да се самоубие, като поглъща отрова. Но животът му е спасен и той е екстрадиран в Италия. Там Бушета взима решение, което променя не само живота му, но и мафията. След срещата му със съдия Фалконе, той сътрудничи активно на съдебната власт. Информацията, предоставена от Бушета на италианските власти, е най-важната, получена някога. За първи път става възможно да се нанесе удар върху Коза Ностра. Обвинени са 475 души и в Палермо започва гигантски съдебен процес. Бушета е ключовият свидетел и излага фактите със сериозен риск за собствения и живота на близките си. Той превръща Коза Ностра в свой враг и въпреки опасността се придържа твърдо към начина си на действие: "В миналото Коза Ностра нямаше нищо общо с извратената реалност, в която се е превърнала днес. [...] Реших да сътруднича на държавата, за да попреча на другите да повярват в мафията. Достойнството и честта на хората от миналото са погребани под планина от невинни жертви." Престъпната организация е убила две от децата му, още членове на семейството и приятели. Процесът приключва с 360 присъди, 114 оправдани, а общият брой на годините затвор е 2665! През 1992 година съдия Фалконе е убит. Бушета отива и по-далеч – свидетелства за връзките между мафията и италианските политици. Откровенията на Дон Масино инкриминираха силни мъже като Джулио Андреоти, бивш министър-председател. За да осигури собственото си спокойствие и анонимност, той се подлага на козметична операция и се мести първо в Бразилия, а след това в САЩ, където прекарва остатъка от живота си, като част от американската програма за защита на свидетелите. Най-голямата победа на Бушета е именно неговата смърт: след живот, изпълен с убийства и мафиотски "изравнявания на сметки", той живее последните си дни в мир, като умира от рак през 2000 г.
Мария Кристина де Алмейда Гимараеш (в ролята – Мария Фернанда Кандидо) е третата и последна съпруга на Бушета, майка на най-малките му деца. Бразилка, много по-млада от него, страстна, силна, откровена и смела, тя прави впечатление на жена, съвсем различна от познатите съпруги на мафиози, които живеят в сянката на мъжете си. Кристина е активна, интелигентна и самостоятелна – тя играе сериозна роля в живота на Бушета и повлиява много върху решението му да започне да говори срещу мафията, променила своята политика през 80-те години на 20 век.
Салваторе Риина (в ролята – Никола Кали) е роден на 16 ноември 1930 г. в Корлеоне и умира на 17 ноември 2017 г. в Парма. Известен е още като Тото Риина, но го наричат още "Totò u Curtu" на сицилиански диалект поради неговия ръст (158 см), а също и "Звярът", заради прочутата му свирепост. Риина е един от най-влиятелните членове на сицилианската мафия; той лично е убил 40 души и е заподозрян в поръчката на убийството на още 110 души. През 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век Риина и семейство Корлеонези водят безмилостна кампания срещу другите кланове в мафията и срещу италианската държава, чиито антимафиотски съдии Джовани Фалконе и Паоло Борселино са убити през 1992 година. В продължение на антимафиотските мерки Риина и негови сътрудници са арестувани и осъдени през 1993 г. Присъдата е доживотен затвор, като "Звярът" умира от рак през 2017 г.
Италианският съдия Джовани Салваторе Аугусто Фалконе (в ролята – Фаусто Русо Алези) е роден в Палермо на 18 май 1939 година и е убит на 23 май 1992 г. в Капачи, по нареждане на Тото Риина, глава на клана Корлеонези. Фалконе става известен на широката общественост през 1984 г., когато взима показания от един от най-важните източници на информация за Коза Ностра – Томазо Бушета, известен като Дон Масино. Въз основа на тези свидетелства, Фалконе започва гигантския процес в Палермо през 1986 година, заедно със своя приятел магистрат Паоло Борселино (той намира смъртта си няколко месеца след Фалконе). Съдебната зала в Палермо не е достатъчно голяма, за да побере 475 обвиняеми, затова е създадено специално помещение, известно като "бункерът". Джовани Фалконе иска допълнителни ресурси, за да продължи борбата срещу мафията – той се превръща в герой за цяла Италия, но също и във враг номер едно и основна цел на Коза Ностра. Независимо от полицейския ескорт, Фалконе е убит по време на "Клането в Капачи".
Сред наградите и номинациите в актива на "Предателят" са: Кан ’19 – Конкурс; Златен глобус, Италия ’19 – Най-добър режисьор, най-добра музика; Награди на Международната общност на киноманите ’19 – Голямата награда; Сребърна лента, Италия ’19 – Най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър актьор, най-добър актьор в поддържаща роля, най-добър монтаж, най-добра музика.
