Високо на хълма до Елкинс Парк, Филаделфия, се извисява красива постройка. Огромни прозорци отразяват впечатляващата гледка, която се открива пред имота, син порцелан рамкира камините в светлите и просторни стаи, а по стените са закачени внушителни портрети на собствениците.

Човек не просто можеше да види какво става в Холандската къща. Можеше да види какво става отвъд нея. Къщата беше стеснена по средата и дълбокият вестибюл водеше директно в стаята, която ние наричахме обсерватория заради стъклената стена, гледаща към задния двор. От алеята пред къщата погледът можеше да пропълзи по стълбището, през верандата и входната врата, над дългия мраморен под на вестибюла, през обсерваторията и да зърне люляците, безметежно полюшващи се в задния двор.

Холандската къща от едноименния роман на Ан Патчет е описана толкова блестящо, че читателят мигновено се изкушава да потърси сградата в Гугъл. Магията на този дом е магията на изстраданите житейски истини, които са в основата на историята в книгата.

Холандската къща е символ – на детството и мечтите, на миналото, което остава винаги застинало във времето, но въпреки това  белязва и днешния, и утрешния ден. На онова, от което бягаме и  към което се стремим.

Дани и Мейв Конрой израстват в Холандската къща. Баща им купува сградата дълго след славните дни, в които семейство Ван Хубейк я е построило, но всичко в този необикновен дом остава такова, каквото е било – от мебелите, през холандските книги в библиотеката до портретите на първите собственици в голямата зала. Уви, макар в къщата никога нищо да не се променя, животът на брата и сестрата се превръща в пътуване със скоростно влакче, в което падането надолу изглежда безкрайно. Първо губят майка си, която не понася живота в огромния дом от стъкло, след това губят и самата къща, изгонени от втората съпруга на баща си. Губят всичко. Но онова, което им остава, е повече. Защото връзката между брат и сестра е по-здрава от кованото желязо, по-нежна от най-финото стъкло и по-уютна от любимата ниша до прозореца в Холандската къща. Въпросът е дали е достатъчно силна, за да надскочи болката от всички други скъсани връзки.

„Холандската къща“ е обявена за най-добра книга на годината от медии като The Washington Post, O: The Oprah Magazine, Real Simple, Good Housekeeping, Vogue, Refinery29 и Buzzfeed. Списание People я определя като „омагьосваща“, а Publishers Weekly - „дълбоко и състрадателно изследване на маниите и прошката.

Разказана като съвременна приказка, „Холандската къща“ от Ан Патчет е трогателна и проникновена история за предаността и отдадеността между брат и сестра, за времето, което краде спомени и хора, и за празнотата, която оставя след себе си.  Емоционален разказ как възприемаме света около нас като деца и колко по-различно изглежда миналото, когато го наблюдаваме от позицията на възрастни. Роман, който рисува многопластов портрет на едно семейство, което крие пукнатините и несъвършенствата зад перфектната фасада на мечтания дом.  

За автора:

Ан Патчет е автор на осем романа и три нехудожествени книги. Носител е на наградите PEN/Faulkner, England’s Orange Prize и Book Sense и е включена в престижния списък на списание Time 100-те най-влиятелни хора в света. Книгите й са преведени на повече от 30 езика.
(Илюстрация на корицата: © Ноа Сейтърсторм)

Следва откъс от романа.