„Да остаряваш бавно е изкуство” (280 стр., цена: 16 лв.) представя на достъпен език научни постижения, които забавят стареенето и помагат да се живее в добро здраве, без лишения и ограничения, ако не дълголетно, то поне по-дълго. Разгледани са полезният хранителен режим, техниките за укрепване на физическото състояние, погрешните представи за вреда и полза. Специално внимание е отделено на съвременните методи за подмладяване чрез пластични операции, козметика, хормони, стволови клетки, импланти, генни модификации. Възможно е позицията на автора по някои въпроси да предизвика остри възражения. Ще се засегнат привържениците на хомеопатията, на хранителните добавки, билковите продукти и някои древни и окултни практики, наложили се у нас и носещи печалби. Не е тайна обаче, че България заема едно от челните места по тютюнопушене и употреба на алкохол, има висока заболеваемост от инсулти, хипертония и сърдечносъдови болести и по тези показатели заема от 17 до 27 място от 179 държави. Книгата представя онзи комплекс от рискови фактори, които до голяма степен определят качеството на живот и са предпоставка за възникване на редица заболявания с висока смъртност.

Премиерата на книгата е на 21 юни от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото“ (НДК). Участници в дискусията ще бъдат самият проф. Димитър Чавдаров, Силвия Недкова и проф. Божидар Попов - председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Проф. Димитър Чавдаров е роден във Варна през 1934 г. Завършва медицина в София, след което работи в Института за мозъка при БАН и Медицинска академия – София. Изследванията и практиката му са в областта на епилепсията, поведенческите промени у децата и хиперактивността с дефицит на вниманието, забавеното нервно-психично развитие, съдовите, травматичните и други мозъчни увреждания, клиничната електроенцефалография, нови лекарствени средства и др. Има над 300 научни труда, сред които се открояват „Терапия на епилепсията”, „Проблемни деца”, „Агресията – от двигател на прогреса до бруталното насилие”. Основател на Дружеството против епилепсия в България. Удостоен е със званието „Български лекар” за 1998 г.

Следва откъс от книгата.

Снимка: Colibri

Димитър Чавдаров - „Да остаряваш бавно е изкуство“

Стареенето е неизбежно

С всеки изминал ден ние ставаме все по-възрастни, защото стареенето е вътре в нас и е част от нашия живот. При един индивид белите коси може да идват по майчина линия, а математическите способности да са наследени от бащата. Известна е генетична връзка между родственици дълголетници. Тези генни особености се наблюдават и при стареенето. От векове стотици лекари, биолози, антрополози, философи се занимават с въпроса какво се случва в нашите тела, че в нас постоянно нещо се променя и ние ставаме по-различни. Генетиците са особено заинтригувани от този процес, но още не могат да намерят точния отговор. И все пак забележително, плашещо и перспективно е откриването на повече от 1500 гени, от които зависят процесите на стареенето. Засега най-важно е уточняването на факторите, изменящи функцията на гените.

Когато са активни, гените произвеждат рибонуклеинова киселина (РНК), която, реагирайки на различни въздействия, осигурява възстановителните процеси и предотвратява интензивното стареене. Някои гени са свързани със съединения, означавани като глюкозаминогликани, които участват при възстановяването на нервите, ставите и заздравяването на рани. С годините тези съединения намаляват и вероятно това е една от причините за прогресивно стареене.

Ролята на генетиката за определяне продължителността на живота е трудно да бъде изяснена, защото има и парадоксални феномени, когато мутирали или елиминирани гени увеличават продължителността на живота.

Сегментната прогерия – фатална мутация

Сравнително малко са хората с генни дефекти, водещи до фатално състаряване. Сред тях се откроява сегментната прогерия, представляваща мутация в гени на клетъчното ядро, които предизвикват невъзвратими дефекти в дезоксирибонуклеиновата киселина и ускоряват стареенето. Прогерията е много рядко автозомно рецесивно разстройство, предизвикано от наследяването на мутирал ген от двамата родители, който програмира неправилно протеина хеликаза или ламин А. Този дефектен синтез прави клетките неустойчиви и променя функциите им, което обуславя изключително интензивното стареене.

При синдрома на Вернер, наблюдаван най-вече при японци и на остров Сицилия в резултат на близкородствено кръстосване, прогерията се среща у един на 20 000 или 40 000 души. В световен мащаб се пада едно генетично отклонение на 100 000 живородени деца. Заболяването се проявява около пубертета, когато болните изглеждат около 30-годишни, със сивееща коса, плешивост, бръчки и увиснала кожа на лицето. Типични са хлътналите бузи, малката челюст и ниският ръст. Кожата на тялото е опъната, лъскава, често с разязвявания около лактите. Говорът е висок и писклив. Болните не доживяват 30 години най-често поради сърдечносъдови или ракови заболявания.

Синдромът на Блум се характеризира с нисък ръст и тегло, необичайно тясно и дълго лице, голям нос и щръкнали уши. Една трета от лицата с този синдром са от еврейски произход. Много рядко, при едно от 8 милиона раждания, се среща синдромът на Хътчинсън-Гилфорд. Характерно за него е 7–8 пъти по-бързо стареене, кожни промени и изоставане на теглото. От 6-ия до 12-ия месец децата престават да наддават, те са плешиви, с изпъкнали очи, малка челюст и недоразвити зъби. Страдащите от прогерия живеят обикновено от 13 до 20 години. Усложненията, водещи до ранна смърт, са:

1. Бързо прогресираща катаракта.

2. Остеопороза, особено на крайниците.

3. Диабет – при 30% от болните.

4. Атеросклеротични и сърдечносъдови промени, ниска активност на хипофизната жлеза, хипогонадизъм до агонадизъм, калцификати в тъканите.

5. Често е злокачественото израждане като язви, фибросарком, кожен рак.

За съжаление, по умствено развитие болните не отстъпват на връстниците си и дори ги превъзхождат. Причина за заболяването е мутация, предизвикана от ензима фарнезилтрансфераза, който сбръчква клетките, възпрепятства деленето им и заменянето с нови, а това води до интензивно стареене. През 2012 година беше открит инхибитор на ензима фарнезилтрансфераза (Lonafarnib), използван за лечение на рак, който показа обнадеждаващи резултати при болните с прогерия – подобряване структурата на костите, ограничаване на сърдечносъдовите нарушения с 30% и увеличаване на теглото с 50%. Тези прояви са сериозни основания за забавяне на старческите промени, но засега страничните действия са пречка за прилагането на Lonafarnib при здрави хора.

Синдромът Санфилипо е генетично заболяване, което се среща при едно на 70 000 раждания. Представлява рядко метаболитно нарушение вследствие на ензимен дефицит, при който клетките загиват от натрупани вредни продукти. Протича с хиперактивност, агресивно поведение, загуба на говор и познавателни способности, умствено изоставане, сърдечни проблеми, гърчове, деменция и смърт преди зряла възраст. Въпреки че са известни засегнатите ензими, засега няма средства за възстановяване на тяхната функция.

Коварните свободни радикали

Радикалите са атоми, молекули или йони със свободни валентни електрони, поради което се означават като свободни радикали. Типични са азотният оксид, азотният диоксид и кислородът. Те се разкъсват при слаба ковалентна връзка и се получават два радикала с по една електронна връзка. Свободните радикали се съдържат във въздуха, в хранителните продукти, дори и във водната среда. Те са много активни и бързо се свързват с други молекули или радикали. Тяхната нестабилност и бърза реакция на свързване не позволява да се изолират в свободно състояние и веднъж започнал, този процес се превръща във верижна реакция. Доказано е, че проникналите в живата клетка радикали увреждат ДНК и причинените генни мутации предизвикват дегенеративни и ракови заболявания. Животът на радикалите в организма е много кратък, но пораженията от тях са тежки и необратими. Смята се, че във всяка клетка на човешкото тяло за един ден се произвеждат 10 000 свободни радикали. Според редица изследвания те участват във възникването на повече от 70 заболявания. Всички обменни процеси, превишаващи физиологичните граници, водят до излишък от свободни радикали. При патологични състояния, дори при леки заболявания, тяхното вредно въздействие нараства. Особено неблагоприятно е съчетанието между повишен прием на свободни радикали и нарастването им поради променен метаболизъм. Редица наглед безвредни фактори като калориен и качествен състав на храната, активна физическа или спортна дейност, а от друга страна, както и алкохолът, тютюнопушенето, лекарствата също произвеждат вредни свободни радикали. От това следва, че трябва да се контролира общото количество на постъпващите и синтезирани от обмяната свободни радикали, за да не се подпомага възникването на различни дегенеративни заболявания, диабет, панкреатит, артрит, подагра, катаракта, дерматити, анемии. Свободните радикали са „съучастници“ и за развитието на атеросклерозата, хипертонията, инфаркта, множествената склероза, болестите на Паркинсон и Алцхаймер. Съществуват подозрения, че синдромът на Аспергер, аутизмът, витилигото, хроничната умора също са зависими от свободните радикали. Налага се изводът, че вредата от тях засяга много хора, а интензивното стареене е съществена последица от тяхното действие.