Спомняте ли си филма, в който Лестър Бърнхам – обикновен, средностатистически татко на тийнейджърка, беше хвърлил око на приятелката на дъщеря си и почти се побърка по нея? Кадърът с падащите розови листенца е в списъка със „завинаги любими”, а лентата, разбира се, е„Американски прелести”. Ролята на Лестър е изиграна от Кевин Спейси, за който веднъж прочели повече, не бихте казали нищо друго, освен „усмихнат задник”. Никога не се е женил, няма деца и винаги ще таи топла и напоителна любов към театъра. Както и към ролите на гадняри, които в неговия случай трябва да са поне трета степен психопати, иначе не му се занимава. 

Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Кевин не обича да говори за личния си живот, защото смята, че това би отвличало вниманието на зрителите от персонажите му и „няма да им вярват”. Има мини купър и две кучета. Едното е лабрадор на име Легаси (англ. ез. – завет) и черен териер на име Мини – кръстен е на колата му. Ако си мислите, че героите, които Спейси си избира, са случайност, помислете пак. Като малък Кевин подпалва къщичката на дървото на сестра си, заради което обърканите му родители го изпращат във военно училище. От което скоро го изритват, защото замерва свой съученик с автомобилна гума. По главата.

      Следва ново училище и малко по малко Кевин започва да разбира, че може да канализира устрема си към драматичното в актьорска игра. Притежава почти енциклопедични познания за историята на киното и в колежа решава да послуша съвета на един от съучениците си – Вал Килмър, всъщност – да се запише в курса по актьорство към легендарното училище „Джулиард”. Естествено, не се задържа особено дълго и там – след две години усилена подготовка, Кевин се чувства презрял за истинска работа. Напуска, без да си получи тапията и през 1981г. дебютира на театралната сцена в постановката „Хенри V”. В същата година се появява и на Бродуей. Печели и награда "Тони", но ако човек има шило в задника, една такава може да бъде само детайл и заслужено потупване по рамото, но по-важно остава останалото - многото проекти, също толкова работа и после - още работа.

  Докато играе на театралната сцена, започва да се снима и във филми, но изминава дълъг път, преди да попадне на баш-ролята – Върбал (Бърборкото?) Кинт в „Обичайните заподозрени” (1995г.) – 9 години след дебюта му в киното – малка роля на крадец в “Heartburn” (1986г.). Търпението му обаче е възнаградено – във вечерта на „Оскар"-ите, той влиза в залата под ръка с майка си, а на излизане - и със златна статуетка в джоба.  

 
Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Следва мистериозното му участие в „Седем” на Дейвид Финчър – един от любимите филми в жанра (с участието на Морган Фрийман и Брад Пит). Лента, за която Кевин отказва да му се плати, защото „зрителите могат да се подведат, че ще го видят на екрана”. Следва участие във филма на Ал Пачино - "В търсене на Ричард" (1996г.), после  "Поверително от Ел Ей" (1997г.), "Нощем в градината на доброто и злото" на Клинт Истууд, където е префинен и затворен мъж, заподозрян в убийство, и най-после… „Американски прелести”, която му печели звезда в холивудската алея на славата. 

Естествено и подобно на много други, и Кевин има опит в режисурата – през 1996 снима лентата „Албино Алигатор”, а през 2004г. – “Отвъд морето” (Beyond the sea).

Всичко това обаче не го спира да се връща в театъра и Кевин умело го балансира с роли, продуценство и въпреки, че може и да не допада на мнозина, никой не може да отрече харизмата, грабващия маниер на говорене или таланта на Спейси. Колкото до личния му живот - много често се появяват слухове, че Спейси е гей, на което той отговаря „Жените приемат това като предизвикателство. Всяка от тях мечтае да е „специалната”, която да ме върне в „правия път”. Позволявам им да ме връщат в него на воля.”

  Напоследък Кевин Спейси и неговата продуцентска компания „Trigger Street Productions” търсят млади таланти – нешлифовани диаманти, които да получат своя шанс за голямата игра, наречена кино. Всъщност вече тече конкурсът за български кинорепортер, който ще има шанса да присъства на снимачната площадка, собственост на "Trigger Street". Повече за тази възможност – прочетете тук или тук.

  Все пак не можем да не се съгласим с Кевин, който казва "Понякога човекът, който е най-логичен в действията и мислите си, е онзи, когото наричаме луд." Прелестно и не съвсем по американски, нали?