"Виктория" е новият театрален проект на режисьора и драматург Йордан Славейков, поредна авторска пиеса за режисьора. Осем професионални актриси от осем различни държави - Северна Македония, Беларус, Грузия, Русия, Латвия, Украйна, Швейцария и Великобритания, заснемат с видеокамери монолози от пиесата.
"По време на пандемията спря и моят вътрешен свят на творец. Но разбрах, че мога да се възстановя, само ако работя. Свободни артисти се организирахме в групи, излъчени бяха преговарящи с Министерство на културата, с тяхна помощ държавата забеляза сектора. Бяха издействани субсидии за проекти, социални стипендии, а аз лично успях да напиша и пиесата си "Виктория", споделя Йордан Славейков.
Той разказва, че въпреки на онлайн театъра да му липсва характерното за хилядолетния театър човешко присъствие, пандемията го е провокирала като творец да мисли по нов начин.
Виктория е рожба на пандемията. Героинята е неуспяла куклена актриса на 40 г. от малко провинциално градче. Отказва се от театъра, но се явява на театрална сцена, защото има какво да разкаже. И нейната лична история е шокираща в много аспекти. Тя няма за цел да шокира никого, но привидно е скандална, защото има намесени изневери, страсти, похот, насилие. Цялото действие в монодрамата е отчаян опит на една жена да се разбере с майка си.
"Конфликтът майка-дъщеря много ме е занимавал. Аз съм на мама детето и съм виждал колко трудни са били отношенията на майка ми и сестра ми. Говорил съм с редица мои приятелки и колежи, огромен процент от тях са имали нелесни отношенията с майките си", разказва режисьорът.
Според Йордан Славейков в основата на проблема е, когато дъщерята се чувства необичана и неподкрепена. Във "Виктория" дъщерята и майката не могат да се разберат по един въпрос. На едно новогодишно парти дъщерята е изнасилена от гаджето си, за когото после се омъжва. Но майка й я пита сигурна ли е, че е имало насилие, и че женското "не" често е "да" за мъжете.
Пиесата разглежда проблема как може да се взриви един човешки живот и една човешка съдба, когато в критичен момент една майка не вземе страната на дъщеря си.
"Избрах темата за насилието, защото насилието над жени не спира. Не само в България, а навсякъде по света. Жената често е поставяна в позиции на зависимост по социално-родови, етнически, религиозни причини. Най-често мъжете упражняват насилие над жените. Избрах друга гледна точка в монодрамата си. Какво се случва, когато най-близкият човек на жената - майката, мислейки и вярвайки, че прави най-доброто за детето си, вреди. И в настояването си, че нейното добро е единственото добро, забравя да обича дъщеря си", коментира авторът на монодрамата "Виктория".
