В свободомислещия Амстердам от осемдесетте и деветдесетте години на миналия век живее един невероятен мъж, закоравял прелъстител, невъзможен, непоносим, чаровен, трогателен, вълнуващ. Преди внезапно да изчезне.

Четири жени – проститутката Лили, монахинята Моника, актрисата Юдит и психоаналитичката Сар де Врис, разказват една след друга за връзката си с журналиста Саломон Шварц и заедно с това разнищват темите за вината, за свободната любов, за отношенията с родителите, за вярата в Бог – територия, на която Кони Палмен се чувства в свои води и която виртуозно изследва. Макар Саломон Шварц да има прототип в лицето на внезапно починалия приятел на писателката (на когото тя посвещава творбата си), „Искрено ваш“ е роман в най-завладяващия смисъл на думата, в който на фона на няколко любовни истории се разгръща психологическият образ на едно цяло поколение жени.

Предлагаме ви кратък откъс от книгата:

Седмица след погребението на Сар де Врис съм поканена да се явя в нотариалната кантора „Стигт & Ван Валдонк“. Възрастният господин Рютгер ван Валдонк ме приема в кантората си, посочва ми стол, а самият той сяда зад бюрото си. Докато ми изказва съболезнования, ръцете му лежат неподвижно върху досието на бюрото и ми минава мисълта, че под тези жилести ръце лежи книжното тяло на Сар де Врис и че това създава впечатление за бащинско покровителство, с ръцете му, така положени върху този живот. При разгръщането на досието съзирам плик с моето име върху него и веднага разпознавам почерка на жената, която от време на време изписваше провокативни твърдения по черната дъска.

– Можете да прочетете писмото на спокойствие у дома – подава ми плика нотариусът, – то е от личен характер. Мое е само задължението да ви осведомя за желанията на госпожа Де Врис, както ми ги е доверила и записала на дванайсети април тази година. Час по-късно се озовавам извън кантората в качеството си на такава, каквато никога не съм искала да бъда – официална биографка на Саломон Шварц.

Амстердам, 20 май 1999 г.
Скъпа Чарли,

С теб сме се срещали само няколко пъти, та мога да си представя колко си била учудена от поканата на моя нотариус да се явиш при него, за да научиш, че съм оставила всички събрани материали за Мон на твое разположение. Сигурно ти се е сторило и своенравно, и зловещо, че се обръщам от гроба с молба към теб. Макар и да стоя твърдо зад взетото си решение и да съм почти щастлива от това, писането на писмо за нещо отминало, което засега ми предстои, си е несвойствено преживяване за мен. Така да бъде. Ясно осъзнавам неприятната, болезнена и тъжна страна на моето напускане и не намирам достатъчно думи, с които да изразя колко съжалявам, че не съм спестила мъката на хората, които ме обичат и ме възприемат като приятелка.
Вероятно ти, както и много други като теб, ще си помислят, че не съм могла да живея без Мон, но аз вече живеех без Мон повече от четири години и животът ми беше по-празен и по-тежък, ала се справях, свиквах, както с всичко се свиква.

Някои може и да си помислят, че цялата информация, която съм събрала за живота на Мон, не ми е понесла, но любовта ми към него и истината за него винаги са били равнозначни за мен, така че и това не е причината за моето решение. С риск да прозвучи патетично: с истината за мен самата в крайна сметка не мога и не искам да продължа в новия век.

Жалко, че твоето присъствие на моите лекции никога не е привличало вниманието ми. Бих искала да те бях познавала по-дълго и по-отблизо. При първия ни дълъг разговор през октомври 1998-а ти ми разказа за запознанството си с Мон във влака за Маастрихт, тогава разговорът ви се завъртял около общата ви любов към биографичните книги и как според него и според теб би изглеждала идеалната биография.

Твоята книга за моя учител Исак Спигелман е една от творбите, които дълбоко ценя. Тогава ми разказа какъв е методът ти на работа, а и ми предложи да прегледам богатия ти архив за Мон, което беше много великодушно и любезно от твоя страна. Като всички хора, които могат да се похвалят с истинска оригиналност, и ти не се страхуваше от конкуренция. Във всеки случай веднага ми стана симпатична и ми беше трудно да потисна завистта си заради твоя проект. Ти се оказа много по-освободен човек от мен. Това обаче, което най-много ме привлече у теб, беше самоувереността, с която през всички тези години, през които по такъв своеобразен начин беше познавала Мон, си оставаше същата каквато си.

Негова почитателка, така се определи ти, почитателка, която дълбоко в себе си знае, че не бива да се доближава до него.

„Винаги съм си мислила, че ако прекалено го доближа, ще се опаря“, ми каза. Веднъж опарили се, децата пак търсят огъня. Аз бях такова опарило се дете и отново се опарих. Другите жени, с които се срещнах, ми говореха, че са били пленени, завладени, погълнати от любовта си към него и че също като мен бяха надавали при това блажени страдалчески вопли.
--------

 

Кони Палмен, смятана от холандците за най-голямата им съвременна писателка, е родена през 1955 г. Изучава философия и литература в Амстердамския университет и започва да пише още като съвсем млада. Първият й рoман, „Законите“ (1990), е най-големият литературен успех в Холандия през последните години и е отличен с престижната „Дъблинска литературна награда IMPAC“, а през 1992 г. става носител на голямото отличие „Европейски роман на годината“. Само за три години след появата си „Законите“ претърпява в Холандия 24 издания, което е невиждана рядкост за дебют. Преведен е на повечето европейски езици, както впрочем и следващите й романи, превърнали се също в бестселъри.

ИК Colibri, цена: 14 лв.