Филмът на Деймиън Шазел беше една от сензациите при номинациите за кино наградите „Оскар”, като се оказа с цели 14 такива! Нещо свежо? Нещо заслужаващо си да се види?
Американците обожават мюзикълите. Помислих си го още на първите кадри, в които задръстването беше провокирало луди песни и танци, вместо типичното грубо отношение и надути на максимум клаксони, на които сме свикнали в България.
Реверанс към мюзикъла, направен с много обич
Струва ми се, че този формат остава леко непознат за българската публика. Като изключим детските екранизации, в които има песнички, за да уловят вниманието на малчуганите, в последваща възраст не сме свикнали да ни развалят филма с танци и мелодии. Приятната романтична история се развива леко и фино и се лее така, както нотите се леят в джаз клуб от тромпет.
Светът крещи за малко цвят, топлина и нежност
La La Land определено е онова различното, пълнещо душата, от което имат нужда много от ценителите не само на киното, но на изкуството изобщо. Красиви, ярки цветове, които пълнят очите, джаз, който пълни душата, и един поглед накрая, който оставя всичко това да прелее.
Да си лялим...
Красиво, изиграно и... нищо повече! Действието се развива сякаш само е една равнина,един план. Не очаквайте изненади, обрати, или потоци от сълзи. La La Land прави един съвсем традиционен прочит на въпрос, който си задава почти всеки човек – какво би било, ако беше. "Ако" е дума, която ръководи не един или два човешки живота. Действието не ни изненадва с абсолютно нищо. Няма провокация, няма напрежение... Като да се опиташ да скочиш, но да продължаваш да си стоиш здраво стъпил на земята и само от време на време да се повдигаш на пръстите на левия си крак.
Оскари ли? Може би да. Но тези 14 номинации ми показват холивудска безпомощност и скучна повторяемост, за която никой скоро няма да измисли хапче.
