Тайната на известните, „вечните” жени (по които всички мъже въздишат) рядко се крие само в преходни неща, като големината на задните им части, идеалния контур на устните или много добрия ПР. Срещата с Клаудия Кардинале в рамките на Sofia Meetings ни накара да почувстваме именно това – макар и на 71 години, тя Е Дива. Да, все още. Или ако повече ви харесва – икона. И въпреки всички големи филми (знаем я от „Имало едно време на Запад”, „Осем и половина” (на Фелини) и куп други), в които участва и които ще останат в киноисторията като примери за велики постижения в това изкуство, тя все пак е много естествена, жива и усмихната жена.

Вижте какво разказа на пресконференцията, която даде днес:

Какви са вашите първи съзнателни спомени от срещата ви с киното и с какво ви грабна то?

Когато бях млада, първият филм, който гледах беше с Марлон Брандо. Имаше голямо кино близо до дома ни в Тунис и си спомням Марлон Брандо и Бриджит Бардо. Важното за киното е, че можеш да мечтаеш. Не харесвам филми, които са банални.

Когато гледате филми от преди толкова години ( като „Гепардът”например),  чувствате ли носталгия?

Неотдавна гледахме заедно с Ален Делон „Гепардът”, той плака през цялото време. Аз обаче не изпитвам носталгия. Интересна подробност е, че когато Лукино Висконти избра Ланкастър за главаната роля, хората си казаха – каубой да стане принц – невъзможно! Но той се справи фантастично, дойде в Палермо много преди снимките да започнат, за да усети атмосферата и да разбере хората.

Казвате, че сте станали звезда твърде млада, но съдбата е решила така?

Ако съм тук днес, то е защото много време съм отказвала филми. На много хора съм казала „Не!”. Например първият филм, който снимах с Марио Моничели - беше невероятно да играя с Марчело Мастрояни и други големи италиански актьори. Странното е, че тогава не говорех италиански, защото майчиния ми език е френски. След „Гепардът” започнах да снимам в Австралия и Америка и изобщо - навсякъде по света, и това е хубаво, защото когато бях млада мечтаех да обиколя света. И го направих. Мактуб.

Красотата важна ли е?

Не е важно да си красива. Важно е да даваш емоция на хората, които гледат филмите ти. А и аз не смятам, че съм красива, по-скоро съм фотогенична (смее се). Почти от 53 години работя това. Много време. Но работя много, дори и днес, и предпочитам млади режисьори. Защото да се правят филми сега е по-трудно от всякога. Не харесвам лифтинга и пластичните корекции, мисля, че жените трябва да са такива, каквито са.

Освен да бъдем оптимисти, какво друго ще ни посъветвате?

Когато бях млада, винаги казвах, че ако искам нещо, мога да го направя. Трябва да си силен и да устояваш, това е най-важното.

Наистина ли трудно правите компромис?

Да. За мен са важни сценарият и след това режисьорът. Ако не ми харесват, отказвам. За мое щастие, никога не ми се е налагало да търся работа, винаги са канили мен. Освен това, за да бъдеш актриса, е необходимо да си много силен вътре в себе си. Иначе губиш личността си, не знаеш кой си. Правиш много филми, трябва да се променяш за ролите. Но най-важното е да се променяш пред камерата, но след нея трябва да си това, което си.

Има ли роля, която да е била близка до жената, която сте в личния си живот?

Не ми харесва да правя филми, в които да играя себе си. Обичам да се променям. Важно е да можеш да бъдеш друг човек пред камерата. Във филмите си съм била от проститутка до принцеса, играла съм в "Розовата пантера". Общо взето, не обичам да съм себе си пред камерата.

Коя роля беше най-голямо предизвикателство за Вас?

Не знам, не помня вече. Всичко може да е предизвикателство. Например не съм скиорка, но в „Розовата пантера” ми се наложи. Не съм шофьор, но в „Осем и половина”  трябваше да карам -  за ужас на Марчело Мастрояни (смее се).

Кога Ви се е налагало да проявите храброст?

Във всички филми, в които е имало екстремни сцени и каскади, никога не съм ползвала дубльор. В „Живот в цирка” с Бърт Ланкасър, трябваше да правя много опасни неща, но аз обичам опасността. Ако е лесно, не ми допада.

Имаше ли конкуренция между Вас и Бриджит Бардо?

Получавам много писма от обожателки, никога не съм имала проблеми с жените. Когато снимахме с Бриджит Бардо „Петролотърсачките”, всички очакваха да не се понасяме – русата срещу брюнетката, но за тяхно съжаление, имахме чудесни взаимоотношения.

В младостта е лесно да си красив, но да си красив на възраст, изисква много повече от физически качества.

Да, разбира се. Важно е не само външността, но и какво носиш в себе си.

Известна сте с това, че отказвате да се разсъбличате във филмите си?

Винаги съм отказвала, а много пъти са ме молили. Но винаги казвам „Не, не искам да продавам тялото си!”. Например в „Професионалистите” Ричард Брукс много ме молеше, но не му се получи.

А коя е голямата катастрофа в живота ви?

Няма такава, в моя живот няма драма. Това е съдбата, аз съм оптимист, а не песимист, винаги виждам добрите неща, не лошите.

Кой е основният приоритет в живота ви в момента?

Аз живея всеки ден и всеки ден е различно. Не бих казала, че имам приоритети. Е, разбира се, децата ми, близките и какво се случва по света - това са неща, които винаги ме интересуват.

В автобиографичната Ви книга (която излезе и на български), признавате, че Фелини, Висконти и Ален Делон са влезли в живота ви и повече никога не са излезли, разкажете повече за това?

Когато направих филма с Висконти, почти по същото време снимах и с Федерико Фелини.  За мен това беше може би най-магическият момент в кариерата ми. Лукино се отнася към снимането, както се прави в театъра, всичко беше много точно планирано, изпипано до последен детайл. При Фелини нямаше дори сценарий, всичко беше импровизация - двете противоположности. С Лукино започнах да работя  много млада, а после имахме невероятно връзка.

Какво си говорите с Ален Делон, когато се видите днес?

Ние сме много близки приятели. Той винаги ми казва – можеше да изживеем чудесна любовна история, бихме били митична двойка. Но сме само много добри приятели.

Има ли актриса от съвременността, която харесвате?

Не искам да се ангажирам с подобни класации. Много актриси по света са добри. И винаги е трудно, защото киното е истинско приключение.

Отдадена сте на много социални каузи?

Участвам в много каузи, от години съм посланик на добра воля към Юнеско и се боря се за правата жените, занимавам се с идеите на Авиньон и за съдбата на децата в Камбоджа. Не е лесно, трябва да се бориш много в живота. Да устоиш и да продължаваш напред, това е най-важното.

Гледайте „Гепардът” с Клаудия Кардинале днес (11.03) от 18:30ч. в зала 1 на НДК.