Докато рисува корици за "New Yorker" и илюстрации за "New York Times", докато издава книги за малки и пораснали деца, докато обикаля света или любимия й Сентрал Парк, Майра Калман всъщност се опитва да разбере две неща – как да живееш и как да умреш.
Няма човек, който да е минал отвъд и да се е върнал да разкаже, но цветното въображение на Майра прави смъртта поне една идея по-поносима, а живота – не чак толкова суров и безнадежден. Заради свежия поглед към сериозните неща, заради илюстрациите с афоризми и остроумни истини, стилът на Майра Калман не може да бъде сбъркан. Сякаш рисува дете, а "говори" възрастен.
Макар че е популярна и обичана от мнозина художничка, тя предпочита да се представя като приятел на всички кучета и горд собственик на панталоните на италианския диригент Артуро Тосканини, които спечелила на търг, наддавайки срещу самата себе си.
Тя е от онези мъдри хора, които могат накратко да синтезират както преломите на кръвожадната история, така и чара на досадното ежедневие. Тя е от онези странни хора, които винаги вършат неочаквани неща. Например, да обуе два чифта по-големи обувки, за да забави собствения си ход - и този на времето. Или да чете некролози, защото понякога открива, макар и закъсняло изумителни истории. Как иначе да разбереш за създателя на формата за печене на кекс или за жената с кралски орден, която цял живот изработвала прекрасни изкуствени мухи за риболов в шотландско село.
Докато в човека може и да дремят велики дела, Калман смята всички дървета за изумителни. Просто докато ги гледа – и истински, и нарисувани – се чувства добре. Вълнуват я именно такива дребни моменти между големите случки и събития, в които обикновено така здраво сме се втренчили, че не виждаме другото, другите. Най-много от всичко, обаче, Майра Калман обича да рисува кучета, защото са смели и забавни – две, така да се каже, важни човешки качества.
Ако вече искате да се запознаете с нея, то съвсем скоро ще имате възможност - на 28 март в Пловдив, когато животът и смъртта по Майра Калман ще бъдат изтанцувани. Самата тя има роля на сцената, която на всичкото отгоре е подредила сама - както вече казахме, Майра е пълна с изненади. Спектакълът се нарича "Принципите на несигурността" по едноименната й книга от 2007 г. – отчасти личен дневник, отчасти историческа хроника и най-вече сборник с илюстрации, част от които публикувани в "New York Times".
Впечатлен от графичния роман и стилния хумор на Калман, хореографът от Ню Йорк Джон Хегинботам й предлага работят заедно по проекта, макар да няма ясна представа какво ще излезе накрая. "Как да откажеш такава прекрасна покана!", възкликнала художничката. Така, докато се разхождат из Ню Йорк в продължение на три години, двамата създават танцов спектакъл разнороден, фрагментиран, абсурден, непредвидим, тъжен и смешен, какъвто винаги е бил светът. Какъвто е животът.
Затова не е случайно, че "Принципите на несигурността" е сред деветте избрани от международно жури представления от платформата за американския съвременен танц SPOTLIGHT: USA, която ще се проведе в Пловдив от 26 до 28 март.
Действието тръгва от Помпей, където на 24 август 1979-а, уви, хората не са разполагали с прогноза за времето. Не са били предупреди, че се очакват валежи. И заваляло – огненият порой на Везувий. Можеха ли да се спасят? Всъщност, кой ли слуша прогнозата за времето? Ето - дребно нещо, а може да има голямо значение. Принцип на несигурността.
Следват още разкази от минали епохи и далечни страни, които търсят смисъла на съществуването. Танците, музиката, костюмите на изпълнителите, визуалните ефекти и декорите на сцената непрекъснато се променят. Докато накрая не се запитаме дали това случайно пътуване назад не е всъщност пътуване навътре. Към самите нас.
Гледайтe "Принципите на несигурността" на 28 март от 20 ч. в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив. Билетите са в продажба онлайн и на касите на EpayGo и EasyPay: http://bit.ly/PrinciplesUncertainty, и са само по 10 лв. до края на февруари.
