В средата на март Георги Блажев обяви излизането на своята втора (да, аз също бях изненадан, че е успял да излъже един и същ издател два пъти) книга. „И заживели обидено“ е сборник, който събира „18 хумористични и в голямата си част политически некоректни разказа“. След като я прочетох, потвърждавам за последното.

Тъй като също определям себе си като опортюнист, както е описан и самият Блажев в увода на своята книга, нямаше как да не се възползвам от „ексклузивната оферта“ за предварителна поръчка, която включваше личен автограф от автора и 10% отстъпка. Оказа се, че в период, в който моловете са затворени за пореден път, много хора са имали нужда да изпитат онова приятно чувство да уцелиш нещо „на промоция“ и така само за седмица „И заживели обидено“ беше поръчана от над 2100 души. Любен Дилов-син дори сподели във Фейсбук, че хората в Айтоския балкан продават воловете си, за да си купят книгата на Блажев.

Няколко дни по-късно вече държах книгата в ръцете си. Посланието, оставено от автора на първата страница, беше краткото и лаконично: „Извинявай“. Надявам се, че е защото не е имало как да знае от какво точно ще се обидя, а не защото е трябвало да подпише 2100 книги за една нощ и не е имал нито време, нито идеи за нещо повече.

Един от основните лайтмотиви в няколко от разказите в „И заживели обидено“ е световната пандемия и светът, в който всички ние живеем вече повече от година. Георги Блажев споделя за своя сблъсък с коронавируса през лятото на 2020г. и какво е да прекараш 14-дневна карантина сам вкъщи, когато дори обонянието ти се излежава на плажа в Бора Бора и изглежда, че няма намерение да се върне. Авторът поглежда с усмивка и към всички конспиративни теории за ваксините, чипирането и Бил Гейтс.

В книгата намират място и няколко разказа, написани в духа на издадената през 2017 г. „Произход на видовете“, но „И заживели обидено“ ни среща и с една по-зряла страна на Георги Блажев, където отново с помощта на неподправения си хумор, той споделя за първите си бащински трепети. Част от нея са и няколко забавни списъка, поместени между разказите, от които може да разберете кои са 20-те най-български реплики или 29-те най-дразнещи изречения (да, нарочно са 29), но и кои са 55-те неща, на които Блажев ще научи сина си.

Разкази като „Гише за чекиране на емоционален багаж“ и „Момиче 404“ пък успяват да провокират читателя, който неусетно, отново с усмивка на лице, се пренася в своя личен емоционален свят, замисляйки се колко тежък е неговият емоционален багаж и какъв е пътят, който трябва да измине, преди да срещне човека, който да му помогне с него.

Георги Блажев не се взема твърде насериозно. Напротив – не се страхува да борави свободно с иронията и сарказма, макар и така да рискува произведенията му да бъдат определени като твърде лековати. Точно там се крие и тайната на неговия успех – Блажев предлага на своята публика на пръв поглед простички неща. Основната им цел е просто да те усмихнат, независимо дали ги четеш като статус във Фейсбук, или събрани в книга. Но именно по пътя на хумора стига до сърцето и ума на всеки един човек, който държи в ръцете си „И заживели обидено“ и оставя след себе си важни послания, отново поднесени с щипка хумор, защото като (бивш) мастършеф в сянка Георги Блажев знае, че хуморът е съставката, която придава истински вкус на живота.