Ако си представиш, че където и да отидеш, каквото и да ти се случва – от най-незначителното спъване в счупено паве на улицата, до големоважности като раздяла, влюбване... или пък просто някой силен/хубав/гневен/мил/разтърсващ разговор някъде, с някого (сутрин, когато първите лъчи на слънцето обагрят в червено срещата ти, на обяд (в бързината) или защо не - вечер, когато чуваш по-добре, отколкото виждаш) – си имаш свой саундтрак, песни, които звучат в бекграунда... вероятно вече си прегледал плейлистите си многократно и имаш своите си фаворити.
Обаче... друг път може и да нямаш мелодията, от която се нуждаеш. Затова ти предлагам да хвърляш по едно ухо на „Музика” – новата рубрика в кутията ни за изкуство , за да провериш дали пък няма да попаднеш на нещото, което си търсел и то - без дори да подозираш. Защото никога не знаеш откъде ще дойде "правилното" изречение/песен/филм... или усмивка.
И тъй като отвсякъде сме заливани с Кейти Пери-та, Риани и други популярни джънк фууд изпълнители (които омръзват по-бързо и от кишата), е време да обърнем внимание на някои много добри (няма да казваме независими, че се изтърка) и не толкова въртяни артисти, които заслужават да бъдат чути. Видяни. И даже слушани. Няма да те отегчавам с умности и факти за изпълнителя, нито за песента, просто ще те оставя да чуеш.
За целта всяка седмица едно внимателно (или произволно) селектирано от мен парче/артист ще играе ролята на специален поздрав - за различни моменти, състояния или просто така. И тъй като музиката и сама умее да (раз)казва достатъчно, ще я оставим да си свири.
Готови ли сте? Начало:
Събота сутрин, преди заминаване.
