Две малки обещаващи актриски - Клеър и Тейлър Гиър (мернали сте ги в „Генезис”, „24”, Ню Йорк, обичам те”, „Анатомията на Грей”), една екшън звезда в ролята на любвеобвилен баща и съпруг, Наоми Уотс, Рейчъл Уайз и една призрачна къща… Добра идея? Само донякъде.

"Къщата на сенките" е от онези филми, с които не е добре да започваш деня си – без да бъде прекалено натоварващ или твърде ангажиращ, си е тегав. И е призрачен. И е повече психологически трилър, отколкото занимаващ се със свръхестественото или пък с касапници от типа  „Убийствен пъзел.. 8” филм. Затова пък е добра идея, ако харесвате сюжети, в които нещата са уж ясни в началото, после леко се оплитат и стават съвсем логични чак към края. И, разбира се, ако някога ви се е случвало да си задавате въпроси… за самите себе си.

Даниел Крейг е в ролята на Уил Ейтънтън – издател/писател, който решава да купи къща в Нова Англия, където той, съпругата му и двете му малки момиченца ще могат да живеят спокоен и щастлив живот. Оказва се, че щастието в този нов дом е „малко” под въпрос, особено когато става ясно, че неотдавна и в същата един откачил баща е избил цялото си семейство/ реплики тип „Всеки, който живее тук, бива убит”. Целият филм е леко призрачен и в него реалност и илюзия се смесват постоянно, за да ви карат да си задавате разни въпроси и да се чудите какво, по дяволите, всъщност става тук. Е, ако сте гледали повече филми от тази порода, със сигурност няма да ви е трудно да се досетите, но все пак – знае ли човек кой какво знае и какво не, даже и когато става дума за него самия. Което е и един от важните въпроси в лентата.

Подходът към сюжета също е интересен – зрителят съпреживява случващото се на екрана основно през очите на главния герой и никакви други гледни точки не нарушават тази соло екскурзия през борбата на Уил да разбере какво става и защо семейството му е постоянно изплашено – включително и двете много симпатични малки момиченца (в ролите Клеър Гиър – която участва и в „Генезис” и в „Анатомията на Грей” и по-голямата й сестра – Тейлър (участвала в същите, но плюс „Ню Йорк, обичам те’ и още няколко). Като цяло да видим в подобно амплоа именно актьор-Герой като Даниел Крейг е малко странно – все пак най-запомнящите му се филмови изяви са в роли тип агент 007, но тук и той се справя… почти прилично. Е, разбира се, синеок и корав е по-симпатичен и убедителен, отколкото като изтерзан татко, но нека се пробва, както се казва. (В този смисъл - очакваме скоро да го видим и в американската версия на „Милениум“ от шведския писател и разследващ журналист Стиг Ларшон -"Мъжете, които мразеха жените“ - така че може и съвсем да е решил да се преориентира.)

Обратно на актуалния филм -  "Къщата на сенките". В ролята на съпругата е Рейчъл Уайз, а периодично виждаме и една друга дама – Наоми Уотс, която вече има запомнящ се опит с психотрилърите – филмът "The Ring" (с интересния бг превод „Предизвестена смърт”). Джим Шеридан не предлага някаква „по-инди” (в контекста - разбирай – оригинална, различна или предизвикателна, или…) режисьорска гледна точка към историята, но идеята изглежда не е такава.

А каква всъщност е тя?

Проверете сами.
В кината от Александра Филмс.