Какво става, ако събереш на едно място млади и готини актьори (Шайло Фернадес и Аманда Сейфрид), Гари Олдман, режисьорката на „Здрач 1”, много филмови ефекти, приличен саундтрак и една класическа приказка?

Общо взето - нищо. След като поизтърка темата за вампирите в първата част на „Здрач” и не успя да режисира въвеждането на фаталните и по човешки добродушни върколаци, сега Катерин Хедуик реши да си го върне, като изостави дългозъбите чаровници (поне за момента) и да се концентрира изцяло върху косматите животноподобни страшилища. Този път те не са толкова добри или поне  - не и ако хорските им същности са в плен на мрака. Междувременно се закача не особено умело с класическата детска приказка „Червената шапчица” и избира актьорски състав от горе-долу неопитни, но красиви за гледане лица.

Накратко „Червената шапчица” е ефектно заснет филм, в който добре познатата история за малкото и сладко момиченце, бабата и вълка, е пренесено в тийнейджърския свят. Резултатът е секси червена шапчица, а за да има интрига, вълкът не е просто някакъв си глупав вълк, а цял върколак, в когото тя вероятно (дали?) е влюбена. Героинята на Аманда Сейфрид – красивата русокоса Валъри, върти сини и невинни очи, често пълни със сълзи, и се чуди добра ли е или лоша, разкъсва се между любовта си и прагматичността на майка си, докато малкото селце, в което живее, се втриса от страх - коя ли ще е следващата жертва?! Както често се случва в приказките за по-големи, се появява спасението - в лицето на героя на Гари Олдман - Соломон, който знае за какво иде реч и как да се справи с чудовищното паранормално същество. Малко препратки към темата за Светата инквизиция и двойния морал на църквата, повечко патос, поредица заимствани от други ленти киноклишета, героизъм на килограм и воала – „Червената шапчица”, едишън 2011.

На нас ни се струва, че след „Тринайсет”, който е доста приятен и доволно правдоподобен филм, блясъкът на Холивуд и масовия вкус на младежите отвъд Океана (луднали по вампири и върколаци), изкушиха Катерин. Иначе казано, с  "Червената шапчица" тя е просто на върха на вълната. И макар актьорският каст да не блести с някакво гениално прозрение откъм младежката си част (общо взето повечето са участвали основно в тийн комедии или ТВ сериали и не могат да се похвалят с кой знае какви професионални постижения), все пак и за него си има аудитория.

Този филм ще се хареса на почитатели на „Здрач”, тъй като основна е линията за любовта, онази идеалистичната, съвършената и за която си готов да се откажеш от всичко, колкото и нереалистично да е то. Освен това го има и мрачния елемент с митологичното същество-убиец, което вероятно носи добра душа. Например. Като цяло еротичните моменти във филма са в повече, за да го наречем приказка. Терзанията на героите са твърде преувеличени и нелогични, за да бъдат наречени драма и макар и да ти става смешно на моменти, лентата не е комедия. И ужас не е – като изключим няколко пръски кръв тук-там и отблясък на сребърни мечове, няма нищо кой знае колко стряскащо. Прокрадват се опити за трилър, че даже и за кримка – аджеба, кой сега е върколакът? Раздвоен в избора си да посочиш с пръст бабата или любимия на Червената шапчица, накрая получаваш отговор, който всъщност не е чак толкова изненадващ.

Ако имате време за губене, гледайте. Ако си падате по красотни сценки, също. Във всеки друг случай – опитайте някой друг филм.

В кината от 18 март.